Ще се окичи ли Северна Сирия с турска маслинова клонка
Операцията за сирийския град Африн вече е в разгара си, когато Сиаменд Хаджо, бивш председател на сирийската партия "Движение за кюрдско бъдеще" и член на комитета за външни работи на Кюрдския национален съвет (КНС), пристига в Турция, за да изнесе лекция. Заради решението си той се оказва изключен от КНС, който в началото на сирийската криза е най-влиятелната организация в Северна Сирия, докато не бива изтласкан настрани.
От Германия Хаджо следи с безпокойство операцията, която Турция води в Северна Сирия срещу кюрдските бойци Сили за защита на народа (YPG). Чувствата му към нея са смесени. "YPG не даде на Турция повод да нападне и интервенцията е незаконна - нито сирийското правителство, нито ООН са я канили", казва той в разговор с "Дневник". "Но позицията на Турция е разбираема."
Какво всъщност прави Турция в Африн, какво постигнаха силите на Анкара за два месеца и какво ще последва? Разговорите с Хаджо и с турски и други анализатори сочат, че за кюрдите в Сирия отвъд политическите партии и милиции трудното може едва да предстои.
Като на война
Северозападният сирийски район Африн беше в кюрдски ръце през последните 5 г. след оттеглянето на правителствените сили. И в него беше във възход една кюрдска организация, която надделя над останалите – Партията на демократичния съюз (PYD, а YPG e военното ѝ крило). Засегна го и оформянето на "постоянна армия" на самопровъзгласения кюрдски федерален район, Сирийски демократични сили, известни с английското съкращение SDF и коалиционен партньор на САЩ в борбата срещу "Ислямска държава". В Африн обаче влиянието на Вашингтон остана слабо, а недалеч от град Джиндирес и в стратегическия Тел Рифаат (съответно западно и източно от Африн) руски сили получиха стратегическо присъствие.
Турция счита PYD и YPG за сирийско разклонение на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК). През 2013 г. след въоръжен конфликт с десетки хиляди жертви Анкара обяви историческо примирие с ПКК, но то се провали след 2 г. Операция "Щитът на Ефрат" по-късно позволи Турция да се вклини в погранични райони на YPG - около 96 км (от Азаз на запад до Джараблус край Ефрат на изток) "разсичат" кюрдската зона. След овладяването на Африн само град Манбидж и околностите му са кюрдски владения на запад от Ефрат заедно с малка, недалеч от Африн зона около Тел Рифаат.
#OliveBranch: #Afrin city (#Kurdish #Syria) again under #Turkish occupation - Islamist #Erdogan won where secular Ataturk failed - a territorial control #map as of March 18, 2018 (6h00 pm). #Efrin #Rojava #Kurdistan #Turkey #YPG #FSA #SDF https://t.co/QnQqtEskvp pic.twitter.com/KLxiHxPHap
— Cristian Ionita (@EdmapsCom) March 18, 2018Турските сили превзеха Африн в неделя - защитаващите го YPG се предадоха без бой и се оттеглиха призори. Президентът Реджеп Тайип Ердоган каза, че в центъра на града се веят "символи на доверието и стабилността вместо парцалите на терористите", а последните избягали "с подвити опашки". YPG отговориха, че предпочели да не застрашат живота на цивилните и ще продължат да се борят за Африн чрез "партизанска война". Те призоваха кюрдите в Африн за масови протести срещу Турция за персийската Нова година (Невруз). Според очевидци, разговаряли с "Ню Йорк таймс", сред "панически бягащите" са били много цивилни, а Сирийският център за наблюдение на човешките права говори за до 150 хил. души (200 хил. според кюрдски представители), разселени заради операцията.
Хаджо, родом от Камишли, далеч на североизточната граница, поддържа връзка с познати в района на Африн. "Още когато офанзивата започна, PYD закараха хора там и не ги пускаха. За да избягат, те или трябва да плащат на PYD, или да се измъкнат незаконно. YPG ползват хората като живи щитове", каза той още по време на обсадата. От SDF, чийто гръбнак на практика са YPG, не пожелаха да коментират. За "Ройтерс" говорителят им Редур Хелил по-рано е заявявал, че въоръжените сили не държат никого насила в Африн, и е обвинявал Анкара и милициите от Свободната сирийска армия, че се прицелват в цивилни.
Поводи за притеснение
Изглежда, голямата битка в района на Африн ще е за Тел Рифаат, където месеци наред имаше руски военнослужещи (оттеглили се според изданието "Ал Масдар") и което скъсява пътя от турските територии до намиращата се под бунтовнически контрол провинция Идлиб. Според Йомер Йозкизилчик, анализатор към изследователския център по въпросите на Близкия изток Ortadoğu Vakfı, YPG може да опита да предаде контрола на града на Асад, с когото по думите му от самото начало преговаря с посредничеството на Революционната гвардия на Иран. Подкрепящият режима в Сирия сайт "Ал Масдар", обратно, писа дни след влизането на турските части в Африн, че и силите на Асад са се изтеглили от Тел Рифаат.
Освен да защити границите си, с "Маслинова клонка" Турция цели "да върне Африн на обитателите му" и да позволи партиите на сирийските кюрди да действат освободени от потисничеството на YPG, казва за "Дневник" Йозкизилчик. По думите му повечето партии в Северна Сирия са близки до опозицията с изключение на YPG, така че турската операция им гарантира бъдеща роля. В подкрепа на думите си изтъква, че "с военната защита на Анкара сирийската опозиция получи по-добри позиции на масата за преговори с режима на Асад", имайки предвид формата от Астана.
Турция има поводи за притеснение. Част от YPG празнува рождения ден на Йоджалан в освободените от ИД територии, а когато Ракка беше отвоювана от групировката, ликът му се издигна над града като символ на победата. "В Сирия можете да видите знамена на ПКК. Всеки, който политически критикува ПКК, е наричан ердоганист... Те дори не се опитват да покажат, че искат добросъседство с Турция. Анкара действително вярва, че има опасност за сигурността ѝ", каза Хаджо. Според него решението на САЩ за изграждането на гранични сили е бил само последният повод за офанзивата. Освен това "Русия и САЩ имат присъствие в Сирия, защо и Турция да няма? Ако искате да имате влияние над случващото се в Сирия, ще е по-лесно, ако контролирате регион там."
В самата Турция не всички посрещат "Маслинова клонка" със същото разбиране, още по-малко ентусиазъм.
"Най-големият риск за Турция е разделянето и разпокъсването на Сирия, то драстично ще промени стратегическия баланс в Близкия изток на цената на сигурността и целостта на Турция," казва за "Дневник" ген. (о.з.) Халдун Солмазтюрк. Той има опит в планиране на операции на НАТО и ООН от Балканите до Афганистан, в турски антитерористични операции, а днес оглавява гражданската платформа за дебати Incek Debates и изследователската организация 21st Century Turkey Institute. Парадоксално, според него Анкара би искала да види една или две "по-малко от демократични" федерални зони под своя опека в Сирия, а тъкмо това е опасно за турските национални интереси. От друга страна, заради особените зависимости в Сирия, вероятно ще се случи тъкмо обратното.
"Мантрата Манбидж" и изборът на САЩ
Турция заплаши САЩ, които имат 2000 войници и база в района на Манбидж (единственият район под контрола на коалицията западно от р. Ефрат), с пряк военен сблъсък, ако не преместят войските на коалицията на другия бряг на реката. После смекчи тона и предложи "общи патрули" в града с предимно арабско население, но само ако YPG се изтеглят източно от Ефрат.
Според Йозкизилчик Анкара сериозно е решила да "прочисти цялата южна граница" от YPG и преговаря със САЩ за общо решение. "В действителност Анкара дава на Вашингтон шанс и да избегне пряка конфронтация с Турция, и общ език за сътрудничество в Сирия," продължава той. САЩ така и не изпълняват обещанието си YPG да напуснат Манбидж, след като се справят с "Ислямска държава" и ако продължават да не го правят, "Турция ще рискува конфронтация," смята Йозкизилчик.
Приоритетът на Съединените щати в Североизточна Сирия всъщност остава сдържането на Иран, чиято "дъга" от Източен Ирак до Средиземно море минава и през Сирия. Вашингтон вече даде сигнали, че е готов да отстъпи пред Турция - твърде важна за НАТО - и да опита най-малкото да отслаби връзките между YPG и ПКК според някои източници. Кюрдският политик Сиаменд Хаджо е скептичен. "Не е възможно да разделиш YPG oт ПКК, силно йерархична организация. Откакто тя се появи, не е имало нито една група, която успешно да се е отделила от нея," казва той и припомня и споделяната от Турция (и отричана от организациите) теза, че PYG и YPG са създадени през 2003 г. като клонове на ПКК.
Според ген. Солмазтюрк Африн е "лимитът на това, което международната общност може да толерира. Може и да се потърси формула, която да спаси турската репутация - но без пълен контрол - за Манбидж. Турция достигна границите си, военно и политически."
Рискува ли и Турция да се окаже "заклещена" на сирийска територия, както може да се случи с други играчи като Русия?
"Турция ще остане в Сирия, докато собствената ѝ сигурност не е застрашена," смята Йозкизилчик. Анкара "очаква кризата в Сирия да продължи дълго. Дори войната да приключи утре, Сирия ще е нестабилна много след нея. Турция, най-важният съсед на Сирия, е най-засегната."
"Да, неизбежно е. Не е посочено при какви обстоятелства ще свърши, какво остава за стратегия за оттегляне." обяснява Халдун Солмазтюрк, запасният генерал. "Като плаващи пясъци е." А и остава по-голямото предизвикателство и риск - Идлиб, смята той.
"Не между турците и кюрдите"
Дали в следвоенна Сирия ще има федерална Рожава, (с тази дума, "запад", кюрдите наричат земите си), "зависи от външните актьори; Саудитска Арабия и Турция искат федерална сирийска държава, както и опозицията, докато Иран вероятно предпочита обратното," Броят на хората в сирийската опозиция, които вярват, че федерализмът може да е добра възможност за Сирия, все още е малък, но нараства в сравнение с преди 3-4 години, продължава Хаджо и бърза да добави: "Но федерализмът на YPG няма нищо общо с федерализъм. Те искат да контролират региона, той да е за тяхната диктатура. В разбирането ми федералната единица иска демокрация, а YPG не иска това."
В защита на кюрдските управляващи пред европейска публика най-често напоследък говори Салих Муслим - бившият съпредседател на PYD и лидер на Движението за демократично общество, водената от PYD управляваща коалиция в "Рожава". От европейските столици, които го посрещат с турски искания за екстрадиция, Муслим обичайно повтаря, че изградените структури в Северна Сирия са демократични и решенията се взимат с избори.
На практика "Турция се сражава в полза на правителството в Дамаск" и с действията си "подкрепя политиката на Москва за унитарна Сирия, при която кюрдите ще имат единствено културна автомония," затова има и скритата им подкрепа за операцията, казва Халдун Солмазтюрк.
Северна Сирия може да е бойно поле, но това се случва и в Германия - битката е за съзнанията на европейската (но и турската и арабската) общественост, а Хаджо е чест гост в медиите.
"Когато революцията започна, имах идея да се върна в Сирия. Мислех, че ще има възможност за демократични структури и представителство, да се създаде страна, в която могат да съжителстват различни демократични гледни точки," обяснява той уклончиво, попитан дали би се върнал, когато войната свърши. "Тогава не бях член на политическа партия. Институтът, за който работя, тогава имаше голям брой младежки центрове в Сирия и мислех, че може би мога да говоря в тази роля - да помагам да се укрепва сирийското гражданско общество. Мислех, че мога да донеса опита си в Сирия и той да даде плодове."
"Както виждате, нещата се развиха коренно различно." Колкото войната в Сирия е на сирийците, толкова и Африн е "на сирийските кюрди. Това е война между ПКК и турската държава, не между турците и кюрдите," казва той.