За времето, откакто парламентът в Прищина едностранно обяви независимост от Белград на тази дата точно преди 10 години обаче, събитията му дават известно право. Десетилетие след като се обяви за държава и даде път на десетки съществуващи държави да е признаят за такава, една от най-бедните страни в Европа продължава да заема същата позиция. И макар 116 (последна в четвъртък направи това Барбуда) да са я признали, тя продължава да е в международна изолация и икономическа безизходица. Независимо от нея местни и чужди журналисти и наблюдатели твърдят, че оптимизмът и желанието на промяна все още не са напуснали много жителите на Косово.

Световната банка обяснява, че Косово тръгва "от много ниска база" с брутен вътрешен продукт на глава от населението 1088 долара през 2000 г. и 3641 г. за 2016-а. (Българският за сравнение е почти 7351 долара за по-миналата година.)

През периода 2008-2016 г. реалният ръст на БВП е 3.4% (за по-миналата година той е 3.6%, най-високият за Западните Балкани), но той според институцията се движи от услугите и от голямата диаспора и чуждестранната помощ. Институцията говори за "макроикономическа стабилност", но около една трета от населението все още живее под прага на бедност.

Годините на войната създават не само физическото наследство, което съществува и до днес - мините в някои части на страната. Конфликтът оставя 13 500 жертви, повечето албанци, но и стотици изчезнали цивилни, много от които сърби. За албанското мнозинство остава проблемът как възприема историята си. След кратко прекъсване страната отново се управлява от бивши командири от военновременната Армия за освобождение на Косово, някои от които са заподозрени за военни престъпления от 1998-1999 г.

През декември депутатите в Прищина опитаха да спрат работата на базиран в Холандия и подкрепян от Евросъюза нов съд, който се очаква да издаде скоро обвинения срещу някои бивши командири. Някои местни медии отбелязват, че президентът Хашим Тачи ще бъде сред обвиняемите именно заради изчезването на цивилни по време на войната, повечето от които са етнически сърби. Подобна информация се появи и за брата на обвинявания от Сърбия във военни престъпления премиер Рамуш Харадинай. Последният миналата година дори беше арестуван и по-късно освободен във Франция по искане за екстрадиция от Белград. Харадинай за всеки случай се сдоби по бърза процедура с албанско гражданство.

Ветерани от войната и други общественици настояват, че съдът е предубеден срещу албанците в Косово (макар той на практика да продължава работата на трибунала за бивша Югославия, затворил врати през декември). Съединените щати и Евросъюза осъдиха опита за натиск над съда в косовския парламент, а посланикът на САЩ в Прищина отбеляза, че това е "ужасен пример за личен интерес, който надделява над общото благо и интересите на Косово като държава." Все пак специализираният съд в Косово може и да забави първите обвинения, след като главният му прокурор Дейвид Шуендимън, работил години наред по всички тези случаи, подаде оставка.

Косово не е част от ООН (чиято мисия иначе помогна за стабилизирането му) заради ветото, наложено от постоянните членки Русия и Китай. Дори в отношенията с Европейския съюз обаче Косово в незавидна позиция като единствената страна на Балканите, чиито жители могат да пътуват безвизово до страни от Европейския съюз. За съседните Сърбия, Албания и Черна гора това е възможно още от 2010 г.

На практика обаче има нюанси. От миналата година Белград търси подходяща формула, която според него би могла да даде алтернатива, била тя "разграничаване" и подялба на имуществото (включително културно) на сърби и албанци в Косово, "нормализация без признаване" (и край на сръбското вето за членство на Косово в редица организации) или фактическа подялба на територията.

Сърбите са под една десета от населението на Косово - около 120 хил. души в страна с население 1.8 млн. В по-голямата част от страната те не присъстват, но доминират на север. Същевременно не се чувстват като част от държавата, а биха искали да живеят в Сърбия.

Убийството на босненския сръбски лидер Оливер Иванович напомни, че в северния град Митровица, на практика етнически разделен, напрежението и взаимното подозрение остава. "Ню Йорк таймс" отбелязва, че след толкова години все още е необходимо международни сили да гарантират сигурността - такива като НАТО и водената от организацията мисия KFOR. "Лесно е да се види, че карате в етническа сръбска зона дори преди да видите международни войници. Много от колите нямат регистрационни номера или имат такива, изданени от Сърбия, които правителството в Прищина смята за незаконни. Децата ходят в отделни училища. Мъжете работят на отделни места. Семействата ядат в отделни ресторанти," а дипломите на завършилите в Митровица не се признават от властите в Прищина.

Правният хаос, причинен от нежеланието на сърбите да признаят юрисдикцията на Косово, създава среда за престъпни организации, които процъфтяват в условията на беззаконие, разказва Милан Радонич.

От друга страна - дори въпреки посещението на Вучич в Косово след смъртта на Иванович - стрелбата не подтикна сърбите веднага да обвинят албанците за убийството, както вероятно някои биха очаквали. Промяна има и в символите - някога между "сръбската" и "албанската" зона имаше стена, разделяща сърбите от албанците която сега не съществува.

Освен със Сърбия Косово няма сериозни проблеми с други съседи към момента. Изключение е Черна гора, с която през 2015 г. страната успя да сключи споразумение за демаркация на общата граница, за която има спор още от обявяването на независимостта. През октомври 2015 г. обаче опитът това споразумение да се ратифицира завърши със сблъсъци пред парламента и със сълзотворен газ в пленарната зала.

Напрежението тогава беше подклаждано от опозиционната партия "Самоопределние", някога известна с радикалния си проалбански национализъм. Две години след инцидента "Самоопределение" на практика е втора партия в парламента, единствен спечелил от изборите играч (с 16 депутатски места повече, отколкото след миналите избори, докато другите големи партии загубиха) и с имидж на по-умерена политическа сила.

В тази нова обстановка президентът Хашим Тачи и черногорският му колега Филип Вуянович обявиха, че са се разбрали експерти и от двете страни да прегледат споразумението и да отстранят грешки в него в бъдеще. Това е начин опозицията да бъде убедена, че може да го подпише, без непременно да нанесе щети на Косово. Опозицията твърди, че територии от 8000 хектара неправомерно преминават в Черна гора.

Наблюдатели в последните седмици отбелязват, че Евросъюзът оказва сериозен натиск върху редица държави от Западните Балкани да се приближат към присъединявате в блока, като решат спорове помежду си, каквито имат Косово със Сърбия и Черна гора, но и Сърбия със страната членка Хърватия или Македония с членките България и Гърция.

Блокирането на членството в ООН от Русия и Китай и непризнаването от страна на Сърбия създават трудности и за членството на Косово. Все пак страната, непризната и от пет членки на Евросъюза, е включена в европейската стратегия за Западните Балкани въпреки възраженията на Испания. Там е записано, че Прищина трябва "да постигне траен напредък чрез прилагането на Споразумението за стабилизиране и асоцииране и да напредне по пътя към ЕС веднага щом го позволят обективните обстоятелства".

Все пак този документ бележи промяна за Косово: представители на ЕС само допреди няколко години повтаряха, че страната е потенциален член, но няма шанс това да се случи в обозримо бъдеще.