В навечерието на референдума за независимост в автономния иракски район Кюрдистан един човек поведе кампания срещу гласуването с "да", което според него може да увеличи напрежението в Близкия изток.

При наличието на 5 млн. кюрди в Ирак с право на глас, обединени от мечтата за държавност, резултатът от референдума на 25 септември в северния иракски автономен район не буди никакви съмнения.

Но Багдад даде да се разбере, че е против независимост на региона, богат на петролни запаси, и някои избиратели се уплашиха, че сега не е време да започне отделяне от Ирак. Богатият бизнесмен Шасуар Абдулуахид Кадир прегърна каузата им. Въпреки че политическите му врагове го наричат предател, той поведе кампания "Не засега", за да обясни икономическите и политическите рискове, свързани с положителен вот на референдума.

Той предупреди, че обявяване на независимост ще донесе на кюрдите нестабилност след референдума. Целта на Кадир не е да се противопоставя срещу независимостта завинаги. Но той се страхува, че гласуване с "Да" ще предизвика гнева на правителствата в Ирак, Иран, Турция и Сирия. Те ще го сметнат за прецедент, който може да насърчи сепаратистки настроените кюрди и в техните страни. Иракският парламент гласува във вторник за отхвърляне на референдума и упълномощи премиера "да вземе всички мерки" за опазване на иракското единство.

Западни сили настояват за отлагане, защото се безпокоят, че гласуването ще навреди на сътрудничеството между Ирак и кюрдите срещу "Ислямска държава" в Сирия и Ирак.

Кадир е почти единственият сред кюрдите, който открито се обявява против кампанията за независимост начело с президента Масуд Барзани и Кюрдската демократическа партия, която казва, че независимостта ще бъде предшествана от диалог с Багдад. Но Кадир вярва, че има и други , които споделят опасенията му. На митинга в Сулеймания той беше посрещнат на стадиона от танцьорки в колоритни традиционни рокли и тълпа, скандираща името му.

Той обаче забави началото на проявата с час, за да може стадионът, за чийто ремонт е помогнал, да се напълни, но това така и не стана. Присъстваха около 2500 души, които запълниха едва една трета от местата. След като Кадир започна да говори, се стигна до сбиване, когато един мъж в тълпата се опита да го замери с нещо. Бизнесменът казва, че не може да бъде разколебан от критиките и нападките, които са засегнали бизнеса му. "Приемам всичко това, защото вярвам, че Кюрдистан има друг път."

Критици казват, че Кадир използва медийния си конгломерат да налага позициите си и че богатството, което е натрупал в бизнесимперията си, включваща недвижими имоти, телевизионни станции и увеселителни паркове, прави живота му много по-различен от живота на онези, които представлява.

Много кюрди бяха засегнати от решението на Багдад да съкрати финансирането за Иракски Кюрдистан през 2014 г. като протест срещу изграждането на тръбопровод за износ на петрол за Турция. Подобни действия от страна на Багдад водят до засилване на антагонизма сред кюрдите, които страдаха при режима на покойния диктатор Саддам Хюсеин, и увеличават желанието им за независимост - желание, обединяващо около 30 милиона кюрди в Ирак, Сирия и Турция.

Но интервюта на "Ройтерс" в няколко града в Иракски Кюрдистан показаха, че някои избиратели се страхуват от последиците от референдума, дори да са за независимост.

Някои се страхуват, че референдумът ще окуражи окопалия се елит в Иракски Кюрдистан, който отдавна страда от политическо разцепление и където Барзани е мощна сила от повече от две десетилетия и президент от 2005 г. "Този референдум не е за страната, а за диктаторите на власт", заяви 22-годишният Ахмед Нана, който работи в кафене в Сулеймания. "Всички искаме паспорти, гражданство, причина да се гордеем, да имаме собствена страна. Но точно сега този референдум е маловажно начинание, което има за цел да ни отклони от политическите ни проблеми."

Парламентът не заседава, откакто коалиционното правителство се разпадна през 2015 г. Някои фракции подкрепят независимостта, но не непременно под ръководството на Барзани. Регионалното правителство е свикало президентски и парламентарни избори на 1 ноември, но много кюрди се съмняват, че ще се стигне до гласуване и референдумът за независимост задълбочи политическите разделения.

Безизходицата се усложнява от икономическата криза, предизвикана от решението на Багдад да намали финансирането, а също от ниските цени на петрола и конфликта с "Ислямска държава".

Регионът има милиарди долари дългове и заплатите в държавния сектор бяха намалени значително след 2014 г., особено на държавните служители, бойците пешмерга и учителите. Преди да организира референдума, регионалното правителство "трябва да подготви региона икономически, за да може да се издържа", смята Мохамад Тофик Рахем, лидер на партията Горан, която беше част от коалицията, разпаднала се през 2015 г.

Регионалната икономика зависи отчасти от волята на Турция да позволи износ на петрол, но също и от търговията с Ирак.

Съществува и разрив между поколенията. По-старите кюрди се надяват, че продължителната борба за държава, датираща поне от времето, когато колониалните сили разделят Близкия изток след Първата световна война, сега ще приключи, но по-младите хора са движени от нещо повече от национализъм. "От години мечтаем за независимост", казва анализаторът Салех. "Но не по този начин, а по начин, който е разумен и който няма да доведе до опасност от гражданска война." /БТА