Тежката участ на мюсюлманския етнос рохинджа ще помрачи пътуването на папа Франциск до Мианма и Бангладеш. Мианма, откъдето през последните три месеца избягаха 620 000 рохинджи, ще приеме Франциск в дните от 27 до 30 ноември, а съседният Бангладеш, приел тези бежанци, ще приветства папата от 30 ноември до 2 декември.

Като отявлен защитник на унизените папата е принуден да говори за репресираното малцинство, но според местната католическа църква той би трябвало да не използва думата "рохинджа", за да избегне дипломатическа криза. Върховният комисар на ООН по правата на човека Зей Раад ал Хюсейн е заявявал, че рохинджите са жертви на "учебникарски пример за етническо прочистване", а главата на Римокатолическата църква в Бангладеш кардинал Патрик д'Росарио назова атаките срещу тях "заплаха за човечеството".

Но повечето хора в Мианма имат друго виждане. Армията обвинява бунтовниците за насилието в западния мианмарски щат Ракхайн, а властите и обществото като цяло възприемат не като граждани, а по-скоро като незаконни имигранти от Бангладеш мизерстващите рохинджи, които в повечето случаи нямат поданство.

Във видеообръщение преди визитата папа Франциск заявява, че "няма търпение да се срещне" с народа на Мианма, но не използва думата "рохинджа". Той казва, че отива там, за да насърчи "всякакви усилия за изграждане на хармония и разбирателство в служба на общото благо".

Може би когато е на място, папата ще бъде по-прям. През август той се възмути от "преследването на нашите братя рохинджи". А миналата година не се побоя да предизвика кавга с Турция, когато нарече "геноцид" масовото избиване на арменци през Първата световна война.

Главата на Римокатолическата църква в Мианма кардинал Чарлз Бо каза миналата седмица по ватиканското радио, че се надява папската визита наистина да помогне за спиране на "гражданската война, която се води между етнически групи и военните". Бо, който се срещна с Франциск в Рим, каза, че папата ще включи в програмата си среща с генерал Мин Аун Хлаинг - човекът, който стои зад суровите мерки на армията в Ракхайн. "Може би той ще съумее да смекчи сърцето му и може би това ще бъде първата стъпка към мира", каза кардиналът.

Франциск ще разговаря и с носителката на Нобелова награда за мир Аун Сан Су Чжи, сега де факто граждански управник на Мианма, която бе изложена на силна международна критика за мълчанието си по въпроса за рохинджите. Светият отец ще се срещне и с влиятелни будистки монаси.

Мианма бе изолирана военна диктатура до произвеждането на свободни избори през 2015 г. Едва през май т.г. бяха установени дипломатически отношения с Ватикана. Малко под 1.3 на сто от 51.8-милионното население на Мианма са католици, сочат данни на Ватикана.

Когато се прехвърли в Бангладеш, Франциск ще се озове в страна с преобладаващо мюсюлманско население, която напоследък е постигнала голям напредък в своето развитие - през миналата година нивото на бедността е спаднало под 25% в сравнение с близо 50 на сто през 2000 г. Според статистики на Ватикана от 2015 г. в Бангладеш има около 375 000 католици (0.24%) сред население от 159 милиона.

Папата "ще признае постиженията на страната" и ще извиси гласа на бедните "към целия свят", особено по въпроси като промените в климата, правата на човека и бежанците рохинджи, каза Д'Росарио пред радио "Ватикана".

Бангладешката програма на аржентинския папа включва посещение в сиропиталище в Дака, управлявано от монахини, последователки на Майка Тереза, отслужване на литургия на открито за ръкополагането на 16 свещеници, на която се очаква на присъстват 150 хиляди човека, както и срещи с религиозни и граждански лидери.

Папа Франциск предприема своето двадесет и първо пътуване в чужбина. Това е третото му отиване в Азия - континент с малък брой католици и с големи разлики в степента на развитие. Франциск, който е първият съвременен неевропейски папа, се стреми да разшири глобалното присъствие на своята църква. (БТА)