Дигитално, дигитално, дигитално – това бяха трите ключови думи на естонското председателство на Съвета на ЕС, което приключи преди дни. Макар то да беше от типа "базирано в Брюксел", тоест срещите на върха да се провеждаха там, Естония използва възможността да се рекламира като цифровия шампион на Европа и съдейки по отзивите и организацията на председателството ѝ – успя да укрепи и излъска имиджа си.

Малката балтийска държава хвърли усилия в приемането на трите най-важни законодателни пакета в тази област – геоблокирането, трансграничните продажби и разпространението на аудио-визуално съдържание в ЕС. По първите две бе постигнат консенсус, но Директивата за аудио-визуалните медийни услуги остава за България.

Естонците не успяха да сближат позициите на останалите държави от ЕС и по отношение на бежанската криза, така че преговорите по повечето законодателни инициативи в тази област също ще бъдат водени от София.

Задачата на страната ще бъде да задава дневния ред и да посредничи за намиране на решение, което да удовлетвори всички 28 членки на ЕС. Ето кои преговори ще трябва да бъдат организирани от България според предварителния отчет на естонското председателство за постигнатото през последните шест месеца.

- Правилата за убежище – макар по някои части от всеобхватните промени Естония да успя да придвижи дебатите напред, за България остават работата по реформата на Дъблинската регулация, системата Eurodac за взимане на пръстови отпечатъци и облекчаването на бюрократичните процедури.

- Промените в Общата селскостопанска политика и Бъдещето на прехраната и селското стопанство - водещата инициатива е държавите членки да поемат по-голяма отговорност, когато решават как и къде да инвестират средствата си след 2020 г.

- Търговски преговори с Австралия и Нова Зеландия – председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи тази идея в последната си реч "За състоянието за съюза". Сега 27-те държави трябва да разрешат официално стартирането на такива преговори (да дадат мандат на ЕС), целта на Юнкер е те да започнат през есента и да приключат до края на мандата му.

- Директивата за авторското право в единния цифров пазар и Директивата за аудио-визуалните медийни услуги - които целят да улеснят преноса на цифрово и аудио-визуално съдържание през граница, като едновременно с това защитава авторските му права.

- Директивата за дигиталното съдържание - тя определя нови правила за договорите между предприятия и потребители за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги.

- Директивата за дистационни продажби на стоки - която цели да улесни трансграничната онлайн търговия.

- Реформа на банковия сектор – пакетът реформи за снижаване на риска за банките в ЕС остава в ръцете на България, след като по време на естонското председателство бе постигнато съгласие само по два пункта от него.

- ДДС за електронните книги и публикации – съветът обсъжда да даде на държавите членки възможността да предложат намалено ДДС за електронни книги и периодични издания.

- Система за ДДС – пакет мерки, които ограничават възможностите за измами с този вид данък при трансграничните продажби и за създаване на единно европейско пространство по отношение на ДДС.

- Задължителни правила за прозрачност за данъчните посредници – те ще обхващат данъчни консултанти, счетоводители, банки и адвокати, които изготвят и предлагат схеми за данъчно планиране за своите клиенти.

- Пакетът за услугите – мерки, улесняващи доставчиците на услуги, да действат в различни държави от ЕС, премахвайки административните формалности. Сред тях е работата по създаването на Европейска електронна карта за услуги. Тя ще позволява на доставчиците на бизнес услуги да поддържат връзка само с една институция в собствената си държава, която да снабдява с необходимата информация органите на други страни.

- Промяната на регулацията на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) - тя съдейства на националните регулаторни органи при изпълнението на техните функции на европейско равнище и координира усилията им, когато това е необходимо.

- Директива за криминализиране на изпирането на пари – целта е правната рамка срещу прането на пари да се подчини на общи принципи, за да затрудни съответно и финансирането на терористични организации, които разчитат на тази практика.

- Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие - трябва да се установи работна група, която да проучи прогреса на програмата досега.

- Реформата на механизма ATHENA – това е инструментът, използван за финансиране на общите разходи за военните мисии и операции на ЕС.

- Борбата с хибридните заплахи и засилване на устойчивостта на обществата – предложението за ответни действия срещу хибридните заплахи бе направено от еврокомисията през 2016 г. и още е обсъждано от трите основни институции на ЕС.

- Реформата на ЕНИСА (Агенцията на Европейския съюз за мрежова иинформационна сигурност ENISA) - за която се предвижда да стане агенция за киберсигурност с повече правомощия.

- Директивата за баланс между работата и личния живот - целта е родителите и други лица, полагащи грижи, да могат по-лесно да съвместят трудовите си задължения със семейните. Тя предвижда минимални отпуски за гледане на дете (включително и за мъжете) и правото на гъвкаво работно време.

- Пакетът инициативи "Европа в движение" - който ще реформира сферата на транспорта.