Турция заплаши да спре вноса на петрол от Иракски Кюрдистан заради референдума

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви в понеделник, че страната му може да спре ключовия за Иракски Кюрдистан петролопровод, минаващ през турска територия и така значително да затрудни гласуването за независимост, което се провежда в понеделник. Кюрдите гласуват на референдума въпреки призивите на ООН вотът да се отложи, а на Съединените щати и много от съседите на Ирак - да се отмени.
Ердоган каза, че "сепаратисткият" референдум е неприемлив и че ще бъдат взети мерки в икономиката, търговията и сигурността. Той не обяви изрично, че Турция ще спре внос на нефт от Иракски Кюрдистан - през общата граница минават стотици хиляди барели петрол на ден - но даде да се разбере, че има и такава възможност. "След това нека видим по кои канали ще изпраща петрола си северноиракското регионално правителство или къде ще продава", каза той в реч. "Можем да затворим кранчето. В момента, в който затворим кранчето, са дотук." Той предупреди и че Турция ще е готова на военна намеса, ако се появи заплаха за туркмените в Иракски Кюрдистан или контролираните от бойците пешмерга райони.
Президентът на автономната област Масуд Барзани обаче му отговори, че Турция няма да има по-добър приятел от независим Кюрдистан. "Не заплашваме и няма да заплашваме националната сигурност на Турция и нито се намесваме в турските дела, нито ще го правим в бъдеще. Искаме да сме добър съсед", каза той, цитиран от кюрдските издания Rudaw и Kurdstan24.
По-рано премиерът Бинали Йълдъръм каза, че Анкара ще реши какво да прави срещу Иракски Кюрдистан, след като разговаря с централното правителство в Багдад. "Оценяваме възможни стъпки за границите и въздушното пространство", каза Йълдъръм за турски електронни медии. Местни турски издания обаче вече съобщиха, че Анкара е блокирала достъпа до кюрдския район в Ирак през граничния пункт Хабур. Турските власти отричат това и казват, че пунктът ще остане отворен, но със засилени проверки, предава Анадолската агенция.
Собствени мерки обяви и Иран. Ислямската република съобщи, че ще се забранят директните полети от и до Кюрдистан. Генерал-майор Яхия Рахим Сафави, висш съветник на Върховния водач на Иран аятолах Али Хаменей, каза, че за Техеран вотът е "предателство" срещу иракските кюрди. "Иран блокира въздушния трафик до региона, но се надяваме, че четирите съседни държави ще блокират и сухопътната граница", обяви той, цитиран от държавната агенция ИРНА.

Багдад: Не търгувайте с Кюрдистан
В неделя, часове преди референдума, иракският премиер Хайдер ал Абади призова съседите си да спрат да внасят петрол директно от Иракски Кюрдистан и да сведат търговията с горива единствено до Багдад.
Този призив, който беше насочен основно към Турция, потенциално засяга производството от 650 000 барела на ден, приходите от което отиват в ръцете на Ербил. Към момента това включва и 150 000 барела петрол на ден, добивани в района на оспорвания между кюрди и араби, но контролиран от Ербил град Киркук. Това е около 15% от общото производство на петрол на Ирак и около 0.7 на сто от добивания обем в световен мащаб.
Добивът в момента е свързан основно с компании от региона, но залежите се проучват и от гиганти като "Шеврон" и "Роснефт", а последната в последно време отпусна над 1 млрд. долара на Иракски Кюрдистан, гарантирани от продажби на петрол, и обеща близо 4 милиарда долара за различни проекти в района.
Багдад поиска от правителството в Иракски Кюрдистан също така да предаде контрола на международните си летища и граничните си пунктове с Иран, Турция и Сирия.

По-нататъшни действия
В понеделник Ердоган обсъди ситуацията и с руския си колега Владимир Путин, съобщиха източници, близки до държавния глава в Анкара, без да дадат подробности.
В събота турският парламент гласува за удължаване с още година на мандата, с който разрешава изпращане на войски в Ирак и Сирия. Само дни по-рано Анкара проведе учения по границата си с територии, които се контролират от правителството на Иракски Кюрдистан.
Турция обаче не се очаква да действа прибързано, когато става дума за санкции срещу Ербил, смята Нихат Али Йозджан, професор по международни отношения в Университета по икономика и технологии в Анкара, цитиран "Ройтерс". "Затваряне на границата, отмяна на международни полети и като крайна мярка прекъсване да петролопровода може да се обсъдят като мерки", каза той. "Военният натиск може да се използва пряко или непряко."
Същевременно Анкара вече препоръча на гражданите си в провинциите Дохук, Ербил и Сулеймания да напуснат възможно най-скоро, ако присъствието им там не е задължително.
Освен разговори на турските и иракските власти се очаква и среща на началниците на генералните щабове на двете държави с колегата им от Иран, на която да се обсъдят възможни съвместни стъпки заради референдума.