Конците, които свързват българи, гърци и румънци
Мартеница, мърцишор, мартис: мартеницата не е само българска традиция. Разпространена е също в Румъния, Северна Гърция и Молдова. Хора от тези страни, живеещи в Мюнхен, са решили да я популяризират и в Германия, пише Мария Илчева за "Дойче веле".
Днес милиони българи и румънци ще закичат с мартеници свои близки, колеги и приятели. И не само те.
"Първомартенската традиция с червено-белите конци е разпространена не само в България и Румъния, но и в Северна Гърция и Молдова", казва Димитрина Ланг, председател на Миграционния съвет към община Мюнхен. "Аз самата разбрах едва преди две години, че на 1 март хората в Молдова и Румъния също се закичват с мартеници. Знаех само за нас, българите, и за Северна Гърция."
Филм разказва на германците за мартеницата
Димитрина Ланг разказва пред "Дойче веле", че през 2006 г. сдружението на българите в Мюнхен "Единство", на което тя е председател, и едно от сдруженията на румънците в баварската столица си поставят за цел да направят филм за мартеницата, за да разкажат на колкото може повече хора в Германия за тази прекрасна традиция. "Идеята на първомартенския обичай е една и съща и в четирите страни: той символизира събуждането на природата, промяната към по-добро, посрещането на пролетта. Затова и решихме заедно да направим нещо, за да популяризираме мартеницата в Германия", разказва Димитрина Ланг.
"Премиерата на филма беше през есента на 2007 г. Интересът в Мюнхен беше голям, сега филмът се прожектира в различни училища в Мюнхен и Аугсбург. Надяваме се, че някой ден ще достигне и до други германски градове", казва председателката на Миграционния съвет в Мюнхен. Едночасовият филм включва няколко по-къси филмчета за първомартенската традиция: на български, румънски и гръцки език, като, разбира се, всички са с превод на немски, обяснява Димитрина Ланг. Филмът се казва Märzchen и е финансиран от мюнхенската организация Morgen, която обединява мигрантските сдружения в баварската столица.
Ланг разказва, че в Румъния и Молдова мартеницата е наричана мърцишор, а в Северна Гърция - мартис. В Румъния предполагат, че мартеницата съществува още от епохата на траките. А денят, в който хората си я подарявали, маркирал началото на пролетта. Първоначално мартениците били изработвани от овча вълна. Навремето жените ги връзвали по китките на мъжете. Днес е обратното: с мартеници се кичат предимно дамите. Червеният цвят символизира слънцето, а белият - снега, изпод който се подава първата зеленина.
Легендата за хан Аспарух
"В България има няколко легенди за раждането на мартеницата", разказва Димитрина Ланг и ни връща към времето на хан Аспарух. Според преданието, един ден той получил дар от сестра си - китка, привързана с бял конец към крака на птичка. Конецът обаче наранил крачето на птицата и се оцветил в червено. А птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март. Оттам тръгнала традицията на този ден българите да се закичват с червено-бели конци за здраве, щастие и сполука.
Димитрина Ланг споделя, че нейните германски колеги и приятели всяка година с нетърпение очакват 1 март - защото знаят, че ще получат мартеница. "Винаги много се радват и вярват, че така ще бъдат по-здрави и щастливи. Проблем се оказва само щъркелът. В Мюнхен рядко се виждат щъркели, затова те просто носят мартеничките известно време, след което ги свалят от ръцете си. Една моя колежка е закачила всички мартеници, които съм ѝ подарявала, на една дъска пред бюрото ѝ. В офиса ни си имаме, така да се каже, една малка изложба на мартенички."