Макрон приключва в България обиколка с няколко цели
Само 3 месеца след встъпване в длъжност френският президент Еманюел Макрон пристигна на посещение в България. Кратката му визита, започнало в четвъртък вечерта, е част от неговата обиколка в Централна и Югоизточна Европа, с която той се опитва да демонстрира, че за новата власт в Париж няма маловажни партньори, че приоритетът не са единствено отношенията с Германия и че иска в инициативата му за преформулиране на Европейския съюз да се чуват гласовете на всички страни членки.
От друга страна, Макрон демонстрира и воля да реализира предизборното си обещание за един ЕС, който защитава по-добре гражданите си - в частност, френските. Затова дотук в Залцбург и Букурещ той търси подкрепа за промяна на Директивата за командированите работници, с която според него се злоупотребява в по-богатите страни от ЕС.
Водещият мотив е с подобни инициативи да не се оставя терен на популисти и евроскептици. Но извън Франция и особено в Източна Европа подобна инициатива неизбежно придобива окраската на протекционизъм.
Става дума за едва под 1% от работната ръка в ЕС, но темата е политически деликатна. От обиколката на Макрон е изключена Полша, която през 2014г. е изпратила най-много такива "командировани" работници - над 400 000. В четвъртък премиерът Беата Шидло заяви, че няма да промени позицията си относно директивата: "Ще браним позицията си докрай, защото тя е в защита на полските работници", заяви тя. Полска неправителствена организация изчисли, че ефектът от предложението на Европейската комисия да се съкрати срокът на командироване на работници - а Макрон иска още по-голяма корекция - означава, че до 2020г. над 1 милион души ще изгубят сегашната си работа в компании от Централна и Източна Европа.
Дотук френският президент получи най-общо принципно съгласие от премиерите на Чехия и Словакия да се обсъди промяна до Европейския съвет на министрите на труда през октомври. В Букурещ президентът Клаус Йоханис каза, че трябва да се имат предвид притесненията на страните и в Източна, и в Западна Европа, но след срещата с Макрон не даде да се разбере какво е приемливо за Румъния.
"Йоханис-Макрон, договорки с резерви", пише днес в заглавие румънският вестник "Адевърул" и допълва, че президентът Йоханис е избегнал да даде директен отговор на френския си колега Еманюел Макрон що се отнася до подкрепата си за промените в директивата за командированите работници, така както френският лидер се е ограничил до това да каже, че страната му не се противопоставя на приемането на Румъния в Шенгенското пространство. На кратко, нито един от двамата лидери не чу от устата на другия твърда подкрепа за целите в дневния си ред.
Румънските превозвачи обвиняват президента на Франция, че иска да блокира общия и свободен пазар на пътни превози и синдикатът им очакваше Макрон с протест, включително срещу закон, влязъл в сила от 1 юли, който изисква на шофьорите на камиони да им бъде заплащано минималното възнаграждение във Франция (9.67 евро на час), когато доставят в тази страна.
"Френският президент Еманюел Макрон е инициатор на протекционистки закон, чрез който Франция налага плащането на френска минимална заплата и обременяващи административни мерки за румънските и източни превозвачи с цел да се извадят от европейския и френски международен транспорт", заяви Раду Динеску, генерален секретар на профсъюза.
Въпреки това френският президент вече има формално основание да заяви, че е срещнал на изток разбиране да продължи с натиска за затягане на условията на директивата до края на годината.
В Букурещ домакините напомниха, че искат страната им най-после да бъде приета в Шенгенското споразумение, но всъщност позицията на Макрон, изразена още по време на предизборната му кампания, е, че по-скоро първо трябва сериозна реформа на споразумението преди да се включат нови държави в него.
Именно мястото на източноевропейците в преговорите за промени на договорите на ЕС е един от ключовите, макар и не толкова видими, моменти от обиколката на френския президент. Париж дава да се разбере, че гласът на правителствата, лоялни на европейските ценности и проявяващи разбиране към проблема с т.нар. социален дъмпинг на техни граждани на Запад, ще се чуе на масата, когато се преговаря за по-дълбока интеграция в ЕС.
Бохуслав Соботка, премиерът на Чехия, заяви, че е декларирал в Залцбург "силния интерес да присъстваме на дискусиите за бъдещето на Европа и да влияем на него". Словашкият му колега Роберт Фицо, който е правил евроскептични изказвания, сега твърди, че иска бъдещето на страната му да бъде "по-близо до ядрото на ЕС, по-близо до Франция, по-близо до Германия".
Това се възприема като проява на прагматизъм, тъй като дори Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), Румъния и България да имат сходни позиции по Директивата за командированите служители, промяната ѝ ще се реши с мнозинство, а не единодушно, и те не могат да спрат инициатива, която иначе не им харесва. Освен това, когато се говори за Европа на различни скорости - а след германските избори на 2 септември вече и ще се работи по този въпрос - никой не иска да изостане в "аварианата лента".
След обиколката в Източна Европа за френския президент започва трудна политическа есен, в която той трябва да започне да реализира предизборните си обещания.
В момента всеки втори французин (50 процента) смята, че е рано да се оценява работата му, а 36 процента са на мнение, че тя е "разочароваща", показва онлайн допитване на Елаб, цитирано от Франс прес. Само 14 процента от анкетираните са доволни от държавния глава.
Макрон губи подкрепа спрямо месец юли. Сега 73 процента от французите го смятат за динамичен, което е с 11 пункта по-малко от миналия месец. 60 процента смятат, че той "наистина иска да промени нещата" (спад от 8 пункта), а 54 процента мислят, че той е "способен да реформира страната" (спад от 5 процента).