Германците подкрепят енергийния преход, но посоката му е неясна
Около 93 процента от германците са на мнение, че ролята на възобновяемата енергия е важна за страната им, въпреки че цената на електроенергията рязко се е покачила през последните години.
Данните бяха представени от германската журналистическа организация "Клийн енерджи уайър" (Clean Energy Wire - CLEW) на медийно обучение, организирано от консултантската група "Аделфи" (Adelphi) и финансирано от германското министерство на околната среда, опазването на природата и сигурността на ядрените реактори.
Германците плащат 29.2 цента за киловатчас електроенергия през 2017 година спрямо 20.6 цента за киловатчас през 2007 година. Над 46 процента от хората в страната имат инсталирани източници на възобновяема енергия, като 25 процента от тях са собственици, а 9 процента участват в сдружения на местно ниво, за да покриват енергийните разходи на домакинствата си със "зелена" енергия.
Делът на възобновяемите енергийни източници в брутното потребление на енергия в Германия е 32.3 процента за миналата година, като през 1991 година той е бил едва 3.2 процента. Соларните панели и ветрогенераторите са в селата и малките градове, така че хората сами се убеждават в прекия ефект на "енергийната революция", наричана с термина "Енергивенде" (Energiewende). Тя дори може да донесе приходи на един или група от частни инвеститори, които притежават съоръженията.
Експертите обаче са единодушни, че Германия няма да постигне целите си и да намали емисиите си от парникови газове с 40 процента до 2020 година. Страната си постави за задача ограничаване на вредните емисии с до 95 процента до средата на века, но към 2015 година успя да постигне 27.2 процента. През последните години, въпреки взетите мерки в различни сектори на икономиката, се наблюдава покачване на нивата на емисиите. Това, по думите на журналиста Бернхард Пьотер от в. "Тац" ("Тагесцайтунг" - бел. ред.), е "парадоксът на "Енергивенде".
"Годишно за енергийния преход страната ни харчи над 20 милиарда евро. Нивата на вредните емисии в транспортния сектор обаче са същите като през 1990 година. При строителството също няма голяма промяна. Разликата основно е при производството на електрическа енергия", каза той.
Преди парламентарните избори в Германия на 24 септември продължават дискусиите по въпроси като намаляване на потреблението на лигнитни въглища за производство на електроенергия, нарастващата обществена съпротива срещу парковете с ветрогенератори, евентуалната забрана на автомобили с вътрешно горене.
Германия направи обрат в енергийната си политика, обявявайки отказ от атомните централи през 2011 година, след ядрената трагедия във Фукушима. Осем реактора бяха изключени незабавно, а останалите трябва да преустановят дейност до 2022 година.