В унищожителен доклад ООН критикува Турция за чистката след метежа
"Един от най-тревожните факти са съобщенията как турските власти са задържали близо 100 жени, които са били бременни или току що са родили, предимно на основание, че техните съпрузи или "познати" са подозирани за връзки с терористични организации. Някои са били арестувани заедно с бебетата си, а други с насилие са били разделени от децата си. Това просто е скандално, изключително жестоко и със сигурност няма нищо общо с усилията страната да бъде по-сигурна."
Това се казва в доклад на Върховния комисар на ООН за човешките права, разпространен във вторник. В него е направен анализ на ефекта от продължаваното няколко пъти извънредно положение в Турция, въведено след неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г.
Данните обхващат само календарната 2017 г. и в текста са използвани много силни и емоционални квалификации за действията на властите.
Турското външно министерство заяви, че докладът е пълен с неоснователни твърдения и сравни критиките с пропагандата на въоръжени групировки.
"Числата са просто стъписващи - почти 160 000 души са арестувани за 18-те месеца на извънредното положение; 152 000 служители от публичната сфера са уволнени, мнозина от тях напълно произволно; учители, съдии и адвокати са отстранени или съдени; журналисти са арестувани, закривани са медии и са блокирани интернет сайтове - съвсем очевидно няколкото удължавания на извънредното положение са използвани за брутално и безконтролно погазване на човешки права на огромен брой хора", заяви комисарят на ООН Зеид Раад ал Хюсеин.
В специалното изявление по повод разпространяването на доклада се казва още, че "рутинното удължаване на извънредното положение е довело до тежки нарушения на човешките права на стотици хиляди хора - от произволно лишаване от право на работа до ограничаване свободата на придвижване, изтезания, произволни арести и потискане правото на свобода на сдружаване и изразяване на мнение".
Авторите предупреждават, че са регистрирали такова влошаване на ситуацията с правата на човека и върховенството на закона, че те "може да имат дългосрочни последици за институционалната и обществено-икономическа тъкан в Турция"
Службата на ООН за правата на човека допълва, че "огромният брой укази, честотата и липсата на връзка с каквато и да е заплаха за националната сигурност изглежда сочи към употребата на извънредни правомощия за заглушаване на всякаква форма на критики и несъгласие с правителството."
До края на 2017 г. са издадени 22 такива указа (а след това още два), регулиращи въпроси, несвързани с националната сигурност, ограничаващи легитимната дейност на гражданското общество и стимулиращи безотговорни действия на властите, тъй като дават имунитет на прилагащата ги администрация.
В доклада са цитирани случаи на жестоки побои, сексуални заплахи и изнасилвания, подлагане на електрошок и давене от полицията, жандармерията, военната полиция и силите за сигурност. Уволнените не само са изгубили източника си на доходи, социално осигуряване и помощи, медицинско застраховане и домовете си, но и някои укази позволяват служителите от обществената сфера "да бъдат изгонени до 15 дни от домове, собственост на публични институции или от къщи, собственост на фондация".
Регистрирани са и арестите на близо 300 журналисти на основание, че публикациите им съдържали "чувства на симпатизиране на тероризма" или "вербални актове на обида" и "членство" в терористични организации. Над 100 000 сайта са блокирани през 2017 г., включително голяма част прокюрдски, както и няколко телевизионни канала.
Публикуването на доклада съвпадна с решение на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, според което правата на двама известни журналисти са били нарушени по време на задържането им в продължение на повече от една година в изчакване на процес.
Става дума за Сахън Алпай и Мехмет Алтан - първият бе пуснат под домашен арест в събота, а вторият бе осъден доживот през февруари. Конституционният съд на Турция постанови, че те са неправилно задържани, но съд от по-ниска инстанция отказа да приложи постановлението. Според ЕСПЧ това "не може да бъде смятано за законно и съответстващо на предписаната от закона процедура, както се изисква от правото на свобода и сигурност" на обвинените.