Санди веднага разбира, че клиентът е опасен. Повечето мъже, които обикалят истанбулския площад "Таксим" в търсене на секс, обикновено пристъпват нервно или се преструват на разсеяни. Но в очите на този човек прозира опасност. "От стила му си личеше, че няма пари", спомня си тя. "Предупредихме я да не отива с него. Изглеждаше подозрително. Но тя не ни послуша. Имаше нужда от пари."

Санди стои на същото място на площад "Таксим", откъдето наблюдава как приятелката ѝ Уарда последва турчина в тълпата шест месеца по-ранo – в събота вечер на 17 декември 2016 г. Това е последният път, когато я вижда жива. Подобно на Санди Уарда е транс бежанка от Сирия. И двете са избягали от войната и преследвания в родината си, за да намерят сигурно убежище в Европа. Стигат до Истанбул, където, отритнати от местните жители и останалите бежанци, те са принудени да продават телата си, за да оцелеят. "Три часа по-късно ѝ се обадихме по телефона, но той бе изключен", каза Санди през сълзи, докато спиралата ѝ се разтече по лицето. "Прибрах се у дома и я намерих цялата в кръв. Не можех да я разпозная."

Санди вади мобилния си телефон и показва снимка на убийството. Уарда е паднала на пода, а отстрани на тялото ѝ и в долната част на корема зее огромна рана. Убиецът я е изкормил, прерязал е гърлото ѝ и е отрязал гениталиите ѝ. "Накрая полицията дойде и отнесе тялото, каза Санди. Искахме да я погребем, но не ни позволиха. Погребаха я като куче."

Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г., която задължава страните да защитават хората, бягащи от опасност, определя бежанец като човек с "основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения". Докато конвенцията не се отнася конкретно до ЛГБТ хората, директива на ЕС от 2011 г. уточнява, че преследването на база сексуална ориентация или полова идентичност е солидно основание за убежище.

Желанието му е да се присъедини към протестиращите, но рискът е огромен. Ако го арестуват, могат да го депортират в Иран, където през 2015 г. местен съд го осъжда на смърт заради "противоестествено поведение". По думите му единствено благодарение на роднина, който дава подкуп на надзирателите в затвора в родното му село, той успява да избяга и да стигне в Турция. Правозащитната организация Amnesty International изчислява, че 5000 гейове и лесбийки са били екзекутирани в Иран от революцията през 1979 г. досега.

По думите на Рамтин след пристигането си в Турция е бил ограбен, изнасилен и заплашен със смърт от местните жители и други ирански бежанци. Когато съобщава за престъпленията в полицията, е посрещнат с подигравки. "Те се изсмяха и ми казаха, че съм получил, каквото заслужавам, задето съм педал", каза той.

Йълдъз Тар, говорител на асоциацията "Каос ГЛ", базирана в Анкара, казва, че такива действия са допринесли за засилване на тлеещите хомофобия и трансфобия. "Има ужасно много престъпления от омраза, въпреки че нямаме точни данни, защото правителството не поддържа статистика за тях", каза той, докато стои на стъпалата в уединена алея в центъра на Истанбул. Тар дава за пример случая на Мохамед Висам Санкари, сирийски гей бежанец, живеещ в Истанбул, който през 2016 г. е обезглавен и обезобразен толкова брутално, че приятелите му успяват да го идентифицират само по панталоните, които носи. Санкари се е оплакал полицията, че се страхува за живота си, след като е бил отвлечен пет месеца по-рано и е заведен в гора, където е бил изнасилен и измъчван от неизвестни нападатели. Извършителите на тези престъпления остават ненаказани, каза Тар.

Не беше възможно да зададем въпроси на полицията в Истанбул. Турското посолство в Атина отказа да коментира случая със Санкари, както и други въпроси, включително въпроси за правата на ЛГБТ общността в страната. Тар каза, че ЛГБТ хората от някои страни, особено тези от Иран, могат да разчитат на помощта на добре развити групи за подкрепа, които да дадат напътствия за дългата процедура за получаване на бежански статут. "Те заявяват своята полова идентичност и искат международна закрила, каза той. "Тази процедура може да отнеме години и тъй като има проблеми с достъпа до услуги, почти всички от тях са претърпели физическо или словесно насилие." По думите му обаче гей бежанците от Сирия често трябва да се справят с трудностите напълно сами.

От 2011 г. досега Международната асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсекс хората, обединение от правозащитни организации, обяви Сирия за най-опасната страна в света да си гей. "Проблемът при бежанците от Сирия е да се разкрият и да кажат кои са, смята Тар. Следователно те не са записани като ЛГБТ бежанци и техните специфични нужди биват пренебрегвани.. Според доклад на ВКБООН, публикуван през 2015 г., ЛГБТ бежанците, които не са регистрирани, рискуват "тежка социална изолация и насилие в държавите, където търсят убежище, както от страна на приемащата общност, така и от други търсещи убежище и бежанци".

Месец преди убийството на Уарда в Истанбул, Махер става свидетел на убийството на друга трансджендър проститутка на площад "Таксим". Махер стои на площада с приятеля си Хасан, гей бежанец от Сирия, когато група мъже започва да тормози проститутката. "Хасан искаше да отиде и я защити, каза тя. Не бяхме приятели, но сме я виждали на площада. Наистина се страхувах, че тези хора щяха да ни нападнат, затова дръпнах Хасан настрана. След известно време мъжете прерязаха гърлото ѝ с нож." Между 2008 и 2016 г. в Турция са убити 43-ма транссексуални души, според доклад от 2016 г. на правозащитната група Transgender Europe, въпреки че те определят този брой като "върха на айсберга".

Санди, 30-годишната транссексуална бежанка от Сирия, която намира тялото на Уарда, решава да не ходи с тях. Тя познава Амстердам добре, защото е живяла там седем месеца през 2013 г., след като е платила на каналджия, за да ѝ осигури полет дотам с фалшиви документи. Тя била депортирана обратно в Турция, след като била хваната като нелегален имигрант. "Тук имам приятел и живот, който изградих през последните четири и половина години", каза Санди, която наскоро е претърпяла операция за смяна на пола при лекар в Истанбул. "За хора като нас Амстердам не е никакъв рай."

И в Гърция гей бежанците са принудени да се справят с редица трудности. "Бежанците от ЛГБТ общността се нуждаят от допълнителна защита, тъй като са подложени на различни форми на насилие и нямат достъп до основни услуги", заяви Маргарита Контомичали, координатор на програма за подкрепа на ЛГБТ хора, търсещи убежище, ръководена от благотворителна организация "Солидарност сега", базирана в Атина.

На малкия остров Кос, на два часа път с ферибот от Лерос, гей хората, търсещи закрила, които се приютяват в изоставен хотел, казват, че страхът от депортиране не им дава покой. "Опитах да се самоубия два пъти в лагера", каза Басим, 31-годишен мъж, който бяга от Ирак, след като екстремисткият му брат се опитва да го убие. "Не ми стискаше сам да сложа край на живота си." Той говори през сълзи, докато показва белезите на лявото си бедро от нощта през 2016 г., когато брат му нахлува в стаята му, полива го с бензин и го запалва. "Брат ми все още ме търси. Но и тук, в Гърция, не се чувствам в безопасност."

Съкрушени, Хасан, Махди и Лара нямат представа какво да правят оттук нататък. Една вечер в края на ноември Хасан и Махди отиват на свиждане при Махер, чието състояние, изглежда, се влошава. Махди не спира да пита шепнешком: "Какво следва? Какво следва?" Хасан сяда на ръба на леглото и прегръща Махер. "Спри да повтаряш това, Махди, каза той с тих, равен глас. Важното е, че сме заедно, тримата."