"Катимерини": Борисов и Заев събориха гръцко-българския фронт срещу национализма в Скопие
Договорът за добросъседство, подписан миналата седмица в Скопие от премиерите на Македония и на България Зоран Заев и Бойко Борисов, несъмнено бe върховно политическо и дипломатическо събитие от последните дни в региона, което не оставя Атина безразлична.
Това пише гръцкият в. "Катимерини" в коментар, озаглавен "Промяна в равновесието на силите на Балканите" и цитиран от БТА.
Отношенията между двете страни от създаването на Македония (наричана от официална Атина Бивша югославска република Македония, или БЮРМ) през 1991 г. се развиваха в атмосфера на мнителност. София първа призна през 1992 г. новата държава с нейното конституционно име, но не и съществуването на "македонска нация", защото смята славянския елемент на Македония за част от българската нация, отбелязва изданието.
На един и същ бряг
Страстите между двете "братски" страни периодично се разпалваха по различни теми, като тази на кого принадлежат Кирил и Методий или цар Самуил, които извън Балканския полуостров трудно могат да бъдат възприети като причини за търкания. Неведнъж София дори открито е упреквала Скопие за водената от македонските власти политика на иредентизъм и териториални претенции, като е заплашвала, че ще попречи на членството на бившата югорепублика в НАТО и ЕС, пише Ставрос Димас.
"През последните години България и Гърция се оказаха на един и същ бряг, да се борят с "агресивния национализъм" на Скопие, чийто изразител бе Никола Груевски с неговите статуи и архаични триери край Вардар, но без да е била създавана, поне официално, "антимакедонска ос" между Атина и София, от която не преставаха да недоволстват в Скопие", се казва още в материала.
Сега, с подписването на дълго дискутирания договор, "рухва" неформалният гръцко-български "фронт" срещу крайния национализъм на Скопие. Гърция остава сама да се бори срещу "иредентистката политика" и тази нейна "самота" не облагодетелства дипломатическите й действия с оглед на задаващите се процеси и събития, свързани с евроатлантическите цели на съседната държава.
"Ще уважим чувствителността на гръцката страна"
Наскоро премиерът Борисов се опита да успокои тревогите на Атина, като на среща на четири очи в Солун с гръцкия си колега Алексис Ципрас, където бе поканен извън програмата на съвместно заседание на министерските съвети на Гърция и Сърбия, го е уверил по повод подписването на Договора за добросъседство със Скопие, че България "ще уважи чувствителността на гръцката страна", се посочва в публикацията.
Подписването на един договор със сигурност не премахва отведнъж вековните различия между две страни, нито пък разкъсва облаците в двустранните отношения. В средата на 90-те години Гърция и Албания подписаха договор за приятелство, но отношенията им продължават да се развиват зле и да вървят към още по-зле, смята вестникът.
При положение че Договорът за добросъседство няма да остане на хартия, международният фактор е обнадежден, че е била направена значителна крачка към премахване на едно поле на търкания и провокиране на етническо напрежение на нестабилния Балкански полуостров и като такова то бе приветствано от Вашингтон, Лондон, Брюксел, Берлин. Все пак източник от гръцкото външно министерство каза пред в. "Катимерини", че вече е планирана визита на първия дипломат Никос Коциас в Скопие в края на август.