Калин Митрев, българският представител в ЕБВР, е посочен в схемата "Азербайджанска пералня"

Калин Митрев - директор от повече от 3 години за България, Полша и Албания в Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, съпруг на Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, е бил част от мащабна тайна схема, с която властите в Азербайджан са плащали на политици и журналисти в лобистка кампаня за отклоняване на критиките срещу управлението на президента Илхам Алиев.
Между 2012г. и 2014г. повече от 16 000 плащания са минали по различни канали, като с близо 2.9 млрд. долара е плащано на известни европейци, купувани са луксозни стоки и са прани пари през мрежа от почти непрозрачни британски компании. Не е сигурно, че всички получатали са знаели за първоизточника на средствата, тъй като те са минавали по канали, прикриващи откъде идват.
Това твърди лондонският в."Гардиън" в специално разследване, в което условно нарича схемата "Азербайджанската пералня".
Подробности за него са публикувани и в "Биволъ", "Монд" и "Зюддойче цайтунг", където също се споменава Калин Митрев.
То се основава на поверителни банкови данни, предоставени на датския вестник "Берлингске" и споделени с Проекта за разследване на корупция и организирана престъпност (OCCRP), "Гардиън" и други медии. Информацията обхваща 30-месечен период.
"Биволъ" твърди, че "около 800 000 евро от азърбайджанските милиарди са стигнали до български фирми и физически лица. Преводите към български банки са 19 на брой и са датирани от август 2012 до октомври 2014г.", както и че част от плащанията са за съвсем легитимни цели.
За Калин Митрев в публикацията се казва, че през него са минали средства за британски компании, а той е получил поне 425 000 евро за консултански услуги от азерайджанската хирма "Авуар" (Avuar Co). Той не крие факта и обяснява, че средствата са от напълно законен бизнес, декларирани са в България и са платени данъци върху тях. Митрев казва пред "Гардиън", че не познава цялата схема, както и не му е известен първоизточникът на парите.
Консултантската ми работа беше закрита, когато влязох в борда на ЕБВР, допълва той.
Изданието не посочва името на фирмите, за които става дума, но справка в професионалната биография на Митрев показва, че времето, за което се говори, съвпада с работата му като изпълнителен директор на Vector Advisory Services (2010-2014), член на надзорния съвет на Delta Capital International (2010-2013) и вицепрезидент на Investime Oil & Gaz (2010-2013).

"Разкритието, че съпругът ѝ е консултирал азербайджанска компания, може да се окаже неприятно за Ирина Бокова", пише "Гардиън".
Тя категорично отхвърля да има конфликт между работата на мъжа ѝ и позицията ѝ в ООН с аргумента, че не е знаела за бизнес делата му. "Като генерален директор на агенция на ООН, мой дълг е да развивам добри работни отношения с всички членове на организацията в съответствие с политиките, определени от страните членки. В този смисъл Азербайджан не е изключение", заявява Бокова.
Тя добавя, че изключително се гордее с мандата си в ЮНЕСКО, включително в областта на човешките права, свободата на изразяване и безопасността на журналистите".
Калин Митрев бе назначен в ЕБВР от правителството на Пламен Орешарски през пролетта на 2014г., като решението бе взето "на подпис", без мотиви и официално съобщение и посред втория мандат на Стефка Славова. Тогава тя заяви пред "Дневник", че такъв начин действие показва подмолност. "Разбирам, че премиерът е бил под натиск", допълва тя и припомня, че при нейното назначение решението е взето два месеца преди да поеме поста.
По думите й другите страни, които имат представители в ЕБВР, са възприели практиката смяната да се оповестява около 60 дни предварително, а директорите дори често се застъпвали, за да има приемственост в работата им. Славова ще трябва да напусне офиса за 2-3 дни, обясни тя
Предишното спорно назначение на Митрев в ЕБВР бе по времето на кабинета "Станишев". През 2005г. изненадващо бе отменено решение на предходното правителство "Сакскобургготски" за смяната му със София Касидова в банката в Лондон и го остави да изкара още един мандат.

Какво е "Азербайджанска пералня"
Според разследването с това име се обозначава схема за изнасяне на милиарди долари от Азербайджан, от които тайно се е ползвал на Запад елитът на страната.
Президентската двойка Илхам и Мехрибан Алиеви не са директно споменавани, но "Гардиън" казва, че има множество косвени доказателства, сочещи в тази посока.
Разходите са за всевъзможни цели - от хонорари на журналисти за положителни репортажи и коментари през депутати в Парламентарната асемблея на Съвета на Европа до плащане на такси за обучение в елитни колежи и покупки на луксозни стоки.
Значителна част от средствата са преминавали през Международната банка на Азербайджан, най-голямата в страната.
Клонът в Естония на датската "Данске банк" е бил едно от местата за прехвърляне на милиони, използвани са и компании, регистрирани в Шотландия, тъй като това не е най-очевидното място за тайно движение на пари.

Не е съвсем ясно откъде са идвали толкова много средства от богатата на петрол и газ бивша съветска република. Част от тях, например, са от руската държавна компания "Рособоронекспорт", внесла в тайния фонд над 29 милиона долара. Няколко превода свързват "Азербайджанската пералня" с действащата от Москва схема "Глобална пепралня". През март OCCRP, "Новая газета" и "Гардиън" описаха как през нея са минали други 20 млрд. долара в периода 2010-2014г.
Най-големият вложител изглежда частна фирма от Баку, носеща име на телекомуникационна компания. От "Бактелеком ММС" са дошли над 1.4 млрд. долара, но разследващите журналисти казват, че тя няма връзка с държавния телеком, не разполата с интернет сайт, не е ясно какво точно върши и OCCRP я свързва с Мехрибан Алиева. "Бактелеком ММС" е превеждала внушителни суми по 3-4 пъти на ден, след което ги е размествала между няколко британски компании, управлявани от хора от Британските Вирджински острови. Само това е било достатъчно основание разследващите пране на пари да праявят интерес.
Средствата са изразходвани в различни страни, включтелно Германия, Великобритания, Франция, Турция, Иран и Казахстан