Германските спецслужби искат разрешение да контраатакуват хакери и унищожават сървъри

Високопоставени представители на герамнските спецслужби призоваха в четвъртък депутатите от новия парламент да им предоставят повече законови правомощия за отвръщат на хакерски атаки от други държави.
Ханс-Георг Маасен, ръководител на контраразузнаването BfV, заяви пред ресорната парламентарна комисия, че би трябвало да е възможно и законно унищожаването на данни, откраднати от германски сървъри и прехвърлени в сървъри на чужда територия, за да се предотврати злоупотребата с тях, разказва "Ройтерс".
Освен това, според него, има смисъл да бъдат "заразени" чуждестранни сървъри с програми, които биха позволили по-добро следене за всякакви действия, насочени срещу кибер цели в Германия, както и да се извличат данни по същата логика, по която се вербуват чужденци за агенти за контрашпионаж.
"В реалния свят това е като да откриеш агент на чуждо разузнаване и да го накараш да работи за теб... Нещо подобно би трябвало да е възможно и в кибер пространството", каза Маасен на първото подобно публично изслушване в комисията. "Тези инструменти за отговор на хакерски атаки са под прага, позволяващ унищожаване или парализиране на чуждестранен сървър."
Германските власти обвиняват руска хакерска група APT28, свързвана с управляващите в Русия, за атаката от май 2015г. срещу Бундестага, както и за други операции срещу политически организации, отделни лица и институции. Те често отправяха предупреждения за възможност Москва да се опита да повлияе или да навреди на парламентарните избори от 24 септември, но след вота официални лица казаха, че не са регистрирали особено усилие на руснаците в тази посока.
Маасен каза на депутатите, че не е изключено Русия да е преценила, че политическата цена за подобна операция би била твърде висока, особено след скандала, който предизвикаха в САЩ след кампанията от 2015-2016г.
Официално, Русия отрича да стои зад подобни действия и настоява, че не се опитва да влияе на изборите в която и да е държава.
Германското разузнаване BND има необходимия опит да унищожава задгранични сървъри, но няма законово позволение, заяви пред комисията и началникът му Бруно Кал. След като внимателно бъде идентифициран източникът на атаката, има смисъл в това "да запушим източника на подобно нападение, а не да се отдръпваме и да продължаваме, сякаш нищо не се е случило", допълни той.
В крайна сметка едно такова решение трябва да се вземе от политиците, напомни Кал.
Пред комисията говори и командващият MAD - германското военно контраразузнаване, според когото има открити въпроси относно националното и международното право, които се нуждаят от отговор преди да бъдат овластени агенциите за подобни дейстивя.
"Всичко това трябва да се изчисти. Има международни ограничения. Не говорим само за международното право", каза Кристоф Грам в края на тричасовата сесия. Ако държавата позволи контраатаки, те би трябвало да се извършват от кибер командването на Бундесвера, а не от MAD, уточни той.
Маасен каза още на депутатите, че агенциите се нуждаят и от достъп до стрийминг данните от задгранични сървъри - например, видео записи на екзекуции и обезглавяване на заложници - за да следат радикализирането на предполагаеми ислямистки нападатели.
Нужни са и повече правомощия за проследяване на комуникациите между Германия и Ракка, главният град на "Ислямска държава" в Сирия. Сегашният закон ни позволява да проследяваме само индивидуални комуникации, а не по-широк поток, обясни Маасен.