Саудитска Арабия беше домакин на конференция на 22 ноември, на която целта беше сирийската опозиция да обедини позициите си преди осмия кръг на преговорите в Женева.

В заключителната част на срещата, която стана известна като "Рияд 2", участниците наблегнаха на това, че преходът в Сирия "не може да се случи без напускането на Башар Асад" и репресивната им и тиранична клика в началото на преходния период."

В контраст с това обаче изказването от саудитския външен министър Адел ал Джубейр беше по-мека и спомена "консенсуса" и пропусна да спомене Асад или каквото и да било, свързано със съдбата му. Джубейр каза на представителя на сирийската опозиция: "Няма решение на кризата без консенсус в Сирия, който би постигнал исканията на сирийския народ на базата на (първия кръг на преговорите в) Женева и (резолюция) 2245 (на Съвета за сигурност на ООН)."

Преди срещата на 19 ноември Александър Лаврентиев, специалният представител на Русия за Сирия, се срещна със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман, за да обсъди случая със Сирия. Лаврентиев посети конференцията в Рияд, за да се осведоми за изхода. След конференцията руският външен министър Сергей Лавров увери: "Русия работи заедно със Саудитска Арабия, за да обедини сирийската опозиция."

Защо Рияд и Москва работят заедно за Сирия и как това обслужва интересите им?

През февруари 2016 г. Саудитска Арабия увери, че Асад ще бъде остранен от власт със сила въпреки значителната военна подкрепа, която му оказва Русия. В контраст с това, два месеца по-късно, американски представители разкриха, че президентът Барак Обама е наложил вето на 50 плана, подготвени от ЦРУ за отстраняване на Асад от влат. Битката за Алепо в края на 2016 г. беше повратната точка за саудитците. След като режимът завзе града, Рияд осъзна, че отстраняването на Асад от власт е станало невъзможно. Ролята му в Сирия намаля бързо и в голяма степен, тъй като вече нямаше саудитско присъствие на терен, след като бунтовниците преживяха сериозна победа. Саудитците спряха да искат незабавното отсраняване на Асад от власт и да критикуват военните операции на Русия.

Януари 2017 г. доведе до преговорите от Астана - инициатива, предложена от Русия и Турция, в която по-късно се включии Иран - за да се проведат мирни преговори за Сирия. Саудитска Арабия не участва в няколко кръга преговори, провели се досега. Въпреки това кралството все още се надяваше да остане в играта чрез Върховния преговарящ комитет, създаден в Рияд през декември 2015 г., за да представлява сирийската опозиция на подкрепяните от ООН преговори в Женева с режима на Асад.

Нещо повече, през март 2017 г., на шестата годишнина от гражданската война в Сирия, САЩ открито признаха, че отстраняването на Асад не е в списъка им със задачи. Така възможността на Рияд да оформя събитията, свързани със Сирия, се оказа изключително ограничена, ако не и несъществуваща. Саудитските лидери следователно бяха оставени да разчитат на Вашингтон и Москва да останат в играта, но как да го направят? На опитите на Москва да се постигне устойчиво политическо решение в Сирия липсва ключов компонент: легитимност. Без нея, каквото и да постигнаха Русия, Иран и Турция чрез процеса в Астана, резултатът би бил крехък.

Заради това Москва усети нуждата да осъществи напредък в разговорите в Женева в посока към предпочитаната от нея траектория и да принуди сирийската опозиция да признае Асад. Целта оттогава е да се вкарат резултатите от тези две стъпки в руслото на Астана и да се подготви "Сирийският народен конгрес", условно замислен за януари или февруари 2018 г. в Сочи. Това не може да се случи, без сирийската опозиция да бъде отслабена - и ето тук се намесват саудитците.

Високопоставена фигура от сирийската опозиция, която поиска анонимност и която е посетила срещата на Върховния преговарящ комитет с Джубейр на 3 август, потвърди за "Ал Монитор", че Джубейр е казал: "Фактите на терен се промениха. Асад ще остане на власт, поне до края на преходния период. Затова трябва да се подготвите (за срещата "Рияд 2"), за да се справите с тези промени."

Саудитсктото външно министерство отрича Джубейр да е правил подобно твърдение. Мустафа Алани, който оглавява Депаргамента по отбрана и сигурност в Центъра за изследване на Залива (саудитски мозъчен тръст на Абдулазиз Сагер, на когото саудитците възложиха да ръководи срещата "Рияд 1" през 2015 г.), е цитиран с думите: "Въпросът вече не е в режима. Не е дори в президента (Асад). Въпросът е в проблема за иранците на терен," които спорят - "руснаците трябва да работят, за да приключат с присъствието на Иран в Сирия."

Източник, пряко запознат със ситуацията, но поискал анотимност, защото няма разрешение да говори пред медиите, каза за Ал Монитор": "Самият (Мохамед бин Салман) реши, че Саудитска Арабия трябва да работи с Русия, за да изтика Иран от Сирия. В замяна (Рияд) ще търси по-тясно икономическо партньорство с Русия и ще помогне режимът на Асад да бъде стабилизиран, ако той се съгласи да се дистанцира от Иран." Той добави: "Рия 2 беше част от плана, както и визитите на престолонаследника и на краля до Русия."

Действително на 30 май 2017 г. Мохамед бин Салман се срещна с руския президент Владимир Путин и двамата се съгласиха да задълбочат сътрудничеството си в енергетиката и да намалят различията помежду си за сирийския конфликт. "Имаме много общо. Колкото до нещата, за които не сме съгласни, имаме ясен механизъм как да ги преодолеем. Движим се бързо и по положителен начин," каза Мохамед бин Салман.

Пет месеца по-късно крал Салман се насочи към Русия. Лавров опита събитието като "исторически момент", докато Путин го нарече "знаково събитие". Маджед ал Турки, който оглавява Центъра за медии и арабско-руски изследвания в Саудитска Арабия, каза за "Ал Монитор": "Областите на разбирателство между кралството и Русия, особено онези, свързани със Сирия и иранското влияние, са се увеличили след скорошното посещение на крал Салман в Москва." Той каза още: "Проиранските милиции в Сирия са проблем сега и ще бъдат и в бъдеще. Има общ интерес, когато става дума да се подрежат лапите на Иран в региона, а това е съвместимо и с исканията на САЩ."

На 10 ноември Би Би Си, цитирайки източник от разузнаването на западна страна, съобщи: "Иран установява постоянна военна база в Сирия." Нещо повече, в телефонен разговор с Асад на 25 ноември иранският президент Хасан Рохани според медиите е казал: "Иран е готов да играе активна роля във възстановяванено на Сирия (в следвоенния период)." Накратко това означава, че Асад може да пренебрегне условията на Запада, а Иран планира да остане в Сирия.

На Русия ще ѝ е трудно да се разбере с Иран за шиитските милиции в Сирия и влиянието на Техеран върху Асад, докато двете държави получат превес в следвоенния период, когато подкрепата на Москва за Асад може да не е толкова ценна, колкото е сега. Според някои бъдещето на саудитско-руските отношения не е обещаващо. Трудно е да се приеме, че Русия би могла да изостави Иран заради по-малко надеждната Саудитска Арабия. За момента Москва изглежда избягва пряк сблъсък с който и да било от ключовите играчи в Сирия, така че да може да използва усилията им в своя полза. Случаят на Саудитска Арабия изглежда се оказва в тази категоря. Дали Русия в крайна сметка ще отговори на очакванията на Саудитска Арабия в Сирия все още не се знае.