Военната победа на Путин в Сирия още не гарантира мира в Женева
Разногласия сред сирийските опозиционни организации и забавяне на правителствената делегация хвърлят сянка върху договорените с посредничеството на ООН мирни преговори, които започнаха неуверено в Женева, предаде ДПА, цитирана от БТА.
Противоречията сред сирийската опозиция продължават: над 250 видни фигури и организации подписаха днес изявление, в което критикуват новия състав на опозиционния Висш комитет по преговорите (ВКП). Миналата седмица в Рияд бяха добавени нови членове във ВКП, включително представители на т.нар. платформи от Москва и Кайро, които защитават по-умерени позиции за бъдещето на президента Башар Асад от други опозиционни групи. "Международният и регионалният натиск доведоха до сформиране на нов преговорен комитет, който не представлява целите на сирийската революция", се казва в изявлението. Подписалите го настояват за "оттегляне на Башар Асад в началото на преходния период".
Изявлението критикува включването на базирани в Москва фигури, тъй като Русия е основният съюзник на правителството на Асад.
Сирийската правителствена делегация пристига в Женева със закъснение заради спорове по дневния ред, казаха дипломатически източници. Във вторник специалният пратеник на ООН Стафан де Мистура обяви, че за пръв път, откакто започнаха първите преговори в швейцарския град, ще предложи на режима и опозицията да влязат в пряк диалог.
Според "Гардиън" целта на Русия ще е да циментира в Женева военните си успехи в полза на диктатурата на Асад, като ги легитимира чрез ООН, под чиято егида се провеждат преговорите. Според вестника руският президент Владимир Путин поставя Запада на изпитание. Разбира се, отбелязва "Гардиън" в редакционната си статия, връщането на ООН в търсенето на мира може да бъде приветствано, но изгледите за пробив остават твърде мъгляви.
След претърпените военни загуби сирийските опозиционни групи реорганизираха преговорния си екип, притиснати от факта, че сега са в отслабена позиция. Само оптимизмът на посредника на ООН Стафан де Мистура едва ли ще бъде достатъчен да бъде разплетен възелът на многопластовата война в Сирия, да бъде сложен край на страданията на сирийския народ, да бъде изправена на крака една разпокъсана страна и да започне търсенето на справедливост за милионите жертви, пише "Гардиън".
Какво се е променило за Русия
След като години наред Москва или се мъчеше по всякакъв начин да пречи на ролята на ООН в търсенето на мира, сега Путин, изглежда, търси подкрепата на ООН, за да циментира военните си успехи. Русия има циничен интерес да иска от ООН да легитимира нейните планове, отбелязва изданието.
Продължителната война е изтощила ресурсите ѝ. Възстановяването на Сирия ще изисква значителни финансови ресурси, които Русия не може да осигури. Отношенията между Русия, Турция и Иран не са толкова добре уредени, както лидерите им се опитват да покажат. Кюрдският въпрос си остава все така зареден с конфликтен потенциал.
На този фон западните страни смятат, че все още могат да запазят някои контролни лостове върху изхода. Но това е твърде сложна и трудна задача. Никой не трябва да си прави илюзиите, че обещанията, например за "свободни избори", представени като част от един съставен от Русия план, са нещо повече от външна "опаковка", отбелязва всекидневникът.
Шестгодишната война превърна Сирия в пустош от руини. Затова да се говори за "победа", както твърди Асад, е подигравка с всякакво чувство за почтеност. В тази война не може да има победители. Не и след половин милион убити и милиони други прокудени от домовете им.
Траен мир може да има само когато всички сирийци получат шанса свободно да изберат кой и как ще управлява тяхната страна. Именно това, а не снимки на усмивки от срещи на върха, трябва да бъдат критериите, по които да се измерва успехът на дипломацията, заключава "Гардиън".
Да спечелиш войната и да запазиш мира
Путин спечели войната в Сирия, но може ли той да запази мира, пита Рула Халаф във "Файненшъл таймс". На срещата в Сочи той се опита показно да спусне завесата на сирийската си авантюра. След като донесе победата на Асад, сега той търси един порядъчен изход от ситуацията.
В момента Путин може да твърди, че е постигнал целите си. Той помогна за разгрома на "Ислямска държава", отблъсна напъните на бунтовниците, които заплашваха властта на Асад, и осигури на Русия стабилно военно присъствие в Средиземноморието. Той успя също така да се върне на картата на Близкия изток: влиятелни представители от целия регион казват, че дори местните владетели, които не приемат неговата сирийска политика, сега желаят да го изслушват.
Големият въпрос обаче е дали той може да се измъкне от Сирия, без да бъде въвлечен отново в това тресавище. Ако намерението му е било, както твърдят някои от неговите привърженици там, да покаже на западните си съперници, че интервенциите трябва да възстановяват реда, вместо да носят хаос, той трябва да гарантира, че наистина е донесъл ред.
Означава ли това, че Путин е донесъл мир за Сирия? Не непременно, отбелязва Халаф. Въпреки разгрома на ИД и подновяването на мирните преговори под егидата на ООН до политическо споразумение има още много дълъг път. Бунтовническите групировки вече не са така настоятелни относно отстраняването на Асад (а и как могат да искат това, след като загубиха?). Но едно помирение, наложено от режима, превърнал страната в руини и потопил обществото в кръв и глад, не може да бъде истински мир. По-вероятен изход е една добре прикрита руска стратегия - замразяването на сирийския конфликт, пише "Файненшъл таймс".
"Меко" разделение
Въпреки че трите сили, представящи се за гаранти на мирния процес (Русия, Турция и Иран), декларират, че желаят запазването на териториалната й цялост, на терен се очертава "меко" разделение чрез т.нар. зони за деескалация с поделен контрол между шиитските милиции и силите на режима, турската армия, кюрдските милиции и бунтовническите групировки, отбелязва "Файненшъл таймс".
Твърде дълго дипломатите избягваха да споменават за това, защото дори самите сирийци не искаха да си го помислят. Но ако Сирия не може да бъде отново "скърпена" от тези парчета, целостта на Ирак и Ливан - страни с подобни сложни етнически и религиозни съставки, може също да се окажат застрашени, добавя тя.
Така реалността на "мекото" разделение фактически разчупва табуто, колкото и Стафан де Мистура да снове между столиците с една многоцветна карта на Сирия в джоба си, която илюстрира очертаващото се разделение. Де Мистура я размахва като предупреждение, че без политическо уреждане "мекото" разделение може да се превърне в постоянно разчленяване на сирийската държава. А това крие потенциала за нови конфликти: между сирийския режим с неговите съюзници и кюрдските милиции, между турските войски и кюрдите.
Нито един изход в тази ситуация не дава право на Путин да твърди, че сирийската държава е надделяла (във войната). В краткосрочен план това може да му позволи да се деангажира (от конфликта) и да се изтегли, оставяйки несигурното бъдеще на Сирия в ръцете на ООН. Но когато по-късно той отново се опита да поучава Запада, може да констатира, че държавата, за чието спасение той предприе тази война, вече не съществува, заключава "Файненшъл таймс".