Време е да се създаде Европейска фондация в памет на избиването на ромите от нацистите, призовава Бенжамен Абтан, президент на Европейското антирасистко движение ЕGAM и координатор за депутатите в Европа на Мрежата от европейски парламентаристи "Ели Визел". Инициативата му е подкрепена от стотици депутати и организации в близо 30 държави от континента.

Идеята бе обявена в навечерието на Международния ден в памет на жертвите на холокоста (27 януари), а призивът на базираното в Париж движение е публикуван в няколко европейски издания. В България той е подкрепен от Теодора Крумова и Деян Колев, ръководители на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипа", и от Красимир Кънев, председател на Българския хелзинкски комитет. Теодора Крумова е и член на борда на EGAM.

Историците и до днес спорят за броя на избитите от нацистите и техни сътрудници и симпатизанти роми от Европа, като данните се движат в широките граници между 220 000 и 1.5 милиона души, но, изглежда, научният консенсус е около 500 000 жертви. През 1982 г. Западна Германия призна извършването на геноцид срещу роми и синти, а 30 години по-късно канцлерът Ангела Меркел и президентът Йоахим Гаук откриха Мемориал на ромския холокост в Берлин.

За геноцида срещу ромите можете да научите повече тук.

Ето призива на EGAM:

Съвсем скоро свинефермата, построена върху мястото на бившия концентрационен лагер, ще бъде премахната. Непоносимата миризма, посрещаща посетителите, ще изчезне. Възпоменателната плоча, поставена върху масовите гробове, ще бъде изместена. Вместо това ще бъде построен паметник, отбелязващ почит към жертвите.

Повече от седемдесет години след края на Втората световна война мястото на бившия концентрационен лагер за роми в Лети, Чехия, най-накрая ще получи признанието, което заслужава. Locucide – престъплението към мястото на Лети, ще бъде заличено окончателно.

Този резултат беше всичко друго, но не и лесен за постигане: единствено благодарение на изключителната мобилизация на европейското гражданско общество, съставено от представители както на ромската общност, така и от много други, чешкото правителство и частните собственици постигнаха споразумение за закупуването на фермата от правителството с цел нейното разрушаване.

Ако това представлява историческа победа, противоречията, оформили Лети като европейски символ, все още продължават да съществуват на територията на континента: липсата на знание и проучвания относно ромския холокост (още наричан Самударипен или Пораймос); расизмът и дискриминацията, които в много аспекти водят до продължаване на гоненията на роми; социалната маргинализация, продължаваща с десетилетия; невежеството относно разнообразието на ромската култура и история.

Както случаят на Лети показва, единствено чрез решителното и единното посвещаване на каузата от страна на гражданското общество и институциите историята за гоненията на ромското население, от които геноцидът е кулминационната точка и които са увековечени и до днес, може да бъде изведена до собствения си край.

Именно заради това ние призоваваме за създаването на Европейска фондация в памет на ромския холокост!

Първо, тя трябва да насърчава исторически проучвания. Финансирането и публикацията на проучвания, събирането на колекции от свидетелски показания, създаването на архиви и организиране на научни симпозиуми ще позволи по-доброто разбиране на историята на ромския холокост.

Фондацията ще трябва равностойно да се фокусира и върху ефективното разпространение на тази историята, за да просветли съзнанието на съвременниците. Това ще бъде постигнато чрез работа по меморализацията – построяване на паметници, организиране на изложби и церемонии за възпоменание, както и чрез инвестиране в образованието под формата на включването на този компонент в училищната програма и в обучението на преподаващите.

Нещо повече - фондацията ще допринесе за борбата срещу расизма, дискриминацията и социалното изключване, които имат връзка с гоненията в миналото. В този смисъл подкрепата за гражданското общество ще бъде от изключителна важност за промяна на отношението към този проблем, за осъществяване на информационни дейности, за мобилизация за защита на равни права и чест и за създаването на съюзи за солидарност.

Важно е да се уточни: Фондацията ще бъде по същество европейска, а не разделена на множество национални фондации.

Истина е, че ромите се сблъскват със същите проблеми на територията на цяла Европа, тъй както геноцидът срещу тях е бил извършван на целия континент. Като допълнение, подсилвайки Европа и демокрацията в Европа, е единствената перспектива за надежда за решаването на тези проблеми. По този начин благодарение на европейската си същност, фондацията ще бъде една от институциите, способни да допринесат за подсилването на демокрацията.

Големината и произходът на бюджета на фондацията определено ще представляват елемент от основна важност. Механизмът, който предлагаме, е лесен и вече проверен.

Всички жертви на геноцида трябва да получат репарации, тъй като репарациите, осигурени до момента, не са в достатъчен размер. Съответните заинтересованите държави и компании ще трябва да посрещнат отговорностите си и да осигурят репарации за жертвите или техните наследници. Това се съдържа в естеството на геноцида: множество жертви са били убити по време на ромския холокост. Поради отдалечеността на събитията много от жертвите не са между живите.

Сумите, които няма да бъдат изплатени на жертвите или на техните наследници, няма да бъдат върнати в бюджета на съответните държави. Те ще съставляват първоначалния капитал на фондацията. Годишният бюджет на фондацията ще се състои от годишните лихви на този капитал, който няма да бъде похарчен.

За да може историческата победа от Лети да бъде пример, последван и от други, и за да оставим в историята гоненията и дискриминацията с цел да изградим бъдеще, в сърцето на което е честта, Европейска фондация в памет на ромския холокост трябва да бъде създадена!