Всъщност събитията в страната изненадаха и някои западни наблюдатели, които гледаха на нея като на остров на стабилността за чуждия бизнес. Реформите в периода 2006-2008 г. в областта на данъчното законодателство (например въвеждането на плоския данък) и стратегията за привличане на инвестиции динамизираха икономиката и докараха нови инвестиции. През декември 2014 г. списание "Форбс" постави Македония на 31-о място като дестинация, привлекателна за правене на бизнес. Година по-късно страната беше на 35-о място. Реклами, привличащи туристи и предприемачи, се излъчваха всеки ден по Си Ен Ен, "Евронюз" и други големи телевизии - в определен момент се виждаха много по-често от българските. Оптимизмът за македонската икономика се базираше и на на оценки на Световната банка, според която брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 3.8 на сто през 2015 г., а за изминалата година ръстът е 2.4 на сто, с размер на БВП около 10.9 милиарда долара.

Признава, че икономическите мерки, въведени от първия кабинет на Никола Груевски, в първите 2 години, след като идва на власт през 2006 г., помагат на бизнес климата. "От 2009 г. обаче влязохме в една авантюра и оттогава с едно изключение не сме имали повече от 2-3 процента ръст. Той е в известен смисъл спонтанен - в неразвита икономика като Македония, с нисък ръст, но с потенциал, който не се използва, се усеща правилото, че всяка икономика сама по себе си може да расте по един два процента от само себе си без особени усилия."

В последните няколко години земеделието формира около 6% от брутния вътрешен продукт на страната, а получава субсидии в размер между 1 и 2% от него. "Когото и да питате, сме земеделска страна. Но делът на отрасъла в икономиката е разочароващ," казва той. Години наред като мотор на икономиката изпъква строителството, средно с по 15-16%, заедно със сектора на недвижимите имоти и търговията на дребно. Заедно те съставят около две трети от брутния продукт на страната. Делът на туризма е едноцифрен - всъщност Световният съвет за пътуване и туризъм постави на 164-о място от 185 дъжави по принос на сектора в икономиката за миналата година.

Последните разчети, подобно на предишни тримесечия и години, сочат като движеща сила не инвестициите или търговията, а потреблението. Беджети обяснява този феномен с огромната диаспора - стотици хиляди, напуснали страната в последните десетилетия, на теория като временни трудови мигранти, а на практика устроили се в Западна Европа и другаде. "Диаспората в Македония престоява тук редовно 2-3 пъти годишно и носи огромни приходи, които се използват чрез потребление. Това е водещ фактор в ръста. Ако гледате 25 години назад, ще видите същото. Но това не е стабилно и не може да бъде - тази диаспора вече се интегрира в западните страни. Ако първите поколения носеха пари тук, новите няма да го правят: те са си там, интегрират се, работят в други нива на тези общества, например в Германия, Швейцария, Италия или скандинавските държави. Статистиката говори за над 350 000 работещи временно - временно ли? (Някои) са си там от по 30-40 години."

По време на Груевски се въвежда система на преференции за чуждестранни инвеститори и на изграждане на икономически зони - отбивки за тях могат да се видят по пътищата от и до Скопие. Брутните инвестиции обаче са едва около една пета от структурата на БВП по окончателни данни от 2015 г. (преките чуждестранни възлизат на не повече от няколко десетки милиона евро на месец) - далеч от "чудото", за което говореше Груевски. Причината: въпреки че системата е в сила от 10 години, според Беджети проблемът е, че моделът не стъпва на домашни инвестиции, нито на потребление, базирано на домашното производство - диаспората харчи парите си (по различни оценки между половин и два милиарда евро годишно) за стоки, които не са домашно производство.

Човек, разходил се по улиците на Тетово, трудно може да повярва на Беджети за другия икономически провал на Груевски, който обаче е просто завещан от предишни правителства - на въпроса дали албанците са пълноценно интегрирани в икономиката на Македония той отговаря кратко и ясно: "Не".

Северозападът е най-слабо развитият от осемте икономически планови региона - има най-нисък индекс на икономическо развитие. Въпреки това триетажните, нови, поддържани къщи в покрайнините и по пътя за Тетово са често срещана гледка, а центърът на града е пълен с луксозни коли с чужди номера. "Казвам го във всякакъв смисъл," обяснява Беджети. "Когато македонската икономика се приватизираше между 1989 и 1994 г., албанците не станаха част от процеса. Една от причините - в държавните фабрики те не бяха и 2 на сто от трудещите се. Да вземем за пример Тетово, с традиционно албанско население. В един комбинат с 9000 работници нямаше и 1000 албанци. При модела на разпределяне на акции между работниците албанците бяха изключени, защото бяха малко. Как да са работници или мениджъри, като не са заети? Моделът беше системен, дискриминиращ, наследен от Югославия. Новият модел обаче също ги остави настрана."

Ситуацията не се е подобрила в последните години, въпреки че в кабинета на Груевски имаше и албанска партия. "Албанската икономическа позиция никога не е била по-лоша," каза Беджети. "Ако гледаме инвестиции, трансфери, дотации, фискална децентрализация и икономическо-финансови права на една общност като албанците - по всеки параметър има разлика. Можете да видите колко взима община Тетово и колко - община Битоля. Обсъждаме го с колегите в Скопие и те казват, че не е честно да говорим така, в икономиката няма албанци и македонци. Виждат цифрите обаче и сами признават, нямат научна съпротива. Пред числата и ангелите мълчат."

Беджети е предпазлив за заявките на новия кабинет - отчасти заради големите очаквания, които често биват съпроводени от "големи разочарования". Особено скептично гледа на обещания като "връщане на средната класа" и "едно общество за всички". "Това не може да се случи, ако като ребалансирате бюджета, дадете по-малко на албанците. Бюджетът е основен инструмент, за да правите общество за всички - за да се усещат еднакви хората в Струмица и в Тетово. Но футболистите в Тетово ходят в Струмица да играят футбол, защото в Тетово няма стадион и пътуваме 250 км да играем. Имаме тим в Шампионската лига, но пътуваме."

За ефекта от стопяването на политическия лед между Скопие и София Беджети също е оптимист. "Досега не е имало кой знае каква причина за блокадата, било е само резервен проблем с целта да се покаже някой патриотизъм. Новото споразумение обаче ще доведе до комплементарност на икономиките на двете държави само ако можем да привлечем български инвестиции, които са най-малко от всички, и обратното - ако в България има инвестиции от Македония. И това да не се ограничи в обмен на електрическа енергия. Мисля, че тази ос изток-запад ще работи и със свързването на България и Албания. Ако наистина започне да се прави нещо по Коридор 8, може да се случат много неща в македонската икономика - малка и много отворена, много малко защитена. Тези транзитни икономически отношения между трите държави биха могли да доведат до раздвижване на пазара."