Поддръжка, оръжия и муджахидини, а по-късно и финансови инжекции - с това се свързваха страните от Персийския залив в Босна и Херцеговина през деветдесетте години и част от миналото десетилетие, във времето около и след войните в бивша Югославия. И там, и в Косово и Албания арабски страни предоставяха помощи. Обединените арабски емирства тогава защитаваха бошняците и дори искаха от ООН признаване на геноцид, извършен от сърбите. Саудитците тогава се "прочуха" с финансирането на множество джамии в Босна и на Западните Балкани.

Сега няколкото хиляди муджахидини отстъпват по брой на арабските туристи. За 2015 г. последните бяха около 40 000 души., но през 2017 г. станаха 89 000, колкото най-многобройните посетители - турците. В Босна годишно влизат над два милиона туристи, но увеличението е значимо в сравнителен план. Седем години по-рано гостите от Обединените арабски емирства например бяха само 65 души. Промяната е и в няколкото десетки полета, които вече са достъпни от Сараево до Персийския залив, на компании като FlyDubai и Qatar Airways, и които се увеличават - саудитски инвеститор ще пусне тази година полети на нова, "местна" компания.

Арабските гости имат къде да отидат - например в процъфтяващия спа комплекс Илиджа (наричан "новия Кувейт Сити" в някои медии) на километри от Сараево, в района на който цените на имотите са скочили двойно за последните години заради интереса им, надписите по някои улици са на арабски, а заведенията със собственици араби често не предлагат алкохол. Търсенето създава и нови проекти както за туристи, така и за наематели и купувачи на имоти.

Sarajevska opština Ilidža -maternji jezik na reklamama prodavnica, ugostiteljskih objekata i kompanija zamijenio je arapski. #Ilidza #Sarajevo #BiH pic.twitter.com/gzZyMdy894

— RadioSlobodnaEvropa (@RSE_Balkan) February 13, 2018

В този бранш е и най-голямата чужда инвестиция в Босна. През 1984 г. планината Биелашница е сред местата, посрещнали Олимпийските игри в Сараево. Сега дубайската компания Buroj Ozone смята да изгради комплекс за 40 000 души, който струва около 2.03 млрд. евро - или 15% от босненския брутен вътрешен продукт (според други оценки става дума за 4.5 милиарда евро) - с вили, луксозни хотели, мащабен търговски център и болница. Буродж се възприема от собствениците си като бъдещ "град", който ще създаде хиляди работни места, макар проектът да не минава без противоречия и да е в застой от месеци, според управителя на компанията - заради проблеми в администрацията и съда.

В Босна строят и кувейтски и катарски фирми. Най-големият саудитски инвеститор има и строителни проекти, и авиолинии. Компанията Al Shiddi Group, която строи затворен комплекс с 211 вили, притежава в столицата търговския център Sarajevo City Center и хотела Bristol Sarajevo, миналата година на практика "създаде" авиолиния в Босна и Херцеговина (която няма такава от няколко години, след като националният ѝ превозвач загуби лиценз). Тази година ще пусне FlyBosnia - компания с полети от Залива до Сараево, която ще отговори на нарастващия туристически поток.

На терен все още няма свръхзначими проекти на държави от Залива в Босна - "медиите направиха огромна реклама на такива потенциални проекти (като Буродж), но дали те ще се материализират, не е ясно," казва Боичич-Джелилович. Според нея значението на тези проекти в политически и икономически план ще зависи от това дали местните могат да получат полза от арабските инвестиции.

Туристите от Близкия изток, интервюирани от международни медии, казват, че идват заради храната, хубавото време, ниските цени на имотите и стоките. Вероятно няко го правят по съвсем причини. В края на декември властите в Сараево обявиха, че ще изгонят над 300 чужденци, повечето от Персийския залив, заради имоти, върху които може и да са избегнали плащания на данъци. За чужди граждани купуването на земя е забранено, ако не регистрират фирма и не придобият собствеността с инвестиционни цели; оказало се, че изгонените нямат фирма на указания адрес, нито служители и са регистрирали "инвестиционни компании", за да заобиколят закона.

Други посетители сключват брак с босненски жени като втори или трети съпруги. Някои пристигат по работа, други - на почивка. За тях няма значение, че свидетелствата за тези бракове са невалидни и за мюсюлманската общност в Босна, и за "светското" законодателство на страната.

За "Файненшъл таймс" местни жители се оплакваха през пролетта на 2017 г. от "културен сблъсък" с посетителите, от чиито общности лъха "пълзящ консерватизъм". Тогава Агенцията за насърчаване на чуждите инвестиции на Босна и Херцеговина настоя, потърсена от изданието, че инвеститорите от Залива не са дори в първите десет. Само година по-късно данните са различни - сред държавите от региона има три в челната десятка. След Швейцария и Словения най-важни за 2017 г. са Саудитска Арабия, Сърбия, ОАЕ и Кувейт (след който е България).

Други изтъкват агресивните бизнес практики на арабските търговци и различната, неевропейска култура, показвана от тях и от туристите. Сервитьорът Адин Биелак признава пред Би Би Си, че и той, и приятелите му говорят за жените от Залива като за "нинджи". "Това променя културата ни, защото свикваме с начина им на живот." Не всички са съгласни - за десетките хиляди безработни младежи, а и по-възрастни жители в Босна, новата ниша носи възможности за препитание. Някои сравняват ситуацията с годините на войната, когато "и от Дявола" биха приели помощ.

Със своите 92.8 млн. евро, инвестирани за миналата година в икономика с размер около 8.4 млрд, Емирствата може да не правят кой знае какво впечатление в Черна гора. За няколко години обаче страната от Персийския залив е похарчила за тази дейност общо 583.3 млн. Данни, достъпни към средата на 2017 г., сочеха, че арабски инвеститори са вложили в страната най-малко 650 млн. евро до момента, а ако всички текущи към момента проекти се осъществят, сумата ще достигне 2.2 млрд.

Ключовата дума и тук е "туризъм", макар да има и други области. През август миналата година в страната пристигна един от най-богатите хора в света саудитският, принц Уалид бин Талал, дошъл на почивка в Черна гора, но заинтересован от "сериозни инвестиции", по данни на радио "Свободна Европа". Новите предприемачи в региона като него не гледат към презастроената Будва или към малкото налично пространство в Которския залив.

Най-амбициозният туристически проект в Черна гора не е от Залива, а от Египет - Лущица бей, недалеч от адриатическия град Тиват, на египетската компания "Ораском" (братът на собственика Самих Сауирис държи контролния пакет на телевизия "Евронюз"). "Ораском" е обявила намерение да инвестира около 1.4 млрд. евро. "Лущица ще стане пълноценен град - досущ като други градове в Черна гора, с училища, болница, места за отдих, всичко, което кара хората да живеят там цяла година," обяснява Сауирис в рекламен клип.

Катарската компания Diyar смята да вложи между 250 и 300 млн. в "Плави хоризонти", друг проект край Тиват. И Емирствата не остават назад в туристическата надпревара. Цената, на която инвеститорът от ОАЕ получи досега частното пристанищно селище Порто Монтенегро (с пазарна стойност около 400 милиона евро) не е известна. То обаче премина в ръцете на Investment Corporation Dubai - същата компания, която се смята за най-сериозния претендент за обявения от правителството търг за дългосрочна концесия на летището в адриатическия град Тиват. Други проекти на дубайски фирми чакат одобрение или са блокирани от съпротива в парламента.

Някои местни и международни анализатори се опасяват от външна намеса на прекалено властни инвеститори на Западните Балкани или дори от икономическа клиза при оттегляне. "Разбира се, че има риск от напускане на най-големите инвеститори," казва за "Дневник" икономистът от Подгорица Василие Костич. "Може да се каже, че страни като нас, които силно зависят от от чуждестранни инвестиции, са дори по-изложени на него, отколкото е разумно, защото все още сме общество в преход."

Според Весна Боичич-Джелилович мотивът за инвестициите е най-вече взаимен интерес и ги насърчават както агресивната политика на правителството на бошняка Денис Звиздич, така и нуждата на бизнеса да търси алтернативи на Турция и Иран заради вътрешни и регионални конфликти. "Мотивите и на двете страни са основно икономически, но по фин начин са свързани с инструментализацията на религията" и от двете страни, казва тя и припомня, че арабските инвеститори са концентрирани основно в кантона Сараево.

Тъкмо тази "кантонизация" може да се окаже нож с две остриета. Според арабиста от Сараевския университет Есад Дуракович големият проблем не е в туристите, които посещават страната, а в онези, които се задържат. "Извинявам се на арабите, нямам нищо против тях, но... в проект, който засели толкова араби/мюсюлмани, може да се очаква додиковската политика да получи окончателен аргумент за отделяне," пише той и добавя, че вероятно и лидерите на хърватската общност ще получат такива аргументи. "Няма да искат да живеят в "Мюсюлмания"," където босненската идентичност е превзета от салафити, шиити и като цяло араби, изкупили обширни области, продължава той. Дуракович има предвид президента на Република Сръбска Милорад Додик, който многократно е давал заявки, че в лошите отношения с централното правителство в Сараево отделянето може да е последен изход.

Дори "анклавите" в тези нови комплекси да не са религиозни, те вероятно ще са социално-икономически. Повечето босненци не могат да си позволят нито нощувка, нито наем, а още по-малко покупка там. Между 15 и 18% от населението живеят под прага на бедността.

Дали страните от Залива запълват вакуум, който ЕС е оставил с липсата на интерес към Западните Балкани? "Според мен по-скоро се възползват от момента, в която правилата все още са сиви - когато страните станат членки на ЕС, всичко ще бъде много по-черно и бяло," каза по-рано Тена Прелец, също от LSE, за интереса към Сърбия и Черна гора.