Съдебното решение за мигрантските квоти разпали спора между Брюксел и Вишеград
Вместо да сложи край на дебата, вчерашното решение на Европейския съд за мигрантските квоти разпали още по-яростен скандал между Вишеградската четворка и Брюксел. След като съдът в Люксембург отхвърли жалбата на Словакия и Унгария срещу квотите, одобрени с мнозинството на Европейския съвет през септември 2015 г., започна размяна на остри реплики.
"Бях убедена, че решението ще бъде такова, но това изобщо не променя позицията на полското правителство по отношение на мигрантската политика", каза премиерът Беата Шидло.
Унгарският външен министър Петер Сиярто нарече решението на Съда "отблъскващо" и "безотговорно" и обвини магистратите, че подкопават сигурността и бъдещето на Европа. "Политиката изнасили европейското право и ценности".
"Позицията ни за квотите няма да се промени", заяви премиерът на Словакия Роберт Фицо. "Ще продължим да работим по изразяването на солидарност по друг начин, вместо да бъдем принудени да приемем мигранти, които и без това не искат да бъдат тук."
Европейската комисия заяви, че е готова да започне съдебни дела срещу Полша, Унгария и Чехия, ако не изпълнят задълженията си за приемане на търсещи убежище от Италия и Гърция, които поеха основната тежест на наплива. Това заяви еврокомисарят по миграцията Димитрис Аврамополус, цитиран от агенция "Ройтерс". Ако бъдат осъдени, трите държави ще трябва да плащат глоби, задето са нарушили европейските правила. Подобно намерение изрази и германският вътрешен министър Томас де Мезиер.
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди унгарският премиер Виктор Орбан, че "солидарността не е еднопосочна улица".
Квотите на Полша и Унгария са съответно 6200 и 1300 души, от които те не са приели нито един. В България има около петдесетина от 1200-та.
Програмата бе създадена от Европейската комисия и одобрена от мнозинството страни членки въпреки опозицията на бивши комунистически държави, твърдящи, че обществата им не могат да приемат предимно мюсюлманските имигранти.
Първоначалната идея бе да бъдат преселени до 120 000 души в продължение на 2 години. Но досега реално в други държави са прехвърлени не повече от 25 000 души.
В решението на съда по този повод се казва, че "малкият брой извършени до момента премествания в приложение на обжалваното решение може да бъде обяснен със съвкупност от обстоятелства, които Съветът не би могъл да предвиди към момента на приемането му, сред които по-специално липсата на сътрудничество от страна на някои държави членки".
"Ройтерс" коментира, че сега не е съвсем ясно как Еврокомисията може да принуди несъгласните страни да приемат бежанци, още повече че мнозина от тях и не искат да се заселват в по-бедните държави от бившия съветски блок.
От 2014 г. насам на територията на 28-те страни членки са влезли над 1.7 милиона души от Близкия изток и Африка. През това време бе сключено споразумение с Турция, което практически спря потока през Гърция и България, а на Либия се помага да ограничи броя на пристигащите в Италия.
Полша и Унгария обаче продължават да отказват да приемат и един човек по определените им квоти, а Словакия и Чехия са допуснали едва десетина. ЕС опита да постигне компромис с тях, но в крайна сметка съдът наложи решението на Брюксел.
Това е политически деликатен ход, тъй като означава, че политика или реформа на миграционната схема на ЕС може да бъде наложена на всички въпреки опозицията на няколко страни членки. "Ако им го наложим, те ще го използват за своята антиевропейска пропаганда в собствените си страни", казва дипломат от ЕС по адрес на Полша и Унгария. "Но в момента пристигащите са малко и положението е, общо взето, под контрол, така че трябва да се върнем към механизма за солидарност."