Притеснена от възхода на непредсказуеми "силни" лидери по света, Ангела Меркел има чувството, че трябва да направи повече, за да защити западния ред, от който Германия е зависима. За канцлера това беше трансформация. Миналата година тя отхвърли като "абсурдна" идеята, че трябва да оглави западен съюз, разклатен от изборната победа на Доналд Тръмп. Отслабена от мигрантската криза, Меркел дори се чудеше дали да се кандидатира отново на изборите. "Запита се: Мога ли да го направя? Готова ли съм?" каза неин близък съветник.

Сега обаче, когато мигрантският въпрос е под контрол в Германия, 63-годишната Меркел е готова. Видимо по-доволна, тя води кампанията си за изборите другия месец с подсилено убеждение: решимостта да изгради международен ред, застрашен от лидери като Тръмп, Владимир Путин и Ким Чен-ун от Северна Корея.

По време на кампанията тя често говори за "неясната ситуация в света". Посланието е ясно. "Нещата се промениха," каза съветникът. "Това означава, че Германия трябва да поеме повече отговорност." Германската външна политика дълго време е ограничавана от наследството на последната световна война. Меркел обаче прокарва интересите на Берлин отвъд традиционната европейска сфера.

Относно Северна Корея Меркел казва, че Германия е готова да предложи дипломатическа и политическа помощ, ако е необходимо, казва високопоставен правителствен източник. Германия е сред малкото западноевропейски държави с посолство в Пхенян и желае да направи каквото може, за да използва този канал и това да доведе до преговори. Меркел същевременно използва основаната на търговия връзка, изградена с Китай, за да окаже натиск върху Пекин и той да помогне да се разреши спорът. "Трябва да използваме добрите си отношения с китайците, за да ги насърчим да направят конструктивни предложения какво да се направи," каза Юрген Харт, координаторът на германското правителство за трансатлантически политики.

През април миналата година Меркел разказа как разбрала, че проблемите на вратата на Европейския съюз означават, че Германия трябва да играе по-голяма роля отвъд границите си. Гледайки към карта, показваща зоната за пътуване без паспорт в ЕС в един цвят, а съседите - в друг, тя показа колко са близо Сирия и Украйна. "Това са съседите на Европа," каза тя.

По повод на кризите в съседни на Европейския съюз държави, Меркел първо ангажира турския президент Реджеп Тайип Ердоган в сделка за ограничаване на мигрантския приток от Сирия в замяна на икономическа помощ. Сега тя иска да се забави притокът от бежанци от Африка с нов план "Маршал" за инвестиции и бизнес растеж, който ще обеди хората да останат по домовете си. Относно Украйна Меркел води с Франция общ дипломатически отговор на руската намеса, макар разултатите от този подход тепърва да предстоят.

За Меркел климатичната политика е част от този пакет ценности. Тя гледа на нея като на ключов елемент за управление на глобализацията и той досега е основната ѝ точка на несъгласие с Тръмп. "Ние, европейците, трябва наистина да вземем съдбата си в свои ръце," каза тя, а когато Тръмп обяви, че се изтегля от Парижкото споразумение за климата, тя опита да го изолира. Поиска от шестте други членки на Г-7 (освен Съединените щати) да направят общо изявление в защита на сделката, казват източници, бизки до нея. В крайна сметка Германия, Франция и Италия подписаха. Великобритания, Канада и Япония, които имат близки връзки със САЩ, не го направиха.

Меркел не се отказа. Преди срещата на Г-20 в Хамбург през юли, която тя председателстваше, Меркел флиртуваше с редица страни, надяващи се да спечелят много от търговия с Германия. Кулминацията беше моментът на изолация на Тръмп на срещата, когато 19 членки се съгласиха, че Парижкото споразумение е "необратимо". Комюникето същевременно включваше текст, който можеше да бъде подписан от всички 20 страни членки - компромис, сключен с помощта на Германия. "В смисъла на глобално лидерство това не е кой знае колко амбициозно," казва един дипломат от страните. "От друга страна успехът може да се тълкува като въвличане на Тръмп в процеса: крачка назад, за да бъде привлечен и после продължаваме с него на борда."

Въпреки нарастващата ѝ дипломатическа увереност именно инстинктът за компромис на Меркел ѝ пречи да се нареди в историята до Конрад Аденауер, който поведе Германия към прераждането ѝ след Втората световна война, или до Хелмут Кол, който я обедини.

Полето на Меркел за маневри е ограничено и от факта, че много германци се чувстват отблъснати от темата външна политика - проучване показа, че едва 30% от гласоподавателите мислят, че за Германия е топ приоритет да прави повече, за да промотира интересите си в чужбина.

Друг проблем на Меркел е свързан с нацисткото минало на Германия, което я оставя без онази военна мощ, с която би могла да излъчва сила. Същевременно менторът на Меркел - Хелмут Кол - поемаше рискове, първо с повторното обединение, а после и като се противопостави на общественото мнение, за да въведе еврото.

Меркел обаче е по-предпазлива. През 2015 г. глаголът merkeln, който означава "неспособен съм да вземам решения", беше определен за младежка дума на годината в Германия. Дейвид Макалистър, който е близък съюзник от Християндемократите, обяснява как "тя разглежда различните възможни подходи, за да реши проблема" и "води дебат със съветниците си за това какво е най-добро: опцията А, Б, В или Г. Тогава избираме най-добрата възможност."

Този методически подход, изкован по време на обучението ѝ по физика в университета, може да я остави настрани, избутана от по-динамични лидери. Тръмп и Путин направиха именно това на срещата на Г-20, когато излязоха от сесия, посветена на климатичните промени, за да проведат двустранна среща, която беше на всички първи страници на вестниците и показа "твърдата сила", които те имат, а Меркел няма.

Меркел въпреки това приветства срещата им. Като отдаден на каузата атлантик тя не би искала да отблъсне американския президент. Този епизод обаче показа границите на онова, което тя може да постигне на глобалната сцена. "Германците са научили, че ще се справят добре само ако са готови на компромис," каза високопоставен служител на партията. "Не искаме да сме онези, които към които ще гледат хората с чувството, че трябва да треперят или да ни се възхищават."