Защо новите лични карти в Афганистан разпалиха напрежението
План на стойност милиони долари за издаването на електронни документи за самоличност преди следващите избори в Афганистан предизвика разгорещени дебати и етнически вражди, които повишиха политическото напрежение тъкмо когато страната е изправена пред засилена кампания на талибаните.
Спорът е за това как националността ще бъде обозначена в новите лични карти, като водещи фигури от някои етнически групи отхвърлиха термина "афганец". Спорът показва колко трудно е да се постигне съгласие за каквото и да било в многообразната, разделена на фракции страна и съвпада с период, когато президентът пущун Ашраф Гани е в конфликт с влиятелния губернатор на северна провинция - етнически таджик.
Политици от главната етническа група в Афганистан - пущуните, твърдят, че националностите трябва да бъдат записани като "афгански". Но това е термин, който в миналото е бил използван за обозначаване на пущуните и затова представителите на другите етнически групи са против употребата му. "Нашата етническа принадлежност е нашата самоличност и всяка лична карта с името "афганец" в нея никога няма да бъде приемлива за нас. Не може да има компромис", отсече депутатът таджик Фархад Седики. "Бихме предпочели на личните карти да пише "Ислямска република Афганистан" и това покрива всичко", заяви той.
Президентът Гани отложи издаването на картите и призова за намирането на решение. Страстите обаче са горещи и няколкото заседания на парламента, свикани, за да обсъдят въпроса през последните седмици, приключиха с размяна на обиди и заплахи.
"До последната капка кръв"
Депутатът пущун Сахеб Хан предупреди парламента, че ще се бори до смърт с всеки, който не приеме думата "афганец" в личните карти. "Ще защищавам до последната си капка кръв моята самоличност, която е "афганец", и тя трябва да бъде включена в документа", каза той пред "Ройтерс". Спорът предизвика няколко протеста на пущуни в Кабул, които призоваха правителството да не се огъва пред исканията на други групи.
В Афганистан не е правено преброяване на населението от десетилетия и оценките за числеността на различните групи са спорни. Пущуни и таджики са двете основни с по-малобройни групи на хазари, узбеки и др. Депутатът хазар Мохамад Акбари смята, че употребата на думата "афганец" е несправедливо натрапвана на непущуните. "Тази страна е на всички нас, не само на пущуните", каза Акбари за "Ройтерс".
Миналата година Гани издаде указ за законодателни поправки, предвиждащи включването на националност, етническа принадлежност и религия в личните карти, но парламентът го отхвърли. Различни поправки са предлагани оттогава, но безизходицата продължава.
Пущуни и таджики
Бившите крале на Афганистан са пущуни, както и предшественикът на Гани Хамид Карзай. Таджики се издигаха до влиятелни позиции в правителството, въоръжените сили и службите за сигурност след свалянето от власт през 2001 г. на талибаните, които бяха предимно пущуни. Сегашното правителство е плод на постигнато с посредничеството на САЩ споразумение за подялба на властта след спорни избори през 2014 г., когато и Гани, и главният му съперник Абдула Абдула, опиращ се на подкрепата на таджиките, претендираха за победата на фона на взаимни обвинения в измама.
Сделката хронично страда от спорове, включително заради назначения по етнически признак. Конфликтът между пущуна Гани и губернатора на провинция Балх - таджика Ата Мохамад Нур, който се противопостави на опитите да бъде сменен, заплашва да дестабилизира администрацията и поражда опасения, че правителството може да се опита да употреби сила, за да излезе от задънената улица. Тези страхове съживяват спомените за гражданската война през 90-те, която се водеше главно на етническа основа и в която бяха убити над 100 хиляди души.
Гани е подложен и на натиск да подобри сигурността, след като талибанска бомба уби 103 човека в Кабул седмица след нападението срещу хотел, което взе около 30 жертви. Личните карти (е-Тазкира) са смятани за важна стъпка за избягване на измами в забавените парламентарни избори, които трябва да са през тази година, а догодина трябва да има президентски избори. /БТА