Австрия се отказа да слага антитерористични заграждения пред държавните институции

Австрия се отказа да слага антитерористични заграждения пред държавните институции

Бетонни бариери пазят Бранденбургската врата в Берлин.
Reuters
Бетонни бариери пазят Бранденбургската врата в Берлин.
В разгара на кампанията за изборите на 15 октомври австрийският канцлер съобщи, че се отказва да строи защитни стени срещу атентати пред сградите на редица институции. Преди това властите понесоха множество критики заради нежеланието си да изградят подобни съоръжения в основните туристически зони, предаде агенция "Франс прес".
"Защо за тях, а не за нас?" - обобщава стотици реакции от населението от таблоида "Кронен цайтунг". Подминавана до днес от ислямистките атентатори, Австрия - неутрална държава, не смята, че е приоритетна мишена; доктрината ѝ предвижда най-вече "разузнаване" и "целеви мерки", а не толкова материални защитни съоръжения.
Подновена след атентата с минибуса в Барселона през август, дискусията за поставяне на бетонни блокчета на входовете за основните пешеходни зони и туристически обекти замря, след като властите отхвърлиха тези "мерки с плацебо ефект".
През август обаче работници започнаха да опасват входовете за офисите на федералния канцлер, президента и основните министерства в Австрия с 80-сантиметрова стена и това отново наля масло в огъня.
Мярката бе веднага атакувана от популярния печат и крайнодясната "Партия на свободата", която се надява да застане на втора позиция в страната след социалдемократите на канцлера Кристиан Керн, разказва АФП.
Накрая ведомството на канцлера спря строежа на защитни съоръжения за 1.5 млн. евро около ключови държавни учреждения и обяви, че ще търси "алтернативни" решения.