В началото на 90-те години - като 27-годишен дипломат, оженил се наскоро за съпругата си Лора и изпратен на първата си мисия зад граница - Стийл е внимателно наблюдаван от КГБ, както и всички чужди представители, особено ако са британски или американски. Великолепната сграда на британското посолство, с гледка към разположения на отсрещния бряг на река Москва Кремъл, и бюрото му в библиотеката на мисията, заобиколено от книги са добро прикритие за "истинския" му работодател - службата за външно разузнаване МИ6. Години по-късно той се оказва натоварен с нелеката задача да изрови най-добре пазените тайни на Кремъл, свързани с Доналд Тръмп. Досието, което ще събере, ще разтърси американската разузнавателна общност.

Не е известно кой вербува Стийл, след като той завършва университета в Кеймбридж, макар някои за някои работещи там от години да се говори, че се занимават с идентифициране на обещаващи кандидати. Само след три години в МИ6 той е изпратен в Съветския съюз през април 1990 г. - малко след падането на Берлинската стена., време, в което източният блок се разпада. Той се превръща в един от най-пътуващите западни дипломати - например ключовия икономически и научен център Куйбишев (днес Самара), подземния бункер на Сталин и Казан. Някои от тези места десетилетия наред не са били достъпни за чужденци.

През 1991 г. Стийл има възможността на живо да види пуча срещу Михаил Горбачов и решителността, с която Борис Елцин, по-късно президент на Русия, му се противопоставя. Във време, в което политици и експерти на запад заключават, че Студената война е спечелена от либералната демокрация, пред агента се разиграва трудният живот в разпадащия се Съветски съюз и впоследствие Русия. Три дни след пуча той отново е под наблюдение от същия тип офицери, работили в най-силните години на Съветския съюз и после продължили дейност и в демократична Русия.

Британският разузнавач си тръгва от Москва през април 1993 г., но и от Лондон продължава да наблюдава и изучава внимателно новата държава, правоприемник на СССР. В новата сграда на МИ6, построена на брега на Темза, той се озовава в малката група специалисти по Кремъл. По-късно ще получи нова мисия в Париж, където ще се роди и едно от децата му. Всичко се обръща, когато през 1999 г. бивш служител на МИ6 публикува имената на над 100 агенти в Интернет. Някои от тях са фалшиви, но има и истински - като това на Кристофър Стийл. Сред последиците за него е и тази, че не може да се завърне в Русия.

Това е времето, в което някога започналият рабога в КГБ Владимир Путин си проправя път в московската политика, за да стане президент в началото на новото хилядолетие и за две години да консолидира властта. Стийл знае по-добре от много други колко трудно е да се получи информация за президентската администрация в Москва. Продължава да работи по Русия от дистанция. Забелязва и че

нараства и надминава нивата от Студената война, засича и нова кампания за подривна дейност и опити за влияние, пише "Гардиън". МИ6 му възлага разследването на случая, при който двама агенти на наследника на КГБ, Федералната служба за сигурност (ФСБ), отравят чая на бившия си колега и дисидент Александър Литвиненко. Получава задачата, тъй като за разлика от други колеги, познавали жертвата, за него тя е просто случай. Бързо заключава, че отговорността е на руската държава.

Напуска службата след 22 години кариера в нея, за да основе фирма за корпоративно разузнаване. Оттук тръгва и "връзката" му с Тръмп, за която помага появата в същия сектор се появява бившия журналист Глен Симпсън през 2009 г. - именно годината, когато Стийл се оттегля от МИ6. Компаниите на двамата - Orbis и Fusion, едната в Лондон, другата във Вашингтон - развиват професионално партньорство и започват да работят по случаи на олигарси, които водят дела срещу други олигарси. Проследяват пари и имущество, умело скрити в офшорни компании.

Междувременно Стийл започва работа за Английската футболна асоциация по време, когато Англия се стреми да спечели домакинството на световното първенство по футбол през 2018 г., а основният съперник е Русия. Покрай задачата си да разследва всички претенденти той открива, че корупцията във ФИФА е на глобално равнище и решава да се свърже с контакт от ФБР, базиран в Рим. Това е и началната точка на

заради корупционен скандал за 150 милиона долара до 2015 г. Репутацията му в американската разузнавателна общност изведнъж започва да го смята за достоверен и добре запознат с руския шпионаж и тактики. Докладите му за Русия и Украйна между 2014 и 2016 г. (над 100 на брой) се пишат за частни клиенти, но се споделят в Държавния департамент на САЩ. Много от източниците му са същите хора, които по-късно ще предоставят информация за Тръмп.

По въпросите на Русия Стийл "е по-добър от ЦРУ или когото и да било", казва бивш служител на Държавния департамент от администрацията на Обама, цитиран от "Гардиън". Тази оценка впрочем се оспорва от други експерти, според които информацията, която предоставя, е със спорно качество и повече прилича на бързо надраскани записки или набор от първични съобщения от разузнавателни източници.

Връзката с Тръмп се появява, когато започва бляскавият възход на кандидат-президента в кампанията. Първоначално уебсайт, финансиран от един от богатите републиканци, критикуващи Тръмп, поръчва на Fusion - фирмата на бившия журналист Симпсън - да разследва милиардера. Впоследствие, когато Тръмп се очертава като републиканската номинация през май 2016 г., информация за него вече не е от полза на републиканците, но пък е интересна на демократите. Щабът на партията, чийто кандидат е Хилъри Клинтън, възлага това на Симпсън, който няколко месеца по-рано през 2016 г. се свързва със Стийл като експерт по Русия. Бившият разузнавач започва да наблюдава Пол Манафорт - шеф на кампанията на Тръмп, работейки за анонимния клиент на "Фюжън", без да знае, че това е Демократическата партия. Изучавайки възможните връзки на кандидата с Русия, той трябва да работи с посредници, без да стъпва на руска територия. Усилията му обаче си заслужават.

Руското разузнаване

и успехът на операцията надхвърля и най-смелите очаквания на Москва, отбелязва изданието. Тръмп не само преобръща политическия дебат в САЩ, сеейки хаос и печелейки номинацията: оказва се възможно той да стане президент, а това дава на Путин много интригуващи възможности.

Между юни и ноември 2016 г., с променлив успех (и все по-трудно, когато Тръмп попада в светлината на прожекторите преди вота) той подготвя 16 такива бележки. В тях той заключава, че взаимодействието и услугите между Тръмп и Русия не означават, че Тръмп е руски агент. Може обаче да се направи изводът, че руското разузнаване е положило големи усилия да се доближи до Тръмп, до семейството му, близките приятели и партньори. Информацията в бележките варира от оспорваното нечестиво поведение на Тръмп през 2013 г., по време на притежавания от него консурс "Мис Вселена" в Москва, до съглашателство между екипа на Тръмп и Русия в хакерската атака срещу демократите. Бившият разузнавач така и не претендира, че работата му е 100% точна - оценява вярната информация на 70 до 90%. "Занимавам се с тази страна от 30 години. Защо ми е да си измислям всичко това?" казва Стийл на приятели.

Основните му изводи се потвърждават от британската служба за комуникациите GCHQ, установила работа на руски агенти с лица от екипа на Тръмп от края на 2015 г. до лятото на 2016-а. Тогавашният шеф на GCHQ, Робърт Ханиган, лично заминава за Вашингтон,

Джон Бренан. По-късно Бренан дава начало и на съвместното разследване между големите разузнавателни агенции. На този етап, през юни 2016 г., Стийл разбира, че има обществен интерес от предаването на информацията на американските разследващи, както и от способността на разузнаването в САЩ да потвърди или обори данните. Решава да го направи през контакта си от ФБР в Рим, с когото е работил по случая с ФИФА. Няколко месеца по-късно, през септември, той се среща с екип на американското контраразузнаване, но след разговорите работата на службите в САЩ върви бавно - официалната причина е, че няма как да се обявява подобна чувствителна информация за кандидат-президент.

Решението на тогавашния директор на ФБР Джеймс Коми да поднови разследването за частния имейл сървър на Клинтън дни преди вота, а да не направи нищо по случая на Тръмп, го отказва от по-нататъшна работа със службата. Той започва да разпространява информацията си в тесен кръг журналисти и политици, докато изготвеното досие на Тръмп не стига чрез няколко посредници в ръцете на сенатор Джон Маккейн и оттам - у Джеймс Коми и у тогавашния президент, Барак Обама.

Работата на Стийл може да е спорна, а някои от твърденията му да се смятат за погрешни, но след обвиненията срещу наблюдавания от него Манафорт и самопризнанията за скритите контакти с руснаци на съветника в кампанията на Тръмп Джордж Пападопулос тя трудно може да бъде напълно зачеркната.