Как се лекуват от травмите "лъвчетата на халифата"
Едно иракско семейство успява да си върне сина, отвлечен от "Ислямска държава". Дни след това бащата се буди през нощта и вижда как синът му размахва нож, крещейки, че близките му са неверници и предпочита да умре, вместо да живее с тях. Това разказва язидският учител Хошияр Сюлейман, който преподава на момчето.
"Ислямска държава" е превърнала стотици деца във войници, оставяйки ги с психически травми, които трудно могат да бъдат преодолени, а достъпът до подобна грижа в Ирак е почти никакъв. Минималната възраст за носене на наказателна отговорност там е 9 години. Правителството вече е задържало и осъдило десетки деца за връзки с "Ислямска държава".
Когато джихадистите нападнаха язидските селища през 2014 г., те избиха или взеха в робство над 9000 души – трагедия, която ООН обяви като кампания за геноцид срещу религиозното малцинство. Момичета и жени бяха продавани или женени за бойците, а момчетата – обучени да бъдат "лъвчета на халифата".
Повечето деца сега се намират в бежански лагери в Северен Ирак, където живеят с роднини.
Ако изобщо си спомнят нещо от предишния си живот, те виждат, че всичко се е променило. Децата са жертви, а не престъпници, предупреждава Наиф Джардо Касим – психотерапевт, работещ в бежански лагер. "Тези деца са видели как избиват семействата им, били са похитени, пребити и с промити мозъци", казва той. "Някои са виждали екзекуции, принуждавали са ги да убият, изнасилвали са ги многократно в продължение на години."
Касим работи за "Яхад Ин-Унум" – международна неправителствена организация, която предоставя психологическа помощ на децата в лагерите. В центъра на Касим се лекуват 123 деца на възраст под 18 години.
"Когато се върнат от плен, често са агресивни, объркани и гневни", а някои са забравили и родния си кюрдски език. "След това бързо пропадат в тревожност и дълбока депресия", обяснява той. "Работим бавно, за да премахнем промивката на мозъка им. Искаме да забравят последните няколко години и да започнат наново."
По думите му всички, с които е работил, са успели да преодолеят индоктринацията на "Ислямска държава" и "няма дете, което да не може да бъде спасено".
Програмите за дерадикализация са сравнително нови, така че мненията за ефективността им са разнопосочни. С някои деца е по-трудно да се работи, особено ако са забравили живота преди "Ислямска държава".
Едно десетгодишно момче например, спасено преди три седмици и половина, все още не е сигурно дали животът му сега е по-добър, объркано е дали трябва да отхвърли това, на което са го учили джихадистите, и се промъква тайно в тоалетните, за да се моли, от страх, че "Ислямска държава" ще го накаже, че не си спазва задълженията.
Други се сблъскват с отхвърляне още в началото – едно 15-годишно момче живее с роднини, защото родителите му отказали да го приемат обратно.
Но други членове на общността се опитват да помогнат по собствен начин – шиейки традиционни язидски дрехи, за да припомнят на децата културата им. "Простичко нещо е", казва Касим. "Но им припомня кои са и откъде произхождат."
