Кметът на турския град Балъкесир подаде оставка заради "непоносими" заплахи и натиск от страна на управляващите. Ахмет Угур е шестият кмет, напуснал поста си в последните седмици, но първият, който говори публично срещу чистката на президента Реджеп Ердоган, отбелязва агенция "Ройтерс".

Той заяви, че от негова страна "няма корупция, няма нередности, няма провали, но въпреки това има натиск и заплахи чак в дома ми и срещу семейството ми. Това е повече от непоносимо", заяви Угур, подчертавайки, че няма връзки с базирания в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен. Угур заяви, че е съжалява и че е обиден, но в мир със себе си, преди да избухне в сълзи.

Бивш съратник на Ердоган, сега Гюлен е смятан за негов архивраг и обвиняван, че стои зад опита за преврат през 2016 г. Според президента мрежата привърженици на Гюлен е организирала опита за сваляне на властта и откакто си върна контрола над държавата, Ердоган провежда масова чистка в сферите на образованието, армията, полицията, съдебната система и медиите. Над 50 000 души са хвърлени в затвора и очакват съдебни дела за връзки с Гюлен, 150 000 са уволнени или отстранени от работа.

Оставката на Угур дойде след тези на кметовете на Истанбул, Анкара, Бурса, Нигде и Дюздже. Доскорошният кмет на столицата Мелих Гьокчек е твърд лоялист и управляваше града повече от 23 години, преди да напусне в събота по заповед на Ердоган. "Не го правя, защото смятам, че съм се провалил, че съм уморен или по друга причина. Чисто и просто следвам искането на Реджеп Тайип Ердоган, за когото вярвам, че ще направи страната водеща нация", каза той в телевизионни обръщение.

Близки до управляващата Партия на справедливостта и развитието коментатори обясняват отстраняването на кметовете на трите големи метрополии на Турция с това, че Ердоган прави планове за възможни предсрочни избори. На местата на отстранените кметове се предвижда да бъдат назначени нови, верни на Ердоган кадри, за да се гарантират нужните гласове на електората на парламентарните избори и на изборите за президент, предвидени за 2019 г.

Последните допитвания за нагласите на електората на ПСР показват около 50 на сто подкрепа за изборите. Но в предстоящите до изборите две години този процент няма изгледи да се увеличи. Предвид международната конюнктура, икономическите трудности и политическите събития, изглежда трудно ПСР да достигне и надхвърли 50-те процента. И за да не допусне загуба на гласове до 2019 г., а също и за да спре възхода на опозиционното движение на Мерал Акшенер, се твърди, че ПСР може да изтегли президентските и парламентарни избори, предвидени за 2019 г., и те да се проведат в края на месец юли на 2018 г., т.е. преди местните избори.