Когато съд на холандския бряг на Северно море издаде последната си присъда тази седмица, това ще е краят на експеримент, чиито последици се усещат по цял свят - от бойните полета на Руанда до тайните килии на ЦРУ в Европа.

Международният наказателен трибунал за Бивша Югославия, създаден в Хага от ООН през 1993 г., доведе до най-големия скок в областта на международното наказателно право, откакто съюзниците съдят нацистите в Нюрнберг. Създаден в отговор на най-жестоките военни престъпления от Втората световна война насам, той създаде прецедент, който доведе до изправянето пред съда на Червените кхмери и Чарлз Тейлър от Либерия и така проправи пътя за друг съд, който има глобални амбиции.

Близо 25 години по-късно това наследство е заплашено. Международният наказателен съд (МНС), който започна работа през 2002 г., е подкопан от подновеното съперничество между Запада и Русия, от бунт на африканските държави, варелните бомби в Сирия и бойкота на три от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

Поддръжниците на трибунала в Хага казват, че той ще остане лъч на надеждата, който ще вдъхновява нарастващото търсене на справедливост и творческите подходи, по които тя може да бъде въздадена, от трибунали за конкретни дела в Африка до осъждането на диктатор от една страна в друга и до осъждането на сириец в Швеция след публикация във "Фейсбук".

Чашата е или наполовина пълна, или наполовина празна, казва Алекс Уайтинг, професор по право в Харвард. "Може да кажете, че не сме отишли достатъчно далеч и че новите институции, особено МНС, не са повторили успеха на трибунала в Хага, но със същия успех можете да кажете, че е забележително колко далеч сме стигнали за 25 години."

Трибуналът в Хага се появи в специфичен момент от историята - между края на Студената война и атаките на 11 септеври, когато Русия беше слаба, а Западът - обединен за общи действия. Десетилетия преди това конфликти от Виетнам до Алжир, от Афганистан до Шри Ланка не стигаха до съда. С подкрепата на западните миротворци и готовността на Европейския съюз да обвърже интеграцията на страните наследници на Югославия със сътрудничеството им трибуналът издаде 161 обвинителни акта и успя да издаде 83 присъди "виновен". Присъдата в сряда по срещу военния командир на босненските сърби Ратко Младич ще е последната.

Съдът за Югославия беше и първият, осъдил действащ държавен глава - Слободан Милошевич в Сърбия - призна сексуалното насилие като военно престъпление и допринесе за правната дефиниция на геноцид. Заедно с трибунала за престъпленията в Руанда той обедини правни прийоми, използвани от трибунали в Сиера Леоне, Камбоджа, Ливан и - по-късно МНС. Неговите 2.5 милиона страници стенограми предлагат подробна и често ужасяваща хроника за разпада на държавата, която разсейва мъглата на военновременната пропаганда. Над 4500 свидетели са се качили на скамейката от началото на работа.

Критиците обаче отбелязват, че съдът е бил бавен, скъп и опетнен от многобройни оправдателни присъди. Милошевич умря през 2006 г., докато още е в съда, а някои дела бяха белязани от сплашване на свидетели. Трибуналът трябваше да помогне за помиряването, но ревизионизмът не спира, а осъдени военни престъпници често биват обрисувани и почитани като герои. Според онези, които смятат, че съдът не си е свършил работата, обвинението към Милошевич в разгара на ударите на НАТО срещу него само е задълбобило конфликта и го е окуражило да се задържи на власт - което и той прави още 17 месеца.

Подобни аргументи досега са използвани и в оценката на начина, по който МНС преследва африкански лидери.

Установен с договор и бойкотиран от САЩ, Китай и Русия, МНС не се ползва с влияние като това на трибунала в Хага. Само една арабска страна му е член, а повечето от случаите, които разглежда, са в Африка. Миналия месец Бурунди напусна, обвинявайки съда, че е предубеден, а Кения и Южна Африка заплашиха да го последват. Репутацията на съда беше поставена на изпитание през 2014 г. от края на делото срещу кенийския президент Ухуру Кениата и осемгодишното укриване на суданския президент Омап ал Башир от международен арест.

Най-силно се набива на очи безсилието на съда пред близо половин милион загинали в Сирия - ръцете му са вързани от ветото на Русия и САЩ в Съвета за сигурност на ООН, който може да отнесе в съда случаи на страни, които не са страни по него, като Сирия. МНС същевременно отхвърля да проявява предразсъдъци към Африка и припомня, че е на различни етапи на разследване на престъпления в Грузия, Ирак, Украйна, Колумбия и Палестина, макар да не може да се очаква голям успех в разследването на конфликти, където са замесени Русия и САЩ.

Особено важен момент дойде, когато прокурори поискаха този месец формално разследване за военни престъпления в Афганистан, включително за отношението на задържани от американските войници в страната, както и на килиите на ЦРУ в Полша, Румъния и Литва. Според експерти това е символичен жест, който разкрива амбициите на съда, но също и ограниченията му, имайки предвид малката вероятност за съдействие от администрацията на американския президент Доналд Тръмп.

Югославският трибунал показа, че "ако има силна политическа и дипломатическа подкрепа от международната общност справедливостта може да бъде постигната," казва главният му прокурор Серж Брамерц. "Но без тази подкрепа препятствията могат да са почти непреодолими." Кевин Джон Хелър, професор по право в университета в Амстердам, казва за МНС: "Силно се съмнявам, че той някога ще може да отговори на стремежите на хората и държавите, които го създадоха."

Въпреки това исканията лидери по света да отговарят за деянията си нарастват заедно с начините, по които тя може да бъде търсена. Експерти посочват към случая с осъждането през 2016 г. на бившия диктатор в Чад Хисене Хабре в съд в Сенегал - първият случай, при който с универсална юрисдикция бивш държавен глава от една страна е осъден в друга за престъпления срещу човешките права. Същите принципи се приложиха за сирийски войник, осъден от шведски съд миналия месец отчасти на базата на публикация в социалните мрежи, докато властите в Швеция и Германия разследват над дузина лица за престъпления в Сирия и Ирак.

В обстановка, в която Съветът за сигурност на ООН е парализиран, Общото събрание на ООН даде ход на собствения си механизъм, за да разследва военни престъпления в Сирия. Хибриден трибунал действа в Централноафриканската република, а друг се очаква да започне да действа в Южен Судан.