С "женски" паркове властите в Иран опитват да се справят с остеопорозата

На живо
Заседанието на Народното събрание

С "женски" паркове властите в Иран опитват да се справят с остеопорозата

С "женски" паркове властите в Иран опитват да се справят с остеопорозата
Reuters
Жени без никакви забрадки в Техеран? В центъра на иранската столица и други градове в ислямската република подобна гледка всъщност е съвсем нормална. Това доказват паркове като "Раят на майките", отворени само за жени и малки деца, чиито посетители не са длъжни да се придържат към стриктните ислямски правила, разказва в. "Гардиън".
"Обичам да си свалям забрадката", разказва за изданието 47-годишна фризьорка от Техеран, облечена със силно изрязана зелена тениска, под която се вижда коремът ѝ. Други жени недалеч от нея носят дънки и танцуват на попмузика. Една от тях дори се качва на маса и се движи в ритъма на музиката.
В Техеран, както и в много други градове на ислямската република жените трябва да се придържат към стриктен дрескод - хиджаб, дълги панталони и връхна дреха, стигаща до бедрата. Нарушителите са заплашени от санкции от моралната полиция. В "Рая на майките" обаче жените са окачили забрадките си по клоните на дърветата - това е един от парковете изцяло за жени в столицата, които вече се появяват из цялата страна. Специалното в тях не е, че само жени могат да ги посещават и да общуват свободно - подобни явления съществуват и в Пакистан, Афганистан и Саудитска Арабия. Разликата е, че поводът, по който те се появяват, е изцяло медицински.
Твърде малко светлина
Социологът Реза Арджманд от университета в Лунд, Швеция, наскоро публикува книга за парковете. Липсата на витамин D е проблем в иранските градове, където жителите често обитават малки домове с малки прозорци, в които трудно влиза светлина. Изследване на министерството на здравеопазването междувременно показа притеснителен ръст на броя на жените, които развиват остеопороза.
"По традиция не се смяташе за почтено жените да ходят в паркове. След революцията от 1979 г. правителството смяташе, че парковете са ненужни за жените. Когато обаче се оказа, че има риск за здравето на следващите поколения, защото майките им имат проблеми, властите промениха мнението си."
Много ирански жени смятат, че това е просто още един начин да се гарантира сегрегацията на мъже и жени в иранското общество, и отказват да посещават подобни места. Консервативни иранци също се съмняват в смисъла на подобни пространства, които според проправителствения социолог Али Ентезахи само ще "всеят смут" сред жените, защото те може да започнат да се съмняват в нуждата да се покрити навън през цялото време.
Непригодени за жени?
Специално в "Рая на майките" жените обядват в беседки, някои правят упражнения на фитнес уреди, други пият безалкохолни или се занимават с децата си. Има и жени в поли и къси гащи, но някои предпочитат да стоят с връхните си дрехи и забрадките. Паркът е отделен с метална ограда, пред която стоят пазачи жени в сини униформи с бели ръкавици. Снимането е забранено.
Парковете не са толкова приспособени за нуждите на жените, колкото изглежда на пръв поглед, разказва репортер на "Гардиън" - има няколко детски площадки, но не и места, където майките могат да преобличат бебета. Парковете са забранени за момчета над петгодишна възраст. Дизайнът и благоустройството са поверени изцяло на мъже, въпреки че в началото е обявено, че и жени ще могат да участват. "Имаме много жени архитекти и урбанисти в Иран, но никой дори не ги пита за мнението им", каза Арджманд.
Друг проблем произтича от намирането на подходящо място за съответния парк - много мъже може да надзъртат от балконите си и прозорците си, ако сградите са в съседство. В резултат много от зелените помещения всъщност се намират в крайградски райони. Някои от парковете пък затварят рано, за да се избегне взаимодействието между жени и мъже градинари, които поливат цветята. Това означава, че работещи жени трудно биха могли да ги посещават.
Арджманд обаче вижда и положителна страна. "Без значение как гледате на въпроса поне една част от жените ще имат полза от парковете. За жените от религиозни семейства това често е единствената възможност да прекарат време навън без забрадка. Вярно е и че тези паркове изолират жените, но предлагат на част от тях и свобода, която преди това не са имали."