Европейската комисия поиска от румънското правителство да даде повече подробности за предложенията си за съдебна реформа и изрази притеснение, че с действията си Букурещ може да прави крачка назад в борбата срещу корупцията, предаде "Ройтерс".

В изявлението си, публикувано в четвъртък, Комисията каза: "Молим румънските власти за законопроектите и допълнителни обяснения. Необратимостта на напредъка, постигнат от Румъния в борбата срещу корупцията в последните десет години, е от първостепенна важност за Косимията."

Подобни притеснения сподели и френският президент Еманюел Макрон, който беше на посещение в Румъния в четвъртък.

Сред планираните мерки, представени от правосъдния министър Тудорел Тоадер, е засилване на контрола върху съдебния инспекторат, който в момента се управлява от Върховния съвет на магистратите (висшия съдебен съвет на страната), чрез прехвърлянето му към министерството на правосъдието.

Други промени са свързани с начина, по който се назначава главният прокурор и създаване на специално звено към прокуратурата за престъпления, извършени от магистрати. Идеята е назначаването на главния прокурор на страната и главния прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията да става от Висшия съвет на магистратите по предложение на министъра на правосъдието. С това предложение фактически се елиминира участието на президента от процеса на назначаване на ръководителите на тези ключови институции.

В сряда вечерта румънци протестираха срещу проекта, предложен от румънското правителство. Срещу него възразява и президентът Клаус Йоханис, който каза, че ако мерките бъдат приети, ще върнат усилията за реформа с десетилетие назад. По думите му те представляват "атака срещу върховенството на закона, независимостта и доброто функциониране на съдебната система и борбата с корупцията".

Само преди половин година управляващата коалиция на Социалдемократите и младшия партньор АЛДЕ опитаха да декриминализират корупцията в размер до 44 000 евро с указ, който доведе до едни от най-големите протести в страната за последните 25 години.

Предложеният проект може да бъде одобрен от правителството на 1 септември и да бъде внесен за гласуване в парламента. Лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня каза, че новите мерки засега са само "принципи", които подлежат на дискусия сред политици и магистрати и още не бива да се вадят заключения. "Това е само началото на процес, който няма да е прост," каза той пред репортери.

Драгня същевременно каза, че не е съгласен с изключването на президента от процедурата за назначаване на главните прокурори, предаде "Медиафакс", цитирана от БТА.