Поне в Молдова случаят е такъв - реформите в медийните закони от последните няколко години показват, че едни и същи хора предлагат промени, отказват се от тях и печелят от статуквото. Докато Европейската комисия насърчава властите в Кишинев да се борят с дезинформацията от "трети страни", и двата "лагера" (проевропейският и проруският) се разменят непрекъснати обвинения в пропаганда, употребявайки този етикет съответно за възхвалата на Русия, критиките срещу Украйна и недоволството на молдовския народ, от една страна, и насърчаването на европейската интеграция от друга.

Всъщност въпросното проевропейско съдържание само частично решава проблем, с който Молдова не е успяла да се справи, откакто е независима. По-голямата част от програмите, които се появяват по телевизията в страната, са руски, а най-гледаният канал (51% от жителите към началото на миналата година), Prime TV, ретранслира голяма част от съдържанието на "Первый канал". Онези, които решат да превключат на обществената телевизия, може и да получат повече часове местно съдържание, но то в много други далеч по-рейтингови програми ще е чуждестранно и предимно руско.

Същите тези молдовски телевизии, разказва Гогу, подхващат фалшивата новина за прозападния кандидат-президент Мая Санду в надпреварата с победилия я сегашен държавен глава Игор Додон миналата година. Малко онлайн издание съобщи в разгара на кампанията, че Санду отишла в Берлин и се договорила Молдова да приеме 30 000 бежанци. "Наскоро станах свидетел как в минибус някой говореше за това и видя през стъклото човек, който може би беше сириец или приличаше на такъв. Говорещият каза: "А Мая Санду искаше да ги доведе тук... Дори година по-късно случката отеква."

Изследователят признава, че няма данни, които да потвърждават, че подобни случаи на фалшиви новини са повлияли на резултата от изборите (Додон спечели балотажа в края на октомври 2016 г. с над 52 на сто от вота или 834 000 гласа, с над 67 000 повече от Санду). Съдейки по законодателните инициативи в Кишинев обаче, ситуацията на пръв поглед притеснява управляващите или поне част от тях. През май съуправляващата Демократическа партия обяви, че започва да се бори с чуждата пропаганда в молдовските медии, а по-късно беше сред инициаторите на забрана за предаване на новини и политически предавания от чуждестранни канали, които не са ратифицирали Европейската конвенция за трансгранична телевизия (ЕКТТ).

Изтъквайки, че около две трети от чуждата продукция, излъчвана на територията на Молдова, е от руски канали, депутатите поискаха да създадат "национална квота" в телевизиите собственост на местни компании. В спорния законопроект пишеше и че "(молдовската) продукция трябва да не по-малко от осем часа на ден и да се предава изключително в промеждутъка от 6 до 24 ч." Не по-малко от четири часа на ден въпросното съдържание трябва да е на "държавния език" - доскоро молдовски, а вече официално наричан румънски.

Тази пролет председателят на парламента Андриан Кънду - също от Демократическата партия на Плахотнюк - обяви, че целите са насърчаване на националната продукция и "борба с дезинформацията и фалшивите новини, които постъпват от някои държави." Частта със забраната на (на практика) руска продукция отпадна от проекта. "Това ядоса европейците, те искаха съдържанието от канали, които не са подписали конвенцията, да се забрани. Проектозаконът обаче се промени и в замяна (се очакваше, че) медиите просто ще се откажат от съдържанието от Русия. Но това не се случи," обяснява Гогу. Според нея, дори да се случи в бъдеще, зрителите, които обичат руска телевизия, просто ще я гледат по друг начин. Освен това проучване на молдовския Барометър на общественото мнение доверието в руските медии е достигало 54% към ноември 2015 г. и едва съответно 43 и 37 на сто към молдовски и румънски медии.

От една страна бюджетите за развлекателни предавания на молдовските телевизии очаквано са значително по-малки от средствата, с които разполагат НТВ или "Первый канал" - конкуренцията на практика е невъзможна. Проблемът обаче е друг: лидерът на предложилата реформите Демократическа партия Вадимир Плахотнюк, един от най-влиятелните бизнесмени (и кандидат за премиер, отхвърлен от предишния президент Николае Тимофти), е и медиен магнат. Закони, наложили въвеждането на известна прозрачност в медиите преди няколко години, показаха, че неговата General Media Group притежава, освен Prime TV, три други телевизионни канала (Publika TV, Canal 2 TV и Canal 3 TV) и три радиостанции (Publika FM, MuzFM и Maestro FM).

Според данни на портала Moldstreet.md към 2016 г. четирите телевизии са покривали около 70% от пазара. Разсекретяването на собствеността показа и че телевизии имат депутат от либералдемократите (коалиционни партньори в управлението), руски компании и американският бизнесмен Роналд Лаудер.

Аудиторията на Prime TV на Плахотнюк e най-голямата на пазара в Молдова. Медийни експерти, които отбелязват това, не разбират защо молдовският регулатор вече санкционира програмите, които не предават минимум осем часа "местно" съдържание на ден, но не напада медии като Prime TV, който също не покрива изискванията (с 5 часа молдовско съдържание). Според Петру Маковей, изпълнителен директор на Асоциацията на свободната преса, медийният регулатор подхожда "селективно", като не налага наказания заради този и други канали на Плахотнюк (а единствено на по-слабо гледания Canal 3). "Нека мислим сериозно. Prime TV e най-богатата телевизия в Молдова, с най-голям пазарен дял и приходи от реклама. Определено може да създава продукцията, изисквана от закона. Да си спомним, че именно демократите настояваха много на този закон и че телевизията принадлежи на председателя им."

В действителност Prime TV бива санкционирана от медийния регулатор, но през 2014 г. - за разпространяване на руски "информативно-аналитични програми", предаващи фалшиви новини за кризата в Украйна. Тогава Плахотнюк не е председател на демократите.

За проблемите на медиите в Молдова трудно може да бъде винена предишната, отхвърляща интеграцията със Запада власт - през 2016 г. Асоциацията на свободната преса обяви, че медиите, чиито работодатели са в мнозинството си политици, са не просто пристрастни в оценките си, а често използват пропагандни техники, за да защитават интересите на собствениците си. "Имам чувството, че шест години след като комунистите бяха изхвърлени от властта, броят на истински независимите медии, които не са подчинени на политически или икономически интереси, е намалял," казва Маковей.