След връщането във властта в Южна Корея на либералите Сеул отправя предложения на своя най-голям съперник за мирен процес, но Северът така и не склонява.

Новият южнокорейски президент Мун Дже-ин е убеден, че най-добрият начин за уреждане на севернокорейската ядрена криза е диалог, подобен на този от миналото, при който двама бивши южнокорейски президенти от либералите излизаха победители от исторически срещи на върха с Пхенян. Проблемът обаче, както ясно пролича през последните няколко объркани дни, е, че Северна Корея не иска да преговаря. Тя извършва изпитания на ракети с безпрецедентни темпове и заплашва да насочи някои от тях към Гуам.

Възможно е Пхенян да е решил в крайна сметка да използва наличието на ядреното си оръжие, за да сключи мирен договор със САЩ и така да сложи официално край на Корейската война (1950-1953 г.) и да бъдат изтеглени американските войски от Юга. Докато и ако това не се случи, Сеул вероятно няма да има особен успех в прокарването на мостове.

Това връзва ръцете на Мун и го кара да предприеме курс надясно, при положение че неговата ориентация е лява. За последно двете Кореи преговаряха официално през декември 2015 г. Оттогава Северът извърши вълна от ракетни изпитания и два ядрени опита, с което ускори дейността си за създаване на достатъчно умалени ядрени оръжия, които да могат да се поберат в бойната глава на ракета с далечен обсег.

Миналия месец Мун, който встъпи в длъжност през май, отправи най-амбициозния си призив за диалог два дни след като Северна Корея извърши изпитание на първата междуконтинентална балистична ракета.

В реч на 6 юли в Берлин южнокорейският президент заяви, че ще се упове на наследството на двамата си покойни предшественици либерали Ким Те-чжун и Но Му-хен и тяхната така наречена "слънчева политика". През миналото десетилетие

доведоха до две исторически срещи на върха и временно разведряване в отношенията между двете Кореи.

Според Мун новият диалог между страните трябва да се открие с "по-леки" въпроси. Президентът на Юга предложи преговори за намаляване на враждебността и възобновяване на срещите между разделените от войната семейства. Той покани Севера да участва в Зимната олимпиада догодина, на която Южна Корея ще бъде домакин. Президентът на Юга същевременно предложи и амбициозни дългосрочни проекти, като например възстановяване на свързаността на железопътните мрежи на двете страни и построяване на газопровод, който да ги свърже с Русия.

Мун каза, че не предлага безусловно сътрудничество. Той заклейми изстрелването на междуконтиненталната балистична ракета и каза, че Северът ще бъде в състояние да гарантира сигурността си единствено чрез "пълно, подлежащо на проверка и необратимо премахване на ядрените оръжия". По думите му от негова страна е налице готовност да се срещне с управляващия Северна Корея Ким Чен-ун, но само когато подходящите условия за това са налице.

Той се присмя изказването на Мун, пренебрегна предложенията му и на 28 юли извърши второ изпитание на междуконтинентална балистична ракета.

Възстановяването на диалога е от изключително важно значение според южнокорейския президент, който е на мнение, че Югът трябва да поеме инициативата, що се отнася до уреждането на проблема със севернокорейската ядрена програма. Но според анализатори изпитанията на междуконтиненталните балистични ракети показват, че Пхенян е насочил вниманието си към Вашингтон и не проявява интерес към опциите, които Югът поставя на масата.

Северът трябва да извърши още изпитания, преди да може да произведе изцяло функционална междуконтинентална балистична ракета. Той се стреми да се сдобие с истински ядрен възпиращ потенциал, за да може да противостои на съюза между Вашингтон и Сеул и в крайна сметка

за официален край на Корейската война, която до момента е приключила единствено по силата на примирие.

Северът иска прекратяване на ежегодните американско-южнокорейски военни учения, които определя като репетиция за нахлуване, както и изтегляне на десетките хиляди американски войници, разположени на юг. Пхенян ще иска и да възстанови стопанството си, което понесе удари в резултат на многогодишни тежки санкции, както и да намери нови пазари за евтините си промишлени стоки и работна ръка. Очевидно тези неща са от много по-голямо значение за Пхенян, отколкото всичко, което Югът може да предложи.

Мун подложи на остри критики твърдолинейния политически курс по време на десетте години управление на консерваторите в Сеул. Според него това с нищо не е допринесло за спиране на оръжейните разработки на Пхенян и само е довело до

Но непреклонността на Северна Корея може да вкара Мун в същия политически коловоз, както предишния президент Пак Гън-хе, която също казваше, че ще покаже по-голяма гъвкавост.

След второто изпитание на Севера с междуконтинентална балистична ракета Мун възприе твърда линия. Той разпореди на военните да насрочат преговори с Вашингтон за предоставяне на по-тежки бойни глави за южнокорейските ракети и да започнат работа с американското командване за разполагане на установките на вече намиращата се в Южна Корея система за противоракетна отбрана на САЩ.

Южнокорейските консерватори обаче искат засилване на санкциите и натиска; те определят призивите на президента за преговори като "несподелена любов".

Хун Мин, анализатор в южнокорейския Институт по въпросите на националното обединение, заяви, че все още има възможност Пхенян в крайна сметка да приеме предложенията на Сеул за преговори, ако в следващите месеци има строго прилагане на засилените наскоро санкции на ООН.

Но той каза, че "в търсенето на решение е изключително важно Сеул да се движи в крак с международната общност, а не да набляга на това кой ще има водещата роля". /БТА