Броени седмици след като болшевиките свалят Временното правителство с преврат в Петроград на 7 декември (20 декември по нов стил) по лична инициатива на Владимир Ленин е създадена Руската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите (ВЧК) към Съвета на народните комисари на Руската съветска федеративна социалистическа република. Тя е по-известна като ЧК (затова и работещите за нея са наричани чекисти) и от нея израства Комитетът за държавна сигурност (КГБ) на СССР, по-познат на родените след Втората световна война.

За преминалите през ужасите на Гражданската война в Русия, терора на Сталин, обширната мрежа от концлагери ГУЛАГ или избиването чрез глад на милиони хора в Украйна много повече говорят имена като ГПУ/ОГПУ (Държавно политическо управление), НКВД (Народен комисариат за вътрешните работи) или КГБ (Комитет за държавна сигурност).

Този терор не започва като сбор от хаотични жестокости, а е хладнокръвно обмислена и старателно приложена кампания за ликвидиране на всеки, който би могъл по какъвто и да е начин да постави под въпрос или да застраши властта на малката група около Ленин. Затова са подбирани и изтребвани хора с авторитет в обществото, които биха могли да обединят другите около себе си - не само политически лидери, но и популярни свещеници, дейци на местните парламенти, старейшини по селата и активисти сред работниците. Образованите, мислещите и младите, които не сътрудничат с едва появилия се режим, но имащи потенциал да поведат активна и съзнателна борба, са сред първите жертви.

На 2 (15) декември 1917 г., т.е. пет дни преди основаването на ВЧК, Лев Троцки заявява: "Няма нищо безнравствено в това, че пролетариатът доубива падналата класа. Това е негово право. Възмущавате се от мекия терор, който насочваме против нашите класови противници, но знайте, че след не по-малко от месец този терор ще приеме по-страховити форми по примера на терора на великите революционери на Франция. Враговете ни ги очаква не затвор, а гилотина."

Част от жертвите са болшевики и с тях се занимава създаденият през 1919 г. Специален отдел на ВЧК по техническите въпроси и надзора. На практика това е службата за шпионаж вътре в партията чрез следене на кореспонденцията, подслушване на телефони, външно наблюдение и вербуване в партийните редици. Съвсем друга структура - Отделът за борба с контрареволюцията, се занимава с държавния апарат.

При основаването на ВЧК в нея работят 40 души, а през лятото на 1918 г. те формално са едва 120 души. В действителност още през март 1918 г. вече има 40 губернски и 365 Чрезвичайни комисии, ръководени от "опитни революционери, преминали школата на царските затвори и заточения, познаващи методите на конспиративната работа, умеещи да отличават приятелите от враговете и способни с думи и дела да завоюват и поддържат авторитета на партията сред народа". За ЧК в работят и хиляди "сътрудници" - от фанатични симпатизанти на болшевиките до престъпници и хладнокръвни убийци.

През 1919 г. се създават Войските за вътрешна охрана на републиката (ВОХР), подчинени на ЧК и наброяващи около 120 000 души. През 1920 г. броят им се удвоява. Част от задачите на ВОХР е да охраняват концлагерите. Те също са идея на Ленин. През януари 1918 г. правителството нарежда да се увеличат местата в затворите "и да се обезопаси Съветската република от класовите врагове по пътя на изолирането им в лагери за принудителен труд (концлагери)". През май 1919 г. правителството формализира това с указ, в който подробно описва как трябва да се организира системата на концлагерите, как трябва да се самоиздържат и да носят приходи на държавата. Затворническият отдел на ВЧК прераства в ГУЛАГ (Главно управление на лагерите). В края на 1920 г. в Съветска Русия вече има 84 концлагера с приблизително 50 000 затворници. През 1923 г., малко преди да умре Ленин, те са вече 315 с над 70 000 затворници.

Започва се с медиите. На 27 октомври (9 ноември) 1917 г. - часове след преврата, който мнозина в Петроград дори не са забелязали - е издаден декрет "За печата". С него се обявява, че ще бъдат закрити изданията, "призоваващи към открита съпротива или неподчинение на работническо-селското правителство, сеещи смут чрез явно клеветническо изкривяване на фактите и призоваващи към явно престъпни деяния". Веднага верни на болшевиките части удрят печатници и редакции. Ражда се съветската цензура.

На 28 януари (10 февруари) тази кампания продължава със създаването на Революционен трибунал за печата, който "разглежда престъпленията на печатните органи и на отделни лица, извършени срещу народа чрез използването на печата", т.е. "чрез съобщаване на лъжливи или преиначени сведения за явления от обществения живот". Към юли 1918 г. в столицата практически не е останал нито един "буржоазен вестник", но пък са създадени комисариати за агитация, пропаганда и печат. Информацията е заменена от централизирана пропаганда.

Следва разправата с правораздавателната система. На 22 ноември (5 декември) Съветът на народните комисари издава декрет "За съда". С него се провъзгласява ликвидирането на абсолютно всички съдебни институции в страната - от гражданските съдилища и палати през военните и морските до търговските съдилища.

Закрити са съдебното следствие, прокуратурата и адвокатурите. Производството на предварителното следствие се възлагат на местни съдии, а обвинител и защитник могат да се явяват "всички неопорочени граждани от двата пола, ползващи се с граждански права". Правото и съдът са заменени от революционна целесъобразност. Съветите на работници и селяни определят "народни съдилища" и "революционни трибунали", които могат "да следват законите на свалените правителства дотолкова, доколкото те не са отменени от революцията и не противоречат на революционната съвест и правосъзнание". През ноември 1918 г. е окончателно забранено да се прилагат старите закони - изгражданата векове наред правна система на Русия е унищожена.

Третият удар е по армията. На 10 (23) ноември 1917г. болшевиките обявяват началото на демобилизация още преди да са приключили преговорите с германците в Брест и страната да напусне едностранно Първата световна война. Деморализацията и дезертьорството вече са проблем за имперската армия, но това решение правителството прехвърля на войнишките съвети и болшевишките представители във всяка бойна част. Започва масова саморазправа с офицери. На Генщаба е наредено да подготви проект за създаване на "всенародна милиционна армия" - прототипът на Червената армия.

Така Ленин хвърля в хаос и единствената въоръжена сила, която може да се противопостави на преврата му. Той и без това не е бил популярен в армията. За преврата на 25 октомври (7 ноември) той твърдял, че има подкрепата на 50 000 червеногвардейци. В действителност Балтийският завод изпраща 255, а Путиловският - 84 работници. Павловският и Каксголмският полк помагат само с контролни пунктове. Останалите гарнизони обявяват неутралитет. Силата на болшевиките са матросите анархисти от Кронщад (около 10 000 идват с влакове в Петроград преди преврата) и частите от 106-а пехотна дивизия под командването на полк. Михаил Свечников. Той става болшевик през май 1917 г., изиграва основната роля при щурмуването на Зимния дворец и получава куршум в тила през 1938 г. по лично нареждане на Сталин и Молотов.

Ленин, Троцки, Сталин и радикалните им съмишленици нямат опозиция и в партията. След преврата част от Централния комитет продължава да вярва, че ще има "разумна коалиция на всички демократи". На 4 (17) ноември те искат от лидера си да се създаде правителство, включващо "от народните социалисти до болшевиките". Той отказва, нарича ги мекотели и 10 души напускат правителството, включително Зиновиев, Каменев, Милютин и Ногин. По-късно те ще заявят, че разбрали, "че има само един път за съхраняване на чисто болшевишкото правителство - чрез политически терор, но по този път ние не можем и не искахме да поемем". Повечето от тях са разстреляни след Първия московски процес от 1936 г.

В такъв контекст на пълен разпад на държавата възниква ВЧК, но още при раждането ѝ е заложен принципът на безконтролност. На 21 декември правителството определя, че за дейността на чекистите ще следят министерствата на правосъдието и на вътрешните работи, както и ръководството на Петроградския съвет. В действителност ВЧК се подчинява само на двама души - Ленин като ръководител на правителството и Троцки като председател на Революционния военен съвет.

Как точно трябва да работи ЧК определя самата тя чрез инструкции. Иначе казано, Дзержински получава задача от Ленин и картбланш сам да реши как да я изпълни.

На 21 февруари 1918 г. ВЧК получава право за извънсъдебна разправа с противниците на болшевиките. На 26 юни същата година на чекистите се позволява да разстрелват на място и да арестуват за неопределен срок по само по подозрение, което се превръща в цяла кампания за взимане на заложници. Чак през 1920 г. е уточнено, че самоволното задържане на граждани от ВЧК не бива да продължава повече от 2 години.

В борбата с политически противници, организатори на стачки или с православната църква произволно се използват средства, посочени лично от Ленин: Конфискация на имуществото, изселване от жилището, лишаване от купони (практическо това е обричане на гладна смърт), публикуване на списъци на враговете на народа (равносилно на смъртна присъда).

За по-малко от 5 години ВЧК се превръща от "въоръжения отряд на партията" във фактическата власт в Русия. Тя се занимава с почти всичко - политически репресии, борба с престъпността, конфискации на и без това ликвидираната частна собственост, охрана на границите, охрана на първите лица на държавата, външно разузнаване и контрашпионаж и следене на болшевишката партия и държавния апарат. Дзержински опитва да овладее и военното разузнаване, но то е с различна специфика, а и някои лидери на партията се сещат, че така ВЧК ще стане монополен източник на информация за ръководството на държавата.

Това е и моментът на първата реорганизация на ВЧК - на 6 февруари 1922 г. тя е превърната в Държавно политическо управление (ГПУ) към министерството на вътрешните работи. Това не означава възстановяване на законността - Ленин заявява тогава: "Съдът е длъжен не да премахва терора, а да го обосновава и узаконява принципно, ясно, без фалш и без разкрасяване. Формулировките трябва да са колкото може по-широки."

Комисията, създадена за терор и защита на болшевишкия елит, бързо се превръща в своеобразно тайно общество, а чекистите изглеждат като членове на орден с тайна власт над останалите. През последвалите десетилетия самата служба в тези структури е представяна в романтична светлина като нещо почетно и изключително важно за държавата. Това от своя страна оформя у мнозина от служителите впечатление за някаква лична изключителност и участие в нещо секретно и недостъпно и непонятно за народа.

При началниците това самочувствие се поддържа с добра заплата, хубав апартамент и достъп до закритите за простолюдието магазини (в началото там се продават стоки, конфискувани от по-заможните руснаци). Ръководството на ВЧК - ОГПУ - НКВД - КГБ не просто не усеща непрекъснатия дефицит на стоки, но и разполага със собствени поликлиники, болници, вили, санаториуми и почивни станции, които ползва практически безплатно.