Чехия иска от Франция и Австрия техните компании в страната да вдигнат заплатите
Чехия ще поиска от лидерите на Франция и Австрия техните фирми в страната значително да повишат заплатите на служителите си. Това ще стане на днешната среща в Залцбург на френския президент Еманюел Макрон с премиерите на Австрия - Кристиан Керн, на Чехия - Бохуслав Соботка, и на Словакия - Роберт Фицо.
Чешкият премиер заяви миналата седмица, че е готов да обсъжда с Макрон и Керн проблема с т.нар. социален дъмпинг, създаван според западни държави от източноевропейци, емигриращи там за по-високо заплащане, каквото местни политици не могат или не искат да им осигурят.
Париж и Виена настояват т.нар. командировани работници от Източна Европа да получават на Запад близки до западноевропейските или поне минимални заплати и да се осигуряват в страните, където работят, а не откъдето са изпратени.Но в източноевропейските страни отвръщат, че евтината работна ръка остава едно от основните им конкурентни предимства на единния пазар на ЕС и западни компании, инвестирали при тях поради тази причина, не допринасят за промяна.
222 години догонване
Соботка заяви, че правителството в Прага е изчислило колко време ще е нужно за изравняване на заплатите в Чехия и Франция. "Ако продължаваме със сегашното темпо, това ще отнеме близо 222 години. Смятам това за напълно неприемливо и невъзможно", каза той, цитиран от държавната агенция CTK.
Според Йозеф Стржедула, ръководител на профсъюзната конфедерация CMKOS, критиката, идваща от Макрон, е бумеранг. "Мога да му отвърна - [в Чехия] има над 450 френски фирми с
63 000 служители и правилното послание е, че те не бива да изнасят дъмпинг", заяви синдикалистът след среща с премиера. Никой не пречи на френските производители на автомобили в Чехия да повишат заплатите, добави той. Стржедула изрази надежда, че на европейско ниво ще бъде постигнато споразумение за нов статут на командированите работници в друга страна от ЕС.
Алеш Хмеларж, държавен секретар по въпросите на Европейския съюз, обясни, че "ако старите страни от ЕС имат проблем с ниското заплащане, то и ние имаме същия проблем... Всички страни би трябвало да се ползват по един и същ начин от единния пазар, не можем да приемем да има завинаги два вида Европа".
Заплатите в Чехия се равняват на около една трета от тези в съседна Германия и на една четвърт от това, което получават датчаните, припомни Хмеларж. Според него за намаляването на разликата могат да помогнат инвестиционни инициативи на чешкия пазар.
470 евро минимална заплата
Темата за заплащането е актуална в Чехия заради предстоящите през октомври парламентарни избори и решението на правителството от понеделник да повиши минималната заплата с 11%. От 1 януари 2018 г. тя става брутно 12 200 крони, или почти 470 евро, но не всички одобряват промяната. В момента минималното заплащане е 421 евро, докато в Словакия е 435 евро, а в Полша - 453 евро.
Икономиката на страната расте относително бързо - с 4.5% от БВП през второто тримесечие на 2017 г., а безработицата (4.5% през юли) е най-ниската в ЕС. Добрият растеж се дължи основно на силното вътрешно потребление и инвестициите от компаниите.
През миналата година 132 000 души (3.6% от работната сила) са получавали минимална заплата по данни на министерството на труда и социалните грижи. Те са заети предимно в обществени услуги, агенции за охрана и в търговията.
С промяната при минималната заплата тя достига малко над 40% от средната за страната, каквато е и целта на лявоцентристкото правителство. По този начин в бюджета ще влязат допълнително и около 1.3 милиарда крони под формата на социални и здравни вноски.
Бизнесът не одобрява
Соботка каза миналата седмица, че кабинетът ще обсъди 10% повишаване от ноември на заплатите на държавните служители и 15% - на тези на учителите.
Но социалдемократическата партия на премиера изостава чувствително от коалиционния си партньор и водеща по популярност центристка партия ANO на бившия финансов министър Андрей Бабиш, който е и най-богатият бизнесмен в страната.
Дясноцентристката опозиция заяви, че предпочита правителството да беше понижило данъците. Работодатели казват, че подобно вдигане на минималното заплащане с политическо решение го прави непредвидимо, докато ясни правила за повишаването биха им позволили по-лесно да планират разходите си.
Бизнесмени обясняват още, че 11% повишаване на минималната заплата не се връзва нито с темпото на икономическия растеж, нито с този на ръста на заплатите в Чехия. Засега не е ясно дали някои от тях ще съкратят служители заради решението на управляващите.