Ще оцелее ли "най-горещият град в света" след климатичните промени
Миналата година Световната метеорологична организация отбеляза най-високата температура, регистрирана някога в Източното полукълбо и най-високата в градски условия в света, в столицата на Кувейт - Кувейт сити.
Подобно на други богати монархии в Залива Кувейт сити задържа темповете на строителство от последните десетилетия благодарение на стотици хиляди чуждестранни мигранти и огромни ресурси. Местните власти настояват, че вече се подготвят за борба с климатичните промени, но намаляването на водата и петрола, както и невъзможността да се предпазят всички работници от жаркото слънце поставят това заявление под въпрос, пише в. "Гардиън".
Температурите в града могат да достигнат 45 градуса по Целзий още сутринта, а през деня често са и около 50 градуса. На работещите по улиците - като боклукчиите - се налага да обличат дрехи, покриващи цялото им тяло, за да се пазят от слънцето. Други включват климатиците си на много ниски температури в колите, офисите и търговските центрове.
И климатиците, подобно на офис комплексите и всички постоянно издигащи се сгради в Кувейт сити се поставят от трудови мигранти, които са около 70% от населението на страната - около половината от други арабски държави, останалите от Азия и Африка. Въпреки затягането на трудовото законодателство, което вече забранява работа в най-горещите часове между 12 и 16 ч., много от тях продължават се трудят на открито по това време.
"Гардиън" разказва за десети работници на строителна площадка близо до летището, които изграждат търговски център следобед при температура около 47 градуса. По ирония на съдбата тъкмо тогава те поставят климатици. Това не е проблем за кувейтските власти - работната сила идва от Египет, Индия или Бангладеш чрез подизпълнители, а на компаниите се дава възможност да заобикалят законодателството и да прекратяват отношенията с лица, които не желаят да работят в тези условия.
Зависимост от петрола
Проблемът обаче далеч не е само в положението на работниците, а в очакването климатичните условия в Кувейт да се влошат. Обществената агенция за околната среда предвижда увеличаване на средната годишна температура с 1.6% между 2010 и 2035 г., а това означава, че след 18 години тя би достигнала 28.7 градуса. "Да, под натиск сме. Не просто от заради увеличаващите се температури, а и заради увеличаващото се морско равнище - търсенето на електричество и вода също ще е по-силно в бъдеще", казва Шариф ал Хаят, който оглавява отдела за климатичните промени към агенцията.
Справянето с тези проблеми ще е трудно по няколко причини, свързани основно с голямата зависимост на всички дейности в Кувейт сити от петрола. Богатите залежи са открити през 1938 г., а през 1952 г. с влияние от британски урбанисти се появява "Големият план за Кувейт", който включва пълно преобразяване на града. Старите къщи от кирпич, адаптирани към климата в Стария град, са съборени и заменени със сгради, уподобяващи Кувейт сити на западен град. Изгражда се система от магистрали, в която е изключително трудно повечето всекидневни задачи да се извършват без коли, задвижвани от евтин петрол.
"Планьорите, които дойдоха в средата на 20 в., планираха съобразно магистралите и запълваха местата около тях", казва д-р Насър Абдулхасан, който оглавява занимаващата се с устойчиво строителство компания Agi Architects. "За съжаление начинът, по който гледат на устойчивостта в този регион, е ограничен - на практика се състои в използване в използване не слънчеви панели, които стоят на покривите на остъклени от горе до долу сгради, за да зареждат с енергия климатиците", казва той. "Но за какво са ми изцяло остъклени сгради, ако ми трябва още енергия, за да ги охлаждам?"
Да произвеждаш вода чрез петрол
Според д-р Мохамед ал Рашид от Кувейтския институт за научни изследвания около 30% от произвеждания тук петрол ще се използва за електричество и вода към 2030 г. Около 99% на сто от прясната вода се обезсолява с енергийно интензивен процес, който в момента зависи много от петрола. Водата същевременно е силно субсидирана от правителството - средният потребител плаща малко над 0.8 кувейтски динара (над 2 евро) за 1000 галона (над 3700 литра), докато истинската цена трябва да е около 10 динара.
В момента Кувейт има втория най-голям воден резерв сред арабските монархии от Залива, но той е достатъчен да задоволи потреблението едва за 9 дни в случай на криза.
Какво трябва да се направи
Според компанията AGi един от начините за справяне с проблема с охлаждането на сградите е използването на бадгир - "улавящите вятъра" кули, използвани в персийската архитектура, които позволяват използване на въздушните потоци за охлаждане на сгради.
От агенцията за околната среда пък обявяват, че от 2019 г. започва създаването на "умен град", който ще залага на градския транспорт, а не на коли, ще изгради повече пространства за ходене, а сензори ще наблюдават потреблението на вода и ще дават възможност тя да се използва повторно. Ще се промени и начинът, по който се управляват климатиците, като се отнема възможността на домакинствата да го правят поотделно. Проектът ще се изгради от южнокорейски строителни компании и се очаква да стане нов дом за 25 до 40 хиляди семейства.
Според някои експерти обаче това не е достатъчно - трябва да се промени нагласата към живота в града, към обитаването на големи пространства и непрекъснатото увеличаване на броя на магистралите, които свързват различни точки, към потреблението на ресурси, но и към нуждата строителният бум да продължава със сегашните темпове, а цената да плащат работниците, които работят отвън по цял ден, без възможност да се скрият от слънцето.