Над три четвърти от избирателите са упражнили право на глас в референдума за независимост на Иракски Кюрдистан, който приключи в 19 ч. местно (и българско) време, предадоха местни издания. В някои части активността е достигнала 92 на сто от хората с право на глас. Кюрдите в контролирания от местното правителство регион (включващ територии под управлението на бойците пешмерга) гласуваха дали да се отделят от Ирак под заплаха от санкции от Багдад, Анкара и Техеран.

Иракската армия междувременно обяви, че е започнала "големи маневри" съвместно с турските военни по общата граница, без да даде подробности. По-рано Багдад нареди изпращане на войски в Киркук и други спорни райони в името на сигурността на гражданите, а депутат от иракския парламент предупреди, че Кюрдистан може да се превърне във втори Израел, предизвиквайки войни от самата си поява. Шиитските милиции Хашд аш Шааби изразиха готовност да се сражават, за да "защитят гражданите на... Киркук и спорните райони, окупирани от гангстери, които не се съобразяват със заповедите на главнокомандващия," предаде "Франс прес".

Резултатът от референдума няма да е незабавно задължителен, но ще е важен, защото президентът Масуд Барзани смята да го използва, за да засили позициите си в преговорите за независимост с централното иракско правителство.

Въпросът, зададен на четири езика (кюрдски, арабски, турски и асирийски), е: "Искате ли регионът на Кюрдистан и кюрдистанските зони извън региона да станат независима държава?"

Някои анализатори възприемат допитването като възможност за Барзани да получи мандат за този диалог директно от гласоподавателите. Очаква се лагерът на "да" да спечели с внушително мнозинство, макар броенето тепърва да започва и в някои части на Кюрдистан идеята за независимост да не се приема единодушно. Дори в Сулеймания обаче, град, силно подкрепящ партии извън управлението, опозицията се въздържа да призове гражданите да гласуват против отделянето.

В Киркук, който още преди референдума се очакваше да се оформи като точка на напрежение между привърженици и противници, кюрди излязоха по улиците, за да празнуват. След вота обаче им се наложи да се приберат по домовете си, тъй като местните власти обявиха полицейски час. Ербил поиска - а доминираният от кюрди местен съвет одобри - гласуването да се проведе и в оспорвания с Багдад район на Киркук въпреки съпротивата на иракските власти.

Междувременно иракският премиер Хайдер ал Абади нареди на силите за сигурност да "защитят цивилни от заплаха и принуда" в части на Иракски Кюрдистан след непотвърдена информация, че араби в малко градче са били принудени да гласуват с "да". Според кюрдски представители това не се е случвало.

Макар много араби и тюркмени на териториите, които са под контрола на Иракски Кюрдистан, да се противопоставят на независимостта, някои обявиха още през лятото желание да гласуват с "да". Други смятат начинанието за безсмислено. "Ирак е срещу кюрдите, както и турците, иранците, целият арабски регион и Европа. Ще живеят в клетка," каза Мохамед Махти ал Баяти, тюркмен шиит и местен лидер на подкрепяната от Иран организация Бадр в градче южно от Киркук.

По-рано през деня турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплаши, че ще прекъсне транзита на петрол през страната, на който разчита икономиката на региона. Правителството в Техеран също обяви, че ще вземе мерки, включително забрана за директни полети от и до Ербил.

Турция също така свали от ефир считания за близък до Барзани телевизионен канал Rudaw, чийто сайт има версия на курманджи - диалекта, на който говори по-голямата част от кюрдите в Турция. Решението на турския Върховен съвет за радио и телевизия е било взето на извънредна среща в столицата Анкара по-рано в понеделник. От телевизията съобщиха, че са научили за решението от медиите.

Впоследствие беше спряно излъчването на още два канала, също обявени за "заплаха за неделимостта на държавата и обществения ред", тъй като програмата им е насочена "срещу Република Турция".