Кризата на очакванията в Иран и протестите изправят Рохани пред дилема
На иранския президент Хасан Рохани може да му се наложи да направи крачка назад от някои от главните си икономически политики заради протестите на десетки хиляди из цялата страна, вбесени от високата безработица и застоя в жизнения стандарт.
В протестите решаващо е разочарованието от това, че отпадането на санкциите срещу Иран през януари 2016 г. не е успяло да осигури икономически ръст. Вместо това непетролният сектор на икономиката все още е в криза. Безработицата е официално над 12%, но в действителност е много по-голяма за милионите млади хора в Иран, а инфлацията е около 10%.
"Има криза на очакванията в Иран", казва Тамер Бадауи, изследовател в базирания в Истанбул център "Ал Шарк форум". "Става дума за дълбоко усещане за икономическа фрустрация." За да се справи с това недоволство, Рохани може би ще трябва да похарчи повече правителствени средства за създаване на работни места, удържане на инфлацията чрез поддържане на курса на риала и да направи повече, за да изкорени ширещата се корупция, която разгневява протестиращите.
Всяко подобно решение обаче би предполагало промяна в политиките. Рохани следва консервативна бюджетна политика, за да вкара в ред нестабилните държавни финанси на Иран като част от усилието да създаде привлекателна среда за чуждестранни инвеститори. Междувременно борбата с корупцията носи риска мощни интереси, засегнати от нея, да окажат съпротива.
Мердад Емади, ирански икономист, който оглавява отдела за анализ на риска в енергетиката към консултантската организация Betamatrix в Лондон, казва, че Рохани е изправен пред "колосално предизвикателство" специално в борбата с корупцията. Според него обаче Рохани може и да няма избор. "Хората са все по-отчаяни, казва той. В тази ситуация ще има периодични изблици на несъгласие."
Санкции
След като взе властта през 2013 г., Рохани бързо отмени политики на фискално и валутно разточителство на предшественика му Махмуд Ахмадинеджад, като ограничи система за раздаване на пари на иранци с ниски и средни доходи. Миналия месец той предложи нов консервативен бюджет на парламента за иранската година, която започна на 21 март. Бюджетът от 104 милиона е с 6% по-голям от този за сегашната година - съкращение в реални размери предвид инфлацията. Икономиите се оказаха непопулярни сред населението в момент, когато икономиката не се справя добре въпреки свалянето на санкциите. Много чужди банки и компании остават несклонни да правят бизнес с Иран, отчасти заради твърдата политика на американския президент Доналд Тръмп към Техеран, която възпира търговията и инвестициите.
Според Емади изследване, в което той е участвал, е показало, че иранците не са доволни от икономиката поради пет основни причини: безработица, ниска покупателна способност, корупция, слаб риал и неравномерно разпределение на богатството между регионите в Иран. Изследването показва и че по първите 3 показателя възприятието се е влошило в последната година. В някои части на Югоизточен Иран безработицата сред младите е достигнала 45%, а пазарът на труда се свива, отбелязва той.

Риалът загуби от стойността си, след като курсът му достигна 42 900 за 1 щатски долар при около 36 000 за миналата година. Администрацията на Рохани може да подкрепи валутата чрез разходи от валутните резерви, но това може да отблъсне чуждестранните инвестиции. Международният валутен фонд вече предупреди миналия месец, че подобна политика не е добра идея.
Според Емади вината за слабото представяне на икономиката е в дълбоко вкоренен структурен проблем - влиянието на паравоенни организации като Революционната гвардия, както и на религиозни институции върху бизнеса. Тези интереси, които според някои оценки контролират до 60% от всички активи в Иран, обикновено не плащат данъци и спъват конкуренцията, която може да окажат малки частни компании, и блокират създаването на работни места, казва той. По думите му администрацията на Рохани се опитва да се справи с проблема, като подтиква институциите да допуснат данъчен одит и като изисква по-голяма прозрачност в света на бизнеса.
Бадауи обаче предсказва, че правителството би се затруднило в опита да осигури подобрения в икономиката. Докато обявяването на пакет стимули за създаване на работни места е възможно, кабинетът едва ли ще се откаже от предоставянето на парични помощи, а проблеми като диверсификацията на икономиката и възстановяването на затрупаната от дългове банкова система могат да се решат само дългосрочно, казва той. "Според мен нищо няма да се промени значително. Правителството ще опита да е по-отворено, да предлага инициативи, но има структурни проблеми - диверсификация, банковия проблем и отношенията с останалата част от света, особено с Тръмп."