Споделената тежест, бързото придвижване в ЕС и хибридната война. Това са най-важните задачи, чиито отговори трябва да бъдат намерени от НАТО тази година. Годишната среща на министрите на отбраната ще е на 11 и 12 юли в новата централа на алианса в Брюксел, както обяви главният секретар на НАТО Йенс Столтенберг още през октомври миналата година. Изявлението дава ориентация и за какво ще става въпрос на разговорите на съюзниците.

В него се казва, че бойните групи в източната част на алианса са в пълна оперативна готовност и се засилва присъствието в района на Черно море, а също така нарастват усилията срещу кибератаки и хибридни заплахи. Теми ще са и продължаването на мисията по обучение на силите за сигурност на Афганистан, подкрепа на коалицията, бореща се с "Ислямска държава", както и отношенията между НАТО и ЕС.

В НАТО подхождат особено внимателно към процеса на планирането. След като се стигне до извод от какви способности се нуждае алиансът и конкретно всяка страна членка, последната поема ангажименти към останалите съюзници в своите национални планове, които са двегодишни. Сега тече процесът по отчитане на свършеното досега и предаването на плановете за следващия период (2018 - 2020).

Ролята на крайъгълен камък за новата посока по планирането изигра анексирането на Крим от Русия през март 2014 г. и гражданската война в Сирия, избухнала през 2011-2012 г. Поради отчетената заплаха за държавите - членки на НАТО, на срещата в Уелс през 2014 г. всяка от страните пое ангажимент да увеличи разходите си за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт до 2024 г. Една пета от парите за отбрана трябва да се отделят за нова техника и въоръжение. Тези 2% са били средният процент от БВП за алианса, даван за отбрана през 2014 г.

До края на 2017 г. осем от 29 държави членки са надхвърлили тези 2%. Според информация от Държавния департамент на САЩ 15 съюзника са обещали да инвестират поне 20% от парите си за отбрана в оборудване и се очакват още 7 да достигнат тези 20% до 2024 г.

По данни на НАТО от бюджетите за 2017 г. най-много харчат САЩ – 3.58% от БВП, следват ги Гърция – 2.32%, Естония и Великобритания – 2.14%, Румъния – 2.02%, и Полша – 2.01%. Останалите държави са под финансовата граница, за която бе постигнат консенсус в Уелс.

Според статистика на НАТО от юни 2017 г. България е сред "отличниците" в групата с 1.57% от БВП и над 29% разходи от бюджета за отбрана за ново оборудване. Тези данни са на база на държавния бюджет за миналата година, в който бяха предвидени 231 млн. лв. за проектите за купуване на нов самолет за военновъздушните сили и за построяване на два кораба за военноморските сили.

Но парите така и не бяха похарчени, тъй като проектът за изтребител беше спрян, след като специална парламентарна комисия установи нарушения в процедурата за избор, завършена от служебното правителство. Българската фирма, която спечели търга за корабите, борейки се сама със себе си, се отказа заради недостатъчно финансиране, предвидено от Министерството на отбраната.

Йенс Столтенберг подчерта преди две седмици, че решението за увеличаване на бюджета за отбрана е взето с консенсус от държавите членки.

От Държавния департамент на САЩ отбелязват, че не става дума само да се влагат повече средства за отбрана. "Трябва да бъдем мъдри за това как харчим. Трябва да инвестираме в способности, които правят алианса по-силен." Натискът от САЩ към останалите членове на НАТО да спазят финансовите си ангажименти не се дължи само на президента Доналд Тръмп, който в туит по време на предизборната си кампания нарече НАТО "отживелица", но и на Конгреса, който одобрява финансовите разходи за отбрана. За 2017 г. САЩ са осигурявали $683 млрд. при $262 за всички страни от ЕС плюс Канада, сочат данни на НАТО.

Когато партньорите не могат да изпълняват задълженията си, рискът за НАТО се увеличава – е послание, което отправят едновременно от НАТО, Пентагона и Държавния департамент.

Какво реално е свършила България и какви от обещаните способности са налице предстои да разберем още този месец. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов отказва да коментира, преди прегледът на НАТО да е официално завършен.

Проблемът с бързото придвижване на войските на НАТО през европейските граници на страните членки беше повдигнат от командващия на сухопътните войски на САЩ в Европа ген. Бен Ходжис миналото лято по време на учението Saber Guardian. На срещата на министрите на отбраната на НАТО в началото бе одобрена принципна позиция, която предстои да бъде облечена в конкретни междудържавни споразумения и промяна на национални закони на съюзниците.

Идеята е, образно казано, при потегляне на сухопътни военни колони към източния фланг и Черноморския регион техниката да не бъде бавена на митниците. В момента придвижването на военна техника от САЩ до местата за разполагане в Европа - включително преминаването през митнически контрол на пристанищата, може да отнеме до 6 месеца. "Путин няма нужда да чака на митницата, за да разположи танковете си на границите на НАТО", отбеляза представител на алианса.

В Пентагона смятат, че освен бързото придвижване от изключителна важност са и способностите за бързото взимане на политически и военни решения от страните членки при нужда от взаимодействия. При евентуална хибридна заплаха като тази в Крим, когато местната власт беше превзета от "зелени човечета" без опознавателни знаци на униформите, трудно би проработил член 5 от Вашингтонския договор. Той предполага помощ от останалите страни при "въоръжено нападение срещу една или повече от тях" ,докато случаят с Крим показа ситуация под този праг на заплаха. Такива събития би могло да се тълкуват като вътрешен проблем, ако няма актуална разузнавателна информация, и затова бързото взимане на решения също е важно.

НАТО мисли и за подобряване на пътната инфраструктура в ЕС, защото се оказва, че някои от съвременните пътища и съоръженията по тях не издържат на военната техника – тежестта на танк М1 Abrams, например, е 70 т.

Част от хибридната война обаче се води на икономическия фронт. "Русия притежава голяма част от енергетиката, от икономиката, има влияние в политическия сектор. Русия използва това, за да влияе и в други страни в ЕС и НАТО, предлагайки например цени на газа като условия или стимул за сключване на други споразумения с Москва. За нуждите на пропагандата Русия използва т.нар. мека сила (soft power) на база на историческите взаимоотношения между страните, а също така и за да изгражда по-добър имидж", каза служител на НАТО.

Борбата с хакерите се води с променлив успех, но има създадени военни звена и в САЩ, и в европейските страни.

Срещу фалшивите новини, като че ли още няма открито оръжие. Латвия, която е една от най-засегнатите и осъзнаващи проблема страни, има институция, която може да затваря телевизионни канали при нужда. В Латвия нямат проблем с това да обяснят защо трябва да се харчи повече за отбрана, а не за по-високи пенсии, заради историята си, но пък имат проблем с това да обяснят "защо трябва да изпратим войски в Африка". "Трябва да се говори на хората", смята представител на балтийската страна в НАТО.