Ако разгледате снимките, които публикува в профила си в "Инстаграм", вероятно ще се изненадате колко много са кадрите от асансьори, фитнес зали и къси поли, предизвикващи сексистки коментари дали пък една известна журналистка няма "по-красив фарватер".

Всъщност, става дума за руски дипломат с ранг на Извънреден и пълномощен посланик II клас и директор на Департамента за информация и печат на Министерството на външните работи на Руската федерация. Освен това тя е официален представител на министерството на Външните работи на Руската федерация, кандидат на историческите науки със специланост дипломат-китаист.

Тя е Мария Захарова - руският официален представител, за когото през последните дни като че ли в България се пише и говори повече, отколкото за президента Владимир Путин, а за прекия ѝ началник-външният министър Сергей Лавров определено по-малко.

На пръв поглед тя се ползва с известна свобода да използва в изказванията с ипривидна фриволност, но няма съмнение, че това се случва в рамки, предварително определени от по-високо място.

Сравняват я ту с Родината Майка, призоваваща на бой с враговете на Русия, ту с автомат калашников, който не засича при никакви обстоятелства, когато трябва да изпълни поставената задача.

Когато 11 години по-късно бяха публикувани снимки от сватбата ѝ в Ню Йорк, реакциите бяха от "значи все пак се е омъжила в Мордор" до "с това тяло като плиснало се прясно мляко тя е още по-близо до народа". (тя самата изтъква, че вече е свалила доста килограми в сравнение с 2005г - бел.ред.)

Изстрелването на Захарова на високия пост стана в голяма степен в отовор на друга колоритна дама - Джен Псаки. Само че, Псаки има зад гърба си кариера в политиката поне от 2001г., беше "пътуващ прессекректар" на Барак Обама в кампанията му от 2008г. и прессекретар на кампанията за преизбирането му от 2012г., оглави през 2013г. пресслужбата на Държавния департамент и винаги е била близък човек на президента. През 2015г. Псаки стана директор по комуникациите на Белия дом и остана на поста до края на мандата на Обама.

Тя често се движеше по границата - и понякога я прекрачваше - на дипломатичността и политическата коректност, когато говореше за Русия и управлението на Владимир Путин. Това дразнеше мнозина в Русия и така известната с метафорите си Захарова се появи като контрапункт на 10 август 2015г.

Разликата е, че в страна, където вече се смята, че външната политика се диктува директно от Владимир Путин, а външният министър е по-скоро оператор и изпълнително лице, Захарова никога не е била близка с Кремъл. Тя не е и дипломат - нито по образование, нито по кариера.

Завършила е Московския държавен институт за международни отношения, но факултета за международна журналистика със специалност журналистика и ориенталистика. Стажувала е в посолството на Русия в Китай и на Департамента по информация и печат на Министерството на външните работи на Русия.

През 2003г. става доктор на науките, като защитава дисертация на тема "Трансформация на осмислянето на символиката на празнуването на традиционната Нова година в съвременен Китай през последната четвърт на ХХ век". Институтът, към който тя става доктор, е Руският университет за дружба между народите, който допреди 25 години носеше името на Патрис Лумумба и имаше репутацията на един от центровете, където се вербуваха от КГБ граждани на т. нар. Трети свят.

Връзката с Китай идва в живота на Захарова по линия на родителите ѝ. Баща ѝ Владимир Юриевич Захаров завършва китаистика и от 1980 до 2014г. работи във външното министерство на СССР/Русия, включително 13 години като секретар на посолството в Пекин (1980-1993г.) Още четири години (1997-2001) той прекарва в китайската столица като съветник по културата, информацията и образованието. Следват 11 години в Шанхайската организация за сътрудничество до 2014г.

Майка ѝ - Ирина Владиславовна Захарова е изкуствовед и с докторска титла след защита на дисертация "Традиционни основи на китайската народна играчка".

Службата на Захарова във външното мининсетрство става трайна от 2003г., когато оглавява отдел за "оперативен мониторинг на медиите". Когато е едва на 30 години, през 2005г. е назначена за говорител на Постоянното представителство на Русия към ООН в Ню Йорк.

После се връща в Департамента по информация и печат към външното министерство на Русия, където се издига до зам.-директор. В задълженията ѝ основно е да организира провежда брифинги на говорителя, да ръководи дейността в социалните мрежи и информационно да осигурява пътуванията на министъра в чужбина.

Междувременно, тя успява през 2015-2016г. да се превърне в една от най-цитираните рускини в интернет и блоговете. Но също така и да си спечели критики, че стилът ѝ е агресивен и недипломатичен. В Русия тя продължава да предизвиква повече положителни емоции и оценки от типа на "Благодарение на нейните ярки и остро актуални изказвания населението започна да получава интересна политическа информация. Емоционалните изказвания на Захарова впечатляват слушателите и намират душевен отклик в сърцата им."

Докато е в Ню Йорк, тя се омъжва за Андрей Макаров - човек, за когото дори в руските медии малко се пише, освен че е "предприемач". Когато през миналата година публикува снимки от сватбата си, тя с доза хумор написа: "Работех в Ню Йорк. Мъжът ми е "отечествен". Пристигна, оженихме се, замина".

Сред снимките на Захарова има една, в която тя е в българска народна носия и с обяснение, че е шита "на око", но ѝ паснала идеално. След като посочва, че това е подарък от български журналист, тя завършва с "Дорогая Болгария, благодаря много!"

Българският журналист всъщност е Борис Анзов, родом от Симитли, но завършил преди години Университета Дружба между народите в Москва, от години работещ в руската столица в пропутинското онлайн издание Медиа Мост България и пътувал до Сирия, описан от руските агенции като представител на българските журналисти.

През януари той пусна свой клип във "Фейсбук", в който под звуците на сръбски поп-фолк и седнал във ферари, призовава от името на сдружение "Що е Маке, се е Юнак-Българи Юнаци" да се вдигнат всички на бунт срещу "онези, които ме караха да бера портокали в Испания", включително "ловно рибарската дружинка "Сокол" гр. Гоце Делчев".

Напоследък видео материалите на Анзов са със знака на интернет/кабелната телевизия "България 24", помещаваща се в централата на ВМРО в София и определяна като трибуната на тази управляваща партия.