За пръв път македонските власти премахнаха паметник от "Скопие 2014" (видео)
Паметник на Андон Янев от ВМРО, когото в София наричат български, а в Скопие - македонски революционер, стана първата скулптура, демонтирана в Македония като част от спорния проект "Скопие 2014", пишат местни медии.
Камери на минувачи, разпространявани от македонски телевизии, уловиха мига, в който фигурата на Андон Кьосето беше премахната от пространството пред Върховния съд.
"Както бяха поставени паметниците от проекта, под закрилата на нощта, така и снощи беше премахнат паметникът на Кьосето и отнесен в складовете на металургичен завод "Тито"," отбелязва електронното издание МКД. "Работниците казаха, че заповедта за тази операция е била издадена от град Скопие." По-късно кметът на града Петре Шилегов каза на пресконференция, че на мястото на паметника ще има дърво.
Македонският сайт "Нова" цитира властите в македонската община "Център", според които скулптурата на Кьосето е "незаконен строеж" и е поставена през 2014 г. не на мястото, изрично указано от в разрешителното.
Същевременно при решението за издигане на такъв паметник от 2012 г. са открити процедурни нередности.
Залезът на "Скопие 2014"
Още през есента, след като министърът на културата Роберт Алагьозовски нарече проекта "вирус" и обяви, че бюджетът и процедурите, свързани с него, се преразглеждат, през ноември и финансирането му беше спряно, а новоизбраният тогава кмет Шилегов спря и изграждането на "бароковите" фасади из центъра на македонската столица.
Статуята на Андон Кьосето беше сред паметниците, в които властите в Скопие обявиха, че съзират "нередности", но и че изискват оценка от експертни комисии - заедно с този на Майка Тереза и с т.нар. Воин на кон, който на практика изобразява Александър Македонски.
Много от обектите от "Скопие 2014" разделят общественото, но и експертното мнение - защитниците им говорят за история, идентичност и нов облик на центъра на града, а противниците - за спорни естетически качества, а и за твърде големия бюджет, заделен за проекта в последните години и надхвърлил в пъти първоначално обявените под 100 млн. евро. И в Гърция, и в България политици и експерти неведнъж са обвинявали предишните управляващи в Македония в кражба на история заради част от паметниците.
Всъщност фигурата на Кьосето, починал в Благоевград през 1953 г., разделя и самите македонци, някои от които го наричат "ликвидатора на ВМРО".