Почти всички всекидневни вестници в Турция ще попаднат в ръцете на компании, подкрепящи президента Реджеп Тайип Ердоган, ако завършат успешно преговорите за продажба на медийния бизнес на "Доган холдинг" (Doğan Holding), за които групата обяви в четвъртък пред борсата. Ден по-рано Reuters съобщи, че според източник от проправителствения "Демирорен холдинг" (Demiroren Holding) има постигнато съгласие за сделката, но без да посочва цена или други подробности.
В случай че непубличният холдинг "Демирорен" купи изданията и телевизиите на "Доган", общо 21 от 29 всекидневника, или 90% от тиражите, в страната ще се контролират от подкрепящи властите, изчисли левият вестник "Биргюн". Повечето опозиционни издания симпатизират на леви партии и движения и нямат широка аудитория, докато "Хюриет" - един от най-ценните активи от групата на "Доган" е с тираж от около 300 хиляди броя дневно и е един от малцината вестници, които не пишат откровено в полза на Ердоган, коментира "Ройтерс".
Това ще стане в ситуация на силен натиск на държавата над медиите след неуспешния опит за преврат от юли 2016 г. По данни на Асоциацията на турските журналисти след това са били затворени около 130 редакции, а в затвора се намират близо 160 журналисти.
В портфейла на "Доган холдинг" са уважаваният всекидневник "Хюриет" (Hürriyet) с неговата англоезична версия Hürriyet Daily News, както и телевизионният канал CNN Türk. В официалното съобщение се казва, че са започнати преговори "за продажбата на всички наши компоненти, действащи на пазара за печатни и визуални медии, с оперативна стойност от 1.1 млрд. долара и цена на акциите 890 млн. долара без задълженията".
Това включва:
YAYSAT - компания за разпространяване на медийни и немедийни продукти
Doğan Gazetecilik - издател на Posta и Fanatik
Doğan News Agency - независима информационна агенция
Doğan TV Holding
DTV News and Visual Broadcasting
Doruk TV and Radio Broadcasting [CNN Türk],
Hürriyet Gazetecilik ve Matbaacılık
Mozaik Communication Services (Dsmart)
Придобиването им допълнително ще затвърди медийната подкрепа за управляващите, коментира "Ройтерс". Това би помогнало и за парламентарните избори през 2019 г. - първите след поправките в конституцията, предоставили на ердоган безпрецедентни за историята на републиката права.
"Преговорите напредват и има споразумение за придобиването", каза източникът на агенцията. Пред "Ройтерс" представител на "Хюриет" заяви в сряда, че "в момента уведомяваме служителите, а после ще има и съобщение за транзакцията пред Истанбулската борса". При първите новини за преговорите акциите на "Доган холдинг" скочиха с повече от 17%, а на Hürriyet Gazetecilik - с 19%, като същият ръст се повтори и в четвъртък.
Reuters
Флагове с емблемите на част от водещите медии на холдинга.
"Растящо монополизиране на мнението"
Тази сделка ще отбележи "растящото монополизиране на мненията", коментира пред "Ройтерс" Андрю Финкел, дългогодишен анализатор на проблемите в Турция и автор на книгата "Турция: Всеки трябва да научи". "Това е краят на една епоха. Доган се опита да балансира между това да играе ролята на нещо като опозиция, но да не прекалява, за да не се намеси правителството."
След военния метеж от 2016 г. сред стотиците хиляди уволнени и арестувани бюджетни служители и хора от частния бизнес са и много журналисти, като по данни на Асоциацията на турските журналисти към януари 2018 г. в затвора са 154 техни колеги.
"Продажбата означава смърт за плурализма и независимата журналистика във водещите турски медии", казва Ерол Йондероглу, местният представител на "Репортери без граници". "Сега вече правителството има пълен контрол над медиите в навечерието на парламентарните избори през 2019 г. В обстановка на безпрецедентнет натиск върху гражданското общество и политическата опозиция, единствено щепа вестници с малки тиражи все още предлагат алтернатива на правителствената пропаганда."
В социалните мрежи едни турци изразяват гнева си, защото разчитат случващото се като затягане на контрола на Ердоган над медиите, докато други казват, че през последните години вестниците на Доган са отстъпили от опозиционните си принципи.
Reuters
Емблематичният Доган
Айдън Доган, който е над 80-годишен, както и медийното поделение на неговия "Доган холдинг" отдавна се смятани за част от светските среди в страната. Ердоган често обвинява компанията в предубеденост към неговата ислямска Партия на справедливостта и развитието (AK Party) - нещо, което собствениците отричат.
През 2009 г. "Доган медиа" бе глобена 2.5 млрд. долара за неплатени данъци, което според критици на управляващите е опит да бъде унищожена критиката срещу Ердоган в медиите. След това Айдън Доган бе принуден да продаде именно на "Демирорен" вестниците "Миллиет" и "Ватан". След това те веднага станаха проправителствени.
Миналата година Айдън Доган бе извикан в съда, за да му бъдат повдигнати обвинения за контрабанда на горива. Това стана ден след като Ердоган критикува публикация на "Хюриет", твърдяща, че между правителството и армията се трупа напрежение. Доган отрече да и вършил нещо незаконно.
Не е ясно дали това обвинение е изиграло роля за сегашните събития и решението му да продаде медийния си бизнес. "Делото още не е приключило и виси над главата му като Дамоклев меч", казва източник на "Ройтерс", близък както до преговорите за сделката, така и до управляващата партия. "Не знам дали продажбата ще повлияе на хода на делото, но би могло [делото] да е причината за продажбата".
Reuters
Редакцията на в."Хюриет".
Анкара засили контрола над онлайн съдържанието
Турският парламент одобри в четвъртък закон, позволяващ на регулатора за радио и телевизия (RTUK) в страната да има власт и над онлайн съдържанието. Това засили опасенията за допълнителни ограничения над свободата на словото в страната.
Досега ретулаторът нямаше права над интернет пространството и някои турски телевизии използваха това, за да излъчват съдържание от онлайн платформи и така да заобикалят цензурата, обяснява "Ройтерс". С поправката се създава нова ситуация, с която стрийминг програми на популярните PuhuTV и BluTV, например, може да бъдат цензурирани заради еротични сцени и нецензурни изрази при опит да бъдат излъчени по телевизия.
Затова която телевизия иска да излъчи съдържание, създадено за интернет и разпространявано само там, ще трябва първо да получи лиценз за това от RTUK. Регулаторът може да докладва нелицензирани програми в наказателния съд, който да ги забрани. Това може да засегне и бизнеса на американската "Нетфликс", която си сътрудничи за шоу с турска телевизия. RTUK е спирал или глобявал заради програми, в които има повече еротика, пие се алкохол и се пуши.
Допълнително, лицензирането се усложнява от това, че за него е нужно и разрешение от Националната разузнавателна служба (MIT) и Главния директорат по сигурността (EGM). Исмет Демирдоген казва пред "Ройтерс", че проправителствени медии и организации получават бързо лиценз, докато в други случаи се чака по година и половина.
