Миналата седмица иракски войски влязоха в Киркук за пръв път от три години, след като "Ислямска държава" и паническото отстъпление, до което офанзивата ѝ доведе армията на Багдад, в крайна сметка оставиха града в ръцете на кюрдите. За скорошната развръзка немалка е ролята на Иран, пишат "Ройтерс" и базираното във Вашингтон издание "Ал Монитор".

Достигайки едно от главните находища в района, "Бай Хасан", иракската армия и подкрепящите милиции очакват съпротива от кюрдските бойци пешмерга, но не намират там дори инженери и работници. "Никой не искаше да рискува живота си и всички решиха да се евакуират, тъй като истории за шиитските милиции и Касем Сюлеймани (отговарящият за външните операции на Революционната гвардия на Иран) се разпространяваха бързо", казва източник от петролната индустрия на Кюрдистан.

За Багдад възстановяването на работата на "Бай Хасан" и "Авана" струва усилия и се налага сътрудничество с кюрдските власти за възстановяване на прекъснатата работа (отстъпващите инженери са взели със себе си пароли и компоненти, затова колегите им от Националната петролна компания на Ирак са решили да спрат продукцията). Истинският удар обаче е за властите в Иракски Кюрдистан. След завземането на находищата добивът на иначе богатия на нефт регион спадна наполовина, а износът през тръбопровода, минаващ през Турция - с две трети.

Ден преди войските на Багдад да влязат в Киркук, ирански генерал с фамилия Екбалпур и тясно свързан със Солеймани сяда за разговори с командири на пешмергите в града. "Ако се съпротивлявате, ще ви смачкаме и ще загубите всичко", казва той според официален източник, свързан със срещата и цитиран от "Ал Монитор".

Според същия източник Екбалпур вади карта на района и я показва на кюрдските си колеги. "Това е планът ни - ще ви ударим на три места. Тук, тук и тук", обяснява той и напуска мястото на срещата - сградата на Патриотичния съюз на Кюрдистан (PUK) в Киркук. Всъщност в Киркук мнозина го познават - той действа в района поне от десетилетие - но никой не би говорил за него. В недалечния, мултиетнически, но предимно населен с туркмени шиити град Туз Хурмату трима минувачи казват за изданието: "Г-н Екбали (така е широко известен) отговаря за туркмените тук."

Кюрдски представител отбелязва, че недалеч от Киркук, в базата К1, са базирани и американски военни съветници, които не реагират при офанзивата по-малко от ден по-късно, в полунощ на 16 октомври. Така последвалото поражение на пешмергите - изненадващо за някои, но и свързано с липса на муниции и с враждата между двете най-големи партии в Кюрдистан - се оказва неизбежно.

Още преди началото на иракската операция кюрдски представители твърдяха, че ген. Касем Солеймани ги е предупреждавал да се изтеглят от Киркук, за да не пострадат от силите на Багдад. Източниците на "Ройтерс", запознати със съдържанието на разговорите между него и кюрдски лидери, твърдят, че той е бил в Кюрдистан най-малко три пъти през двете седмици, преди кампанията за отвоюване на територията да започне.

Присъствието на Солеймани (сражавал се във войната между Иран и Ирак през 80-те години) на фронтовата линия само показва ключовата роля на Иран в Ирак в момент, когато ислямската република полага усилия да спечели война с посредници в Близкия изток срещу Саудитска Арабия и САЩ, пише агенцията.

Една от срещите му, потвърдени и от други медии, обаче била с управляващата в Ербил Демократична партия на Кюрдистан (KDP), а с нейния основен противник - PUK. В Сулеймания, която е бастион на опозицията срещу президента Масуд Барзани, разговорите се провели в самия ден преди началото на офанзивата. Посланието му било ясно: изтеглете се или ще загубите подкрепата на Иран. По думите му иракският премиер Хайдер ал Абади имал подкрепа както от Запада, така и от всички регионални сили и нищо нямало да го спре да принуди кюрдите "да се върнат в планините", разказва депутат от PUK.

Солеймани всъщност загатнал на кюрдите ситуацията от 1991 г., когато се наложило на кюрдите да избягат в планините близо до границите с Турция, преследвани от Саддам Хюсеин след размирици. "Иранците бяха ясни... че ако има конфликт, тези територии ще бъдат загубени", казва кюрдски политик, срещнал Солеймани преди 25 септември, пожелал да запази анонимност.

PUK от своя страна беше несклонна да подкрепи референдума за независимост на Барзани, макар накрая да го направи. От друга страна, в отстъплението от спорните зони участваха и част от бойците пешмерга, които са на подчинение на Барзани - самият той някога е бил част от тази структура.

По-късно командири на пешмергите обвиниха Иран, че стои зад офанзивата на Багдад и е помогнал на Абади, включително чрез шиитските милиции "Хашд аш Шааби" ("Народни мобилизационни сили"). Анализатори отбелязват, че милициите, макар да са свързани с Иран, се състоят от иракчани. Трима източници от пешмергите същевременно настояват пред "Ал Монитор", че са видели войници, говорещи фарси, с униформи на "Хашд", да крачат из Киркук заедно с иракчаните.

Все пак присъствието на Иран в иракската политика вече дори не може да се нарече "публична тайна". "Военната помощ на Техеран вече не е тайна. Можете да намерите снимки на генерал Солеймани навсякъде в Ирак", казва за "Ройтерс" служител, близък до иранския президент Хасан Рохани. Според него Киркук е особено чувствителна точка за ислямската република, която е член на Организацията на страните, производителки на петрол (ОПЕК): "Контрол на тези петролни кладенци от враговете на Иран би било кошмарно за нас. Защо трябва да им позволяваме да влязат на петролния пазар?"

Колебанието на PUK - партия, съюзник на Иран - за това дали референдумът за независимост трябва да се проведе и в спорния град, е показателно за съперничеството с KDP. Според опозицията вотът (и то не само в оспорваните земи) излагаше кюрдите на риск от военна намеса и изолация.

Солеймани присъства и на погребението на покойния лидер на PUK и бивш иракски президент, кюрда Джалал Талабани, на 6 октомври. И тогава предупреждава, че оттеглянето от Киркук трябва да е неизбежно.

Ирански дипломат, базиран в Ирак, и ирански представител, близък до духовния водач на ислямската република аятолах Али Хаменей, казва, че Солеймани е обещал на кюрдски представители да защитава интересите им в замяна на отстъплението от Киркук. Според друг събеседник от Иран той е бил в Киркук два дни преди началото на офанзивата за кратко. Според иракските служби той е изпратил ясен сигнал на PUK за "правилния" курс, който трябва да поеме партията. Според KDP обаче послушалите Иран са предатели и "кланът Талабани" (близките на покойния президент, които контролират партията) са на практика зад офанзивата в Киркук. "Помолили са Касем Солеймани за помощ и войските му са били там", казва източник, близък до президента Барзани. "Ясно е, че Иран ръководи операция, за да унищожи KDP." Само преди 30 години пешмергите, които сега са на подчинение на Барзани, се сражават редом до Солеймани срещу Саддам Хюсеин.

Партията на Талабани обаче отхвърля обвиненията - според Бафел, син на някогашния държавен глава - Барзани е можел да избегне ситуацията чрез отстъпки за военна база близо до Киркук, която е трябвало да даде на Багдад. Други представители на PUK казаха след офанзивата, че Барзани просто жъне плодовете на решението си да проведе референдума въпреки съпротивата на почти всички държави.

Високопоставен представител на партията разказва за "Ал Монитор", че връзките на иранския командир Екбалпур с кюрдите започват още през 1988 г., когато пешмергите и семействата им бягат от иранската страна на границата. Тогава той е натоварен да работи с новопристигналите бежанци, дори научава добре езика им и оттогава "координира дейността си с пешмергите". Впоследствие, когато Иран помага на PUK в конфликт с Барзани, Солеймани и Екбалпур също се включват. Според базирания в Кюрдистан журналист Фазел Хаурами влиянието на Иран в Ирак се крепи именно на "дългосрочната инвестиция на (Революционната гвардия) в иракски опозиционни групи", били те кюрди или шиити.

В Сулеймания, втория по значение град в Иракски Кюрдистан след Ербил, някои жители не се интересуват от политическите игри между големите кланове. "Те (лидерите на KDP и PUK) просто вземат каквито искат решения и си играят с живота на хората. Накрая ние плащаме цената", казва пенсионерът Абдуллах Ахмед. "Това е нещастие за всички. Всички бяха обединени срещу "Ислямска държава". Сега гледат само себе си." Други в града отбелязват, че "Иран има властта" да разреши проблеми като разлома между кюрди и туркмени, но за Ирак не може да се каже същото. "Нямаме доверие в Багдад", казва той.

Според "Ал Монитор", макар Иран (чието присъствие из оспорваните територии е гарантирано от "Хашд аш Шааби) да триумфира чрез офанзивата, един ден може да съжалява за решението си да унижи кюрдите - в Кюрдистан антииранските настроения се задълбочават независимо от вековните връзки.

Макар администрацията на САЩ на практика да помогна на Иран, избирайки да не се меси в случилото се, държавният секретар Рекс Тилърсън призова милициите и иранските им съветници да си тръгнат от Киркук и да върнат контрола на "иракския народ". Искането му обаче беше отхвърлено и от самия Абади - и в този, и в други региони, където обичайно действа като Сирия и Ливан, Иран често избира да остане по-дълго.