Поредицата от статии за състоянието на България и нейното правителство около началото на европредседателството не спира повече от две седмици и човек започва да се пита за какво точно ще получи половин милион лева хонорар APCO Worldwide - една от най-големите независими PR агенции в света. Тя единствена се отзова на обявата за обществена поръчка на Министерството на външните работи за агенция, която да отговаря за международната комуникацията на българското председателство на Съвета на ЕС.

Очевидно, началото на опита да бъде представена България в по-добра светлина и отвъд клишетата - заслужени или не съвсем - е най-малкото неубедително и твърде късно. Неизвестно защо чуждестранни журналисти бяха поканени да се запознаят със страната и нейното ръководство близо две седмици след началото на председателството, а не два месеца преди това, например.

Договорът с APCO е за периода от 1 януари до 30 юли 2018 г., съобщи преди по-малко от месец в."Капитал", и вероятно още тук започват проблемите. От обявлението на поръчката става ясно още, че комуникацията ще бъде насочена основно към политически групи в ЕС, европейските институции, неправителствени организации и други експертни групи. Вероятно авторите на поръчката са предполагали, че членовете на изброените групи и институции не четат западна преса.

Запитан "Какво е основното послание или идея, които искате да се разпространявате", Николас Уайт, старши директор на белгийския клон на APCO Worldwide отговаря: "Ние подкрепяме целите на българското председателство за постигане на сигурна, стабилна и солидарна Европа чрез засилен консенсус, конкурентоспособност и сближаване."

Първите критични статии се появиха в последните дни на 2017 г. и почти никъде в тях нямаше consensus и competitiveness, а журналистите изглежда решиха да пощадят читателите си и да не им пишат за cohesion.

Как тази мантра от три думи е подета от APCO Worldwide става ясно от следващия отговор на Уайт - "в действителност много от подготвителните работи бяха вече извършени от екипите във външното министерство и от министерството на европейското председателство заедно с останалите министерства."

Любопитна е и появата в поръчката на израза "говорители на българските институции", защото в правителствата на Бойко Борисов тази дъжност практически изчезна от администрацията.

Да се сещате кой е говорител на министерството на външните работи, например? Няма и да се сетите, защото такъв от доста време няма. На сайта му и в момента като говорител е представена... Бетина Жотева. Тя не е на този пост вече от почти две години.

Четирима са говорителите на Министерството на председателството, но те са базирани предимно в Брюксел, а е по-вероятно чуждестранните журналисти да искат да разговарят с техни колеги в София. До края на декември на мястото за контакти в сайта стоеше единствено снимката и електронна поща на министър Лиляна Павлова.

Същото е и в министерството на финансите - там за контакти има един единствен стационарен телефон на централата, номер на факс (!?) и адрес на електронна поща за обратна връзка. Резултатът от питането с думата "говорител" за целия сайт показва "Намерени са 0 резултата в страници. Намерени са 0 резултата в новини. Намерени са 0 резултата в документи". Почти същото е и в министерството на икономиката.

Затова навсякъде в администрацията се срещат медийни съветници и PR-и, които се занимават с това в коя медия, при кой журналист и по какви въпроси да отиде министърът им, но нямат никакви правомощия в разумен срок да дадат елементарен официален отговор от името на институцията.

Едва ли някой се изненадва на финала на статията "Икономическият растеж на България маскира нуждата от освежаване на управлението" на "Файненшъл таймс", за която основно е разговаряно с представители на неправителствения сектор и бизнеса. "Високопоставени официални представители на министерствата на финансите и икономиката не отговориха на молбата ни за интервюта преди България да поеме председателството".

Дори да допуснем, че е имало изготвена "концепция за комуникация", кой да я комуникира към медиите?

Как да се представи, тогава, България в друга, по-благоприятна, светлина?

Кого да координира наетата PR-агенция?

В структурата на Министерския съвет, например, има Дирекция Координация по въпросите на на Европейския съюз и на страницата ѝ последното съобщение е от 19 юни миналата година. За председателството са отделени няколко кратки текста без дата. Контакти с тази дирекция КВЕС няма. Ако си мислите, че вероятно сте се объркали, на сайта на външното министерство изрично е обяснено, че "Дирекция "Координация по въпросите на Европейския съюз" в администрацията на Министерския съвет осъществява цялостната координация с ресорните министерства и институции в страната в областта на европейските въпроси".

През август 2017 г. Министерският съвет създаде още едно административно звено - Координационен борд по въпросите на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Негов председател е Моника Панайотова - заместник-министърът за председателството и отговарящ за връзките с Европейския парламент.

Как и къде да попитате какво прави този борд? Контакти с него няма и е логично да попитате директно Правителствената информационна служба. Само че на сайта на Министерския съвет ви очаква шок - страницата на службата е от... 25 септември 2005 г. На нея има телефон на централа, един фиксиран и отново факс. Следват имена на министерства, които отдавна не съществуват и на говорители, някои от които днес дори са извън системата на администрацията.

Какво да направи APCO Worldwide с всичко това?

Как да реагира PR агенцията, след като "Блумбърг" разказа , че преди 10 години българите са влезли в ЕС с надежда да подобрят стандарта си на живот, да дойдат инвестиции от чужбина и политическите институции на България да отговорят на европейските стандарти. Вместо това 10 години по-късно има друга България, която разочарово мнозина от гражданите си и която не се възползва от шансовете да напредне, пише агенцията

Според агенцията основна причина е корупцията в страната, залегнала в сърцевината на много от трудностите ѝ. Анализатори вече почти не вярват, че след доминираща позиция в българската политика през последните 10 години Бойко Борисов е способен вече да направи нещо реално в борбата с нея. Бившият правосъден министър Христо Иванов директно нарича това "10-годишна имитация на реформи".

Макропоказателите на икономиката изглеждат добре, но макар да ги споменават, западните издания пак се завръщат към израза "най-бедната страна в ЕС". Жизненият стандарт, измерен в покупателна способност на глава от населението, се е увеличил от 34% от средния в ЕС през 2007 г. на 53% през 2016 г. И това не стига, за да спре хората да емигрират.

Нужни са структурни реформи, които няколко последователни правителства пренебрегват заради натиска от местни групи или отсъствието на административен капацитет, цитира "Файненшъл таймс" български икономисти. Не се вижда да ври и кипи от инвеститори, казва Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. "Причината е в използването на регулациите за конкретни частни интереси и в дефицита на добро управление", допълва той. "Резултатът е, че договори за инфраструктура, финансирана от ЕС, и обществени поръчки отиват в ръцете на шепа привилегировани."

Красен Станчев, ръководител на Института за пазарна икономика, пояснява за изданието, че "цената" на това да си имаш работа с правителството - разходите за получаване на разрешителни, контрол и рушвети - е по-голямо бреме за бизнеса от корпоративния данък, който е едва 10%. Подкупите са станали нещо като квази-данък и по принцип ръстът би бил по-голям, ако той не съществуваше, допълва той.

Елвин Гури от Empower Capital изказва загриженост, че икономически проблеми в Западна Европа може да се "комбинират" с кредитен балон на българския строителен пазар. "Това, комбинирано с края на сегашната помощна програма на ЕС, може да забави икономиката", допълва той пред FT.

А сега се поставете на мястото на чуждестранен журналист, който съвестно е опитал да получи позицията на официалните власти в София - най-малкото в отговор на изказаните критики и мнения от неправителствения сектор и бизнеса. Предполага се, че след като повече от година се знае кога започва европредседателството и че ще има интерес към страната, българите са се подготвили като за XXI век. Но това става в другата, въображаемата и желаната България, която така и не се случи през последните 10 години.