НАТО задейства международните сили в Румъния
НАТО формално даде в понеделник началото на международната военна част, базирана в Румъния, която е отговорът на алианса на анексирането и милитаризирането на Крим от Москва и засиленото руско присъствие в Черно море.
Решението бе взето през февруари като колективно действие в Югоизточна Европа, а началото съвпада със сесията на Парламентарната асамблея на НАТО в Букурещ.
"Ройтерс" коментира по този повод: "Румъния повече от година настоява за по-голямо военноморско присъствие на алианса в Черно море, докато съседна България е загрижена да не провокира Русия. Турция подкрепя само ограничено натовско подсилване, притеснена да не бъдат нарушени международните правила, ограничаващи мащаба на действията в Черно море. Анкара също така омаловажава размаха на руското милитаризиране на Крим, което според НАТО включва разполагане на зенитни ракети и оборудване за блокиране на комуникации."
Три компонента
Изнесеното присъствие на алианса има три компонента. Сухопътният е военна част приблизително с размера на бригада, т.е. около 3-4 хиляди души, разположена в Крайова, шестият по големина град на Румъния. Големината на западното и американското участие ще бъде по-скоро символична. България първоначално предложи да участва с до 400 души, които да тренират с партньорите съвместни действия. Румъния и Полша ще предоставят най-много свои военни, Италия и Португалия редовно ще тренират с частта в Крайова, а Германия също ще обяви подробности за своето участие.
Морският компонент се състои в по-чести посещения на натовски кораби в пристанищата на България и Румъния, повече обучение, конвенционални маневри и готовност за реагиране на конкретни ситуации.
Военновъздушната част също бе планирана по-скоро като символична, но бъдещето ѝ може да се окаже по-значимо, тъй като Лондон в демонстрация на ангажимента си към сигурността на Европа и след Брекзит обяви, че ще разположи през тази година 4 самолета "Тайфун" на базата "Михаил Когълничану". В момента изтребители от Канада патрулират в румънското небе, а италиански - в българското.
Москва изгражда "буферна зона"
Москва твърди, че всичко това е само потвърждение, че НАТО я обкръжава и заплашва стабилността в Източна Европа. На практика Русия е единствената черноморска страна, която не е свързана с НАТО - Турция, България и Румъния са членове, а Украйна и Грузия искат да се присъединят и имат програми са сътрудничество с алианса. В същото време Русия, изглежда, създава "буферна зона" с конфликта в Източна Украйна, откъсването с нейна помощ на проруските Абхазия и Южна Осетия от Грузия и продължаващото повече от четвърт век военно присъствие в Приднестровието - проруски район в Молдова.
"Целта ни е мир, а не война", каза пред натовските паррламентаристи румънският президент Клаус Йоханис. "Ние не сме заплаха за Русия. Но ни трябва диалог от силната позиция на отбрана и респектиране срещу евентуални агресивни действия."
"С това изпращаме сигнал за решителността на НАТО", заяви в Букурещ и генералният сектретар Йенс Столтенберг, който по-късно в понеделник посети войските в Крайова. Той изтъкна, че алиансът вече разполага с 40-хилядна сила за бързо реагиране в случай на конфликт.
Източна Европа като Западен Берлин
Публикувана
Напоследък символичното присъствие на чуждестранни партньорски военни части в Източна Европа се коментира от НАТО като вариант на западната подкрепа за Западен Берлин през 50-те години. Тогава британски, френски и американски сили в обкръжения от комунистическата Източна Германия град гарантираха, че съветските войски няма да контролират цялата разделена столица.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви още, че алиансът не иска "нова студена война" с Русия въпреки опасенията на страните членки във връзка със струпването на руски войски по границата с НАТО, предаде "Асошиейтед прес". "Ние сме обезпокоени от... липсата на прозрачност (на Русия), когато става дума за военни учения", посочи Столтенберг.
Той спомена руско-беларуската операция през септември, включваща хиляди войници, танкове и самолети, която се състоя в Беларус, на източната граница на НАТО, и демонстрира бързината, с която руската армия може да струпа войски по западните си граници.
Столтенберг обаче добави: "Русия е наш съсед... ние не искаме да изолираме Русия. Не искаме нова студена война." Той каза, че 29-членният алианс е засилил въздушния патрул в Черно море "в отговор на агресивните действия на Русия в Украйна".
След решението на НАТО от февруари вашингтонският Център за международни и стратегически изследвания коментира: "Въпреки приемането в НАТО и ЕС България е смятана за по-скромен играч в отбраната, защото военният ѝ потенциал се сви драматично през 90-те години, отделя едва 1.2% от БВП за отбрана и политическият ѝ елит запази близки политически и бизнес връзки с Русия. Поради това не е изненадващо, че има спорове за санкциите на ЕС срещу Русия, както и политически трудности, когато САЩ или НАТО търсят подкрепа да действия, които се възприемат като антируски. Въпреки нежеланието на София да играе водеща роля в подсилването на натовското присъствие в Черно море, България предложи да участва със стотици свои военни."