Гръцката църква се опитва да се меси в дипломатически въпроси като спора за името с Македония и това е само част от проблема на външното министерство в Атина според източници от институцията, пише в. "Катимерини". Изданието коментира решение на Светия синод на Църквата на Гърция, според което не се приема употребата нито на термина "Македония", нито на включването му в други съставни имена. Писмо с това становище беше изпратено и на гръцкия премиер Алексис Ципрас.

Само преди два дни гръцкият външен министър Никос Коциас каза, че Атина има към Скопие готово предложение, което според управляващата партия СИРИЗА (но не и според нейния коалиционен партньор "Независими гърци") може да се използва от Македония за всеобща употреба и чиято цел е географското разграничаване на Македония от едноименния регион в Гърция.

Според източници на "Катимерини" от гръцкото външно министерство позицията на гръцкия синод отваря пет въпроса, сред които този дали църквата "не се е съюзила с неонацитската "Златна зора", дали "не се опитва да се меси в политиката на страната" и не е преминала границите на компетенциите си. Нека църквата "ни каже за какво име иска да преговаря правителството", иронично отбелязва един от източниците. Представителите, с които е разговаряло изданието, отбелязват, че църквата "не си е направила труда да попита правителството, за да се информира за хода на преговорите" за името. Те смятат, и че религиозната институция си позволява да се меси във външната политика на страната, без да допуска намеса на държавата "в нейните работи" и че тя трябва да се съсредоточи върху "националния интерес", а не личния на архиереите.

Архиепископ Йероним от Светия синод на Църквата на Гърция казва, цитиран от "Катимерини", че църквата не се меси в политиката, но има право да изкаже мислите си, докато наблюдава "агонията на гръцкия народ", а и въпросът, "освен национален и политически, е и църковен". Според него официална Атина трябва да отнесе случая и до Вселенската партиаршия в Истанбул, която "най-добре от всички познава въпросите, които се отнасят до разколната църква на Скопие, която сама се нарича "македонска"," обяснява Йероним, цитиран от МИА (агенцията изглежда се позовава на оригинала на публикацията, а не на англоезичното издание).

С последните си думи духовникът изглежда смесва въпроса за името на Република Македония с този за статута на македонската църква. По последната тема църквата на Гърция вече изрази желание колегите ѝ в София да не се намесват с опити за застъпничество за македонската църква, която сама им предложи да признаят независия ѝ статут с обещанието да признае Българската православна църква за институция "майка".

Църквата на Гърция - автокефална и призната от патриаршията в Константинопол още през 1850 г. - има юрисдикция върху голяма част от територията на страната, но става дума за районите, които са в границите ѝ отпреди балканските войни. Северната част на страната, макар формално да е част от диоцеза на църквата, е под духовната юрисдикция на Вселенската патриаршия.

Междувременно македонският вицепремиер Буяр Османи каза след разговори с гръцки представители, че между Скопие и Атина има консенсус "терминът Македония" да се използва като част от решение за името. Османи, цитиран от македонския сайт "Локално", обясни, че според него и двата кабинета имат желание и са решени да решат въпроса независимо от "ежедневния политически натиск". Той обаче отказа да споменава конкретни предложения.