Турски бизнесмен обвини под клетва Ердоган, че е одобрил сделки за заобикаляне на санкциите срещу Иран

Напрежението между Анкара и Вашингтон нарасна, след като турско-ирански търговец на злато свидетелства в съд в Ню Йорк, че е дал на бивш министър на икономиката в Анкара, Зафер Чаглаян, подкуп в размер на около 50 милиона евро през 2012 и 2013 г. и замеси имената на няколко турски държавни банки. Той обвини и президента Ердоган, че е одобрил една от транзакциите, предаде "Ройтерс".
Сумата според него е била предоставена, за да улесни мащабна схема за заобикаляне на наложените доскоро на Иран международни санкции. Турските власти реагираха гневно и с нападки срещу американското правосъдие заради случая, който отвежда до прекъснато от президента (и тогава премиер) Реджеп Тайип Ердоган разследване, свързано с мащабна корупция в изпълнителната власт още в края на 2013 г.
От обвиняем Зараб се превърна в ценен свидетел за прокуратурата по дело, свързано с поредица обвинения в международна корупция, разпростиращи се до най-високите нива на турската изпълнителна власт, пише Би Би Си. Някои от транзакциите според обвинението са минали през американски банки, а крайният бенефициент са били изолираните към момента ирански власти.
Арестуван на семейно посещение (при което според някои издания той е очаквал, че може да бъде арестуван) в САЩ в средата на миналата година, Зараб трябваше да е основен обвиняем за мащабната схема, при която прокуратурата смята, че до ислямската република са достигнали милиарди долари в разрез с наложените международни санкции. Сред обвиненията към него бяха и банкова измама и пране на пари, повдигнати и срещу Мехмет Хакан Атила, представител на турската държавна "Халкбанк", която според прокурорите по делото е участвал в схемата. Други обвиняеми в процеса са бившият директор на "Халкбанк" Сюлейман Аслан и самият бивш министър Чаглаян заедно с още няколко бивши представители на политиката и бизнеса в Турция.
Миналия месец обаче Зараб тайно се е признал за виновен и се е съгласил да съдейства на властите. Новината бе съобщена, когато процесът срещу Атила - в който на практика е основен свидетел - започна във Федералния окръжен съд в Манхатан по-рано тази седмица.
"Министърът предложи помощ"
Според Зараб Чаглаян е получил суми, еквивалентни на над 50 милиона евро. Пред съда Зараб каза, че е предоставил сумата, за да улесни транзакциите с Иран и изложи с диаграми и таблици начините, по които се извършвал плащанията, изброявайки суми и дати. По думите му, цитирани от "Хюриет дейли нюз", първата му среща с тогавашния министър е била през 2012 г., когато опитал да се позиционира като посредник в доходоносната търговия със злато между турски и ирански банки. Зараб заяви под клетва, че Чаглаян е предложил на Зараб да му помогне да стане основен посредник на "Халкбанк" в операциите. "Мога да помогна в това, ако печалбата се раздели 50 на 50," цитира думите му търговецът.
Позицията на Анкара от години е, че Чаглаян винаги се е придържал към турското и международното право. През 2015 г. парламентът гласува срещу бившия министър и други бивши членове на кабинета да не започва разследване по обвинения в подкуп и търговия с влияние, а правителството обвини прокурорите, замесени в разследването от 2013 г., че са членове на мрежата на живеещия в САЩ (и сега обвиняван от Анкара за неуспешния опит за преврат през юли миналата година) Фетхуллах Гюлен.
Освен "Халкбанк" според "Ройтерс" Зараб е споменал и други две, в които държавата е мажоритарен собственик - "Зираат" и "Вакъфбанк". В показанията му според агенцията присъства и "Арап тюрк банкасъ" (вече известна като А&T Bank), в която има ливански, кувейтски и турски частни капитали, използвана за изнасяне на ирански средства от Индия (за последното той е имал среща и с индийска компания).
С помощта на Зараб, по неговите собствени думи, Иран е можел да използва авоари в "Халкбанк", за да купува злато, вкарвано по контрабанден път в Дубай и продавано за пари в брой. За Атила, представителя на банката, той казва, че е бил "най-запознатият човек с правилата на санкциите", помогнал за разработване на схемата и заедно с тогавашния генерален мениджър Сулейман Аслан е давал на търговеца инструкции как да действа.

Преди да започне да работи с "Халкбанк" Зараб е използвал като посредник друга институция - "Актиф банк", първоначално отказала да му открие сметка, но съгласила се след среща с тогавашния министър по европейските въпроси Егемен Багъш. "Актъф банк" обаче закрила сметката след предупреждение от САЩ.
Според "Ню Йорк таймс", попитан от прокурор защо е решил да сътрудничи, Зараб е казал в съдебната зала: "Съдействието е най-бързият начин да приема отговорността си и да изляза от затвора веднага." Пред съда той е казал още, че в момента се намира под охраната на ФБР. Вестникът отбелязва, че, попитан от съдията колко транзакции са били необходими, за да се извърши заобикалянето, той е обяснил: "Минимум 10."
Реакцията в Анкара: "САЩ работят с Гюлен"
След като Зараб заяви, че е дал подкуп на Чаглаян, турският вицепремиер Бекир Боздаг обвини американските власти, че са оказали "натиск" върху него, за да го принудят "да изрече клевета". Процесът е "театър", заяви Боздаг в интервю за държавната Анадолска агенция. По-рано президентът Ердоган каза, че случаят е изфабрикуван с политически цели.
Ердоган отправяше подобни обвинения към съдебната система на собствената си страна през 2013 г., тогава като премиер, когато Зараб беше сред задържаните в разследването за корупция. Синовете на няколко министри също бяха сред арестуваните. Прокуратурата обвини Зараб, че е посредничил за парични преводи до Иран и е създавал компании, които да купуват петрол и газ от ислямската република. "Подаръците", които е пращал на някои от министрите според турските прокурори, са включвали часовник за 350 000 долара, пиано за 37 000 и милиони долари в брой. В един от случаите, за които говореше обвинението, близо 500 000 долара са пристигнали в кутия с шоколадови бонбони, но информацията не получи потвърждение. Тя беше част от записи на разговори между политици и Зараб, които изтекоха в Интернет и които Анкара нарече изфабрикувани и част от заговор на Гюлен за сваляне на правителството.
По-късно разследването беше спряно, а полицаите, участвали в арестуването на политици и бизнесмени бяха уволнени.