Кюрдите в Ирак гласуват днес на допитване за независимост на автономния им регион на фона на съпротива от централното правителство в Багдад, почти всички съседи и ООН. Референдумът, обявен преди месеци, се провежда въпреки многобройните призиви срещу него от последните дни и твърденията, че той заплашва стабилността в регина и отклонява вниманието от борбата с "Ислямска държава".

Районът на практика е автономен от 1992 г, когато съставя собствено правителство и влиза в конфликт с режима на Саддам Хюсеин. След свалянето му през 2003 г. кюрдите в Ирак договарят сериозни правомощия с Багдад и започват да привличат чужди инвестиции.

Освен в териториите, които формално са част от Иракски Кюрдистан, допитване ще има и в оспорвания от араби и кюрди град Киркук, който обаче е под контрола на последните, откакто бойците пешмерга изтласкаха от него "Ислямска държава" през 2014 г. Кюрдското правителство в Ербил обяви, че не приема решението на Ирак да уволни губернатора на Киркук заради референдума.

На референдума може да се гласува и от чужбина (за диаспората той започна на 23 септември), включително от България, дистанционно и след регистрация. При запитване на "Дневник" дали ще има и "физически" избирателни секции в чужбина и дали имат данни за регистрирани избиратели, живеещи в България, от избирателната комисия на Кюрдистан казаха, че отговорът на въпросите е на сайта им.

Кюрдите са разделени за референдума (който среща подкрепата и на някои араби) въпреки единството, което президентът Масуд Барзани се опитва да демонстрира на международната сцена, а бизнесмен от втория най-голям град Сулеймания водеше кампания за гласуване с "не". Освен аргументи, свързани с възможната бъдеща изолация на Кюрдистан, критици изтъкват и че според тях Барзани използва референдума, за да си осигури продължаваща власт в условията на изтекъл мандат (още през август 2015 г.) и парламентарна криза оттогава. Парламентът, разпуснат преди две години, всъщност се събра, за да гласува за референдума, и го подкрепи, но две от опозиционните партии бойкотираха вота и така според някои анализатори избраха да не му се противопоставят въпреки убеждението си, че моментът не е подходящ.

Барзани, президент от 2005 г., беше преизбран на първия пряк президентски вот през 2009 г., но няколко години по-късно критиците му вече го обвиняваха в авторитаризъм и загуба на връзка с реалността. Той настоява, че референдумът няма да доведе веднага до независимост, а трябва да се използва като коз в преговорите с Багдад. Като условие да отмени допитването той поставя именно началото на диалог за независимост с иракското правителство.

Пред десетки хиляди привърженици в Сулеймания, където има много противници на независимостта, а опозицията е силна, той каза в четвъртък, че Багдад е оставил регионалното правителство на Кюрдистан без алтернативи, погазвайки конституцията. Според него от референдума до независимостта ще минат две години.

В сряда Съединените щати в прав текст призоваха правителството на Иракски Кюрдистан да преговаря с Багдад и да не провежда референдума. И Вашингтон, както и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обявиха, че фокусът трябва да е върху борбата срещу "Ислямска държава". И Европейският съюз призова за сдържаност и за избягване на "едностранни действия" и нарече референдума "контрапродуктивен", застъпвайки се за териториалната цялост на Ирак.

Вицепрезидентът и бивш премиер на Ирак Нури ал Малики обяви, че Багдад отхвърля всяка възможност за алтернатива за референдума, дори ако тя е с посредничеството на ООН. Премиерът Хайдер ал Абади отиде още по-далеч и каза, че "нито сега, нито в бъдеще" ще има референдум.

И трите най-големи съседки на Ирак - Турция, Иран и Саудитска Арабия - първите две от които граничат с територии на Иракски Кюрдистан - осъдиха плана за допитването. В специално изявление Рияд каза, че се надява вотът да не се случи, защото ще е рискован за Ирак и региона и че президентът (Масуд) Барзани ще е достатъчно мъдър, за да не проведе референдума".

Турция заплаши, че ще наложи санкции на Ербил, а дни по-рано започна учения на границата с кюрдския автономен регион. Президентът Реджеп Тайип Ердоган няколко пъти предупреди, че вотът не бива да се провежда и по-рано през септември изпрати шефа на разузнаването Хакан Фидан в Ербил в опит да разубеди Барзани. В общо изявление външните министри на Турция, Ирак и Иран казаха, че вотът няма да донесе ползи на кюрдите и кюрдското регионално правителство и че са се съгласили да координират "контрамерките" си след референдума.

Говорителят на руския президент Владимир Путин Дмитрий Песков каза, че Москва подкрепя териториалната цялост на Ирак, но ще изчака да види дали резултатите от вота ще се признаят, за да коментира - позиция, която иракският премиер Абади нарече "слаба". От държавите в региона само Израел обяви подкрепа за независим Кюрдистан, а Йордания реагира сдържано и определи случващото се като вътрешен въпрос за Ирак.

B изявление преди няколко дни Франция съобщи, че няма да се противопостави на референдума.

Вотът ще приключи в 18:00 ч. местно (и българско) време, а избирателната комисия на Кюрдистан обяви, че ще е готова с първи резултати до 24 ч. след затваряне на секциите.