Протестите в Иран са опасни за духовниците, но най-много за Рохани
Иранските власти са обезпокоени, че вълненията в цялата страна може да подкопаят позициите на клерикалната върхушка и искат бързо да потушат протестите, заявиха високопоставени правителствени фигури. Човекът, който обаче има най-много какво да губи, е президентът Хасан Рохани.
Макар и няколко източници от високите етажи на властта да изразиха безпокойство, че безредиците ще подронят легитимността и влиянието на религиозните водачи на страната, малцина са запознатите, които смятат тези събития за заплаха за съществуването на същото това ръководство, управляващо от революцията през 1979 г. Начело на него сега стои върховният лидер аятолах Али Хаменей, най-високата властова инстанция в двойствената клерикално-републиканска система на управление в Иран.
Най-големият губещ според запознатите най-вероятно ще бъде Рохани, който има много по-голямо отношение към икономическата политика.
"Разбира се, Рохани и правителството му впоследствие вече ще имат по-малко влияние, особено при положение че по време на безредиците икономическата му политика беше подложена на критики", каза политическият анализатор Хамид Фарахвашиан. "Той ще бъде
просто президент, който доизкарва мандата си,
а Хаменей ще придобие по-голямо влияние." В голяма степен гневът на протестиращите се дължеше на неизпълненото от Рохани и правителството му обещание: стопански разцвет, който беше прокламиран като отплатата за споразумението от 2015 г., ограничило спорната иранска ядрена програма в замяна на отмяна на санкциите от страна на световните сили.
Протестиращите са ядосани, че равнището на младежка безработица наближава 30 процента, искат по-високи заплати и край на корупцията. Те скандираха възгласи против цялото иранско ръководство, включително клерикалния елит, и докато безредиците се разпространяваха, нападаха полицейски автомобили, банки и джамии.
"Продължаването на протестите ще доведе до криза на легитимността", каза пожелал анонимност високопоставен източник от обкръжението на Рохани. "Хората имат икономически искания, разбира се, тези искания трябва да бъде приети сериозно, разбира се (политическият) елит трябва да чуе хората, но всичко това може да бъде обсъдено в спокойна обстановка", заяви той.
Някои консерватори призоваха за по-твърд подход, макар че при кръвопролития протестите от сегашната най-голяма вълна на демонстрации след общонационалните безредици през 2009 г. може да се увеличат. "Досега силите за сигурност
не правеха опити да попречат на демонстрациите, но това ще се промени,
ако (Хаменей) призове за край на уличните протести, а демонстрантите не изпълнят искането му", каза бивш представител на иранските власти от лагера на реформаторите. Дори и безредиците да бъдат потушени, малко вероятно е исканията на десетките хиляди неуморни младежи от работническата класа просто да изчезнат от само себе си. Вчера Хаменей за пръв път говори публично за кризата, заявявайки, че враговете на Иран подклаждат размириците, но не каза повече. В изявление на официалната му страница в интернет се посочва, че той ще направи обръщение към нацията за тези събития, "когато му дойде времето".
Протестиращите нямат особени шансове да свалят клерикалните лидери, които, изглежда, запазват контрола си над силите за сигурност и нямат никакви притеснения да ги използват, смята официален източник от САЩ, следящ развоя на ситуацията.
Рохани, който беше избран през 2013 г., е изложен на най-големи рискове. Смятан е за прагматик, който е в конфликт с хардлайнерите в Иран. По повод протестите той каза, че иранците имат право да критикуват властта.
Но ще срещне съпротива поради растящото недоволство от високите цени и твърденията за корупция. "Правомощията му са ограничени при сегашната система на управление в Иран. Общественото недоволство се засилва, хората губят вяра в елита", каза още един ирански официален източник. "Ръководството добре съзнава този факт и опасните последици от него."
Американски представители изразиха безпокойство, че най-вероятната развръзка ще бъде дискредитиране на "умерения подход" на Рохани, както и по-твърди репресии от страна на клерикалната власт. "Дали Рохани изобщо е възнамерявал да спази каквито и да било свои обещания е въпрос без отговор, но
така или иначе той не изпълни обещаното на икономическия фронт,
а това значи, че не разполага с подкрепа сред народа, и Хаменей ще може да мине и без него", заяви друг американски официален източник, пожелал анонимност, тъй като нямаше право да обсъжда въпроси, които са свързани с разузнаването.
"Най-вероятно той ще бъде един от хората, които ще бъдат принесени в жертва, макар че може би не веднага."
Рохани обвини за стопанските проблеми на страната си своя предшественик и САЩ, дългогодишния противник на Иран. Но неговото правителство също се отказа от планираното повишение на цените на горивата и обеща повече работни места.
За да успокои недоволството, на Рохани може да му се наложи да направи по-големи разходи за увеличаване на работните места, а ако опита да предприеме нещо по отношение на твърденията за корупция, рискува да се противопостави на могъщи интереси. Неговото уязвимо положение и дълбоките разногласия в иранската управленска йерархия подхраниха съмнения сред някои от симпатизантите му, че пръст в кризата може да имат негови противници от лагера на консерваторите.
"Това беше преврат срещу Рохани и постиженията му. Целта беше да се навреди на Рохани", каза Саид Лейлаз, политически анализатор, близък до прореформаторското движение. Още един официален източник в Техеран обаче заяви, че общонационалните протести са сплотили иранското ръководство.
"На този етап не е важно дали дадена политическа фракция е инициирала безредиците, за да навреди на противниковата политическа групировка", каза той. "Безредиците бяха присвоени от нашите врагове, именно затова всички фракции се обединиха да защитят Ислямската република." /БТА