На 21 години Грьонинг се присъединява като доброволец към "Вафен СС", а през 1942 г. е прехвърлен на работа в Аушвиц, където броял парите, намерени сред вещите на затворниците и ги пращал в главната квартира на СС в Берлин. В предвоенна Германия бил банков служител. Той никога не е крил нацисткото си минало и в първите дни на процеса срещу себе си призна "морална отговорност" за Холокоста.

След войната, Грьонинг си създава привидно нормален живот и не обсъжда дори с най-близките си това, на което е ставал свидетел в лагера. 40 години по-късно обаче решава да проговори - след като в случаен разговор разбира, че в Германия има хора, според които Холокостът не се е случил. Негов познат от местния филателистки клуб казва, че е ужасно, че отричането на тези събития е криминализирано, защото унищожаването на толкова много хора не било практически възможно. Грьонинг отвръща само: "Знам малко повече за това, трябва да си поговорим някога", а мъжът му препоръчва брошура по повода. Бившият счетоводител на Аушвиц прочита брошурата и я връща на автора с коментара: "Видях всичко. Газовите камери, кремациите, процеса на подбор. Милион и половина евреи бяха убити в Аушвиц. Бях там." Заливат го телефонни обаждания и писма от непознати, които настояват, че това, което е видял със собствените си очи, не се е случило - което само го убеждава, че трябва да продължи да говори.