Австрийската Партия на свободата - крайнодясна, но с поизлъскан имидж
Австрийската Партия на свободата (АПС), която се надява да се върне в управлението след предсрочните парламентарни избори в неделя, е крайнодясна формация, основана от бивши нацисти, но включваща както пангермански, така и либерални течения. Идването ѝ на власт в коалиция с канцлера консерватор Волфганг Шусел през 2000 г. предизвика възмущение в Европа.
Учредена от нацисти
АПС е създадена през 1956 г. като приемник на Съюза на независимите, обединил непосредствено след войната лишени от граждански права бивши нацисти. В първите си години партията се оглавява от бивш офицер от нацистките части "Вафен СС".
Смятана за алтернатива на австрийската Социалдемократическа партия (АСДП) и консерваторите от Народната партия (АНП), които владеят политическия пейзаж, АПС привлича също и либерали, които през първата половина на 80-те години на 20-ти век за кратко дори вземат връх в нея.
Либерално отклонение
След като радикалното крило става малцинство, през 1983 г. АПС е поканена в правителството от канцлера социалдемократ Фред Зиновац. Партията обаче плаща скъпо за това участие във властта, като през 1986 г. привлича едва 1.2% от избирателите.
Превратът на Хайдер
Докато партията е на дъното, един открит почитател на "Вафен-СС", Йорг Хайдер, се издига за неин лидер. Този млад популист бързо превръща формацията в машина за електорална война с помощта на ксенофобски лозунги.
През 1989 г. Хайдер е избран за губернатор на провинция Каринтия. Принуден да подаде оставка, след като възхвалява "трудовата политика на Третия Райх", през 1999 г. той се връща на губернаторския пост и превръща тази провинция в своя крепост до смъртта си при автомобилна катастрофа през 2008 г.
През 2000 г. АПС съставя управляваща коалиция с канцлера консерватор Волфганг Шусел, след като получава 26.9% от гласовете на парламентарните избори. Единственият компромис е, че Хайдер приема да отстъпи официално водачеството на партията и да не стреми към министерско кресло, като на практика продължава да дърпа юздите.
Влизането на АПС в правителството предизвиква политически трус в Европа. ЕС приема санкции срещу Австрия и за известно време тя е третирана като парий.
Възходът на Щрахе
През 2005 г. Хайдер се опитва да излъска имиджа на партията, като отстранява пангерманските "ултраси", антисемитите и ксенофобите, които го издигнаха на власт. Той самият обаче е в малцинство и е принуден да отстъпи формацията си на младия Хайнц-Кристиан Щрахе, след като е бил негов наставник.
Щрахе успява да даде нов тласък на партията, обновявайки имиджа ѝ. Наред с това обаче той втвърдява партийната линия и в крайна сметка след дълга поредица гафове резултатите на АПС на изборите се сриват. Олицетворението на "кафявото" крило, кандидатката за президент през 2010 г. Барбара Розенкранц получава едва 15.2% от гласовете.
Подобряване на имиджа
Тогава АСП се заема постепенно да облагороди имиджа си по примера на френския "Национален фронт". Най-обременяващите вождове са отстранени, като Андреас Мьолцер, отлъчен през 2014 г., след като нарече Европейския съюз "сбирщина от негри".
През 2016 г. кандидатът на АПС Норберт Хофер постига най-добрият изборен резултат на партията в национален мащаб, печелейки 46.2% от гласовете на втория тур на президентските избори след кампания в любезен тон, в която бяха изключени всякакви открито ксенофобски изказвания.
Тази есен Щрахе си създаде имидж на държавник, изграждайки кампанията си около понятието "справедливост", като наред с това подчерта, че според него "ислямът няма място в Австрия" и разкритикува изплащането на социални помощи на мигрантите.
За АПС са заявили намерение да гласуват в неделя 27% от избирателите, което ще ги нареди втори след консерваторите на Себастиан Курц, за чийто най-вероятен коалиционен партньор са смятани. Според Комитета Маутхаузен - организация на депортираните от едноименния концлагер - АПС си остава "непоправима" в екстремистките си склонности.
Тежкият пасив на Каринтия
Наследството от управлението на Хайдер в Каринтия остава тежко за австрийския данъкоплатец. Малката провинция с 650 000 жители е с равнище на задлъжнялост от 200 процента, а рисковите инвестиции на бившата ѝ държавна банка "Хипо Груп Алпе Алдриа" (HGAA) оставиха пасив от повече от 10 милиарда евро за сметка на държавните финанси. /БТА