Проучване от началото на септември на "Полит барометър" за ZDF показа, че на предизборния дебат между канцлера Ангела Меркел и социалдемократа Мартин Шулц единствените, сметнали Шулц за по-убедителен, са били респондентите на възраст между 18 е 34 години. От тях 23% са дали този отговор за Меркел, а 48 на сто - за бившия председател на Европарламента.

За някои тази статистика е неочаквана - младите, които тази година гласуват за първи или най-много за втори път, са известни в Германия като "поколението Меркел": откакто за пръв път са започнали да наблюдават обществото, те познават само и единствено управления на сегашния канцлер, тъй като тя е на власт от 2005 година.

За партиите многочислените представители на "третата възраст" са от ключово значение, но младите са стратегичеси необходими. "По този въпрос не е нужно да се мисли дълго - демографията (отговаря): средната възраст на германския партиен член е 60 години. Само 8 на сто са под 30. Когато млад човек влезе в партия, се оказва част от абсолютно малцинство," казва "Шпигел".

Разломът между "мнозинството" над 60 години и тези избиратели е видим - "Тагесцайтунг" разказва за възрастно четиричленно семейство в Мец, където най-младият син е на 50, а бащата на 80 години и които всички гласуват еднакво. "Разбира се гласуваме за "Левите", защото имаме нужда от опозиция. Опозиция, която да казва нещата такива, каквито са," обяснява бащата. Двамата му синове се съгласяват: "поколението Меркел" не просто е забравило какво е протест, то вече не знае и какво е политическа култура, как човек да се бори за каузата си. Общува във "Фейсбук", учи в Лондон, но не излиза на улицата за европейските проблеми, казват те.

Според изследване, цитирано от сп. "Шпигел" обаче е тъкмо обратното. Младите в Германия просто не се интересуват от партии - те предпочитат да се ангажират с каузи като социално слабите, дигитализацията и подобряването на работните условия. "А не с партиите, чиито членове са средно на 60," отбелязва изданието. То цитира мащабно проучване от януари, според което 69 на сто от младите на възраст до 25 години са подчертали изречението "Политиците не ги е грижа какво мисля."

Същевременно одобрението на младите в Германия за демокрацията расте постоянно от 2002 г. насам - по-бързо в Западна Германия, отколкото в Източна. Интересът към политиката първоначално намалява от 57 на 34% между 1991 и 2002 г., но десет години по-късно се покачва до 46 на сто.

Акциите, които привличат на улицата активните млади германци, често са по-различни от тези, които си представят възрастните. Организацията Demo например организира празненства на открито, за да привлече най-новите поколения гласоподаватели към политиката. Pulse of Europe прави "старомодни" демонстрации, за да мобилизира всички, жеваещи да кажат "Да" на Европа и да ги накара да излизат на улицата всяка първа неделя от месеца. И харесващите, и следващите страницата им във "Фейсбук" за месеци достигат над 100 000.

Например Kleiner Fünf ("По-малката петица") се бори, за да гарантира, че "Алтернатива за Германия" ще вземе по-малко от 5 процента на изборите и така няма да влезе в Бундестага. "Ще направим парти. Ако AfD не влезе, ще танцуваме цялата нощ. И на следващия ден ще работим. Но не в този спешен режим," казва Паулина, една от ключовите фигури в движението, цитирана от младежкия портал Jetzt. А ако вземат 14.7%? "И тогава все пак ще танцувам цяла нощ. А на следващия ден ще се питам: Къде сбърках?"

Това не означава, че никой от "Поколението Меркел" не приема традиционната политика. "Тагесцайтунг" разговаря с четирима младежи на възраст между 20 и 21 г., които са решили да гласуват за християндемократите или за "Левите", а отхвърлят други партии, защото не са си изпълнили обещанията. Ходят на демонстрации често или изразяват солидарност с тях. Могат да говорят спокойно за въпроси като икономическата криза в Европа, мигрантите, германците от турски произход или дори деликатната за по-възрастните в страната тема - редно ли е човек да е "горд, че е германец". Описват Меркел като "сдържана", "целеустремена", "далеч не глупава" и "може би добър човек".